Сафо,описаната от теб случка ме потресе почти.Така се възпитава неуважаващо хората дете. 
Да му мисли майка му-стоматоложката!
Да му мисли майка му-стоматоложката! - Публикувана: 27 юли 2007, 17:33 ч.
- Последно мнение: 30 юли 2007, 09:55 ч.
Глезено дете или глезещи роднини?
Аз обичам да глезя дъщеря си. Като награда получавам същото от нейна страна. Мразя да крещя и много рядко го правя. Любвеобилността в никакъв случай не мога да нарека разглезеност. Но днес докато чакахме с Лили при зъболекарката ми направи впечатление детето на стоматоложката. Беше седнало на бюрото на сестрата и си играеше с някакви кламери (мисля, че е на 9 год.). Сестрата посегна да вземе някакви документи, а детето започна да й се кара, че й пречела и не можела да си играе от нея. Майката не се намеси и сестрата се принуди да си вземе документите и да седне на масичката в чакалнята за да ги попълни. Ей това за мен е разглезено дете - знаещо, че може да си прави каквото поиска, дори и това да пречи на останалите.
Аз смятам, че мога да възпитавам с усмивка, целувки и прегръдки. При моето дете се получава много добре - поставила съм необходимите граници и в тях тя търси своята свобода.
Аз смятам, че мога да възпитавам с усмивка, целувки и прегръдки. При моето дете се получава много добре - поставила съм необходимите граници и в тях тя търси своята свобода.
Да оставим настрана детето и майка му. Всъщност, майката може и да не е чула или разбрала за случката улисана в работата, но реакцията на тази сестра
Егати сестрата бих казала! Ако не можеш да се оправиш с едно дете в кабинета си, за къв чифт си там въобще? Не казваш на каква основа определят детето ти като глезено.
Описваш идеално дете каквито моите, макар и неглезени, никога не са били.
Описваш идеално дете каквито моите, макар и неглезени, никога не са били.
Аз обичам да глезя дъщеря си. Като награда получавам същото от нейна страна. Мразя да крещя и много рядко го правя. Любвеобилността в никакъв случай не мога да нарека разглезеност. Но днес докато чакахме с Лили при зъболекарката ми направи впечатление детето на стоматоложката. Беше седнало на бюрото на сестрата и си играеше с някакви кламери (мисля, че е на 9 год.). Сестрата посегна да вземе някакви документи, а детето започна да й се кара, че й пречела и не можела да си играе от нея. Майката не се намеси и сестрата се принуди да си вземе документите и да седне на масичката в чакалнята за да ги попълни. Ей това за мен е разглезено дете - знаещо, че може да си прави каквото поиска, дори и това да пречи на останалите.
Аз смятам, че мога да възпитавам с усмивка, целувки и прегръдки. При моето дете се получава много добре - поставила съм необходимите граници и в тях тя търси своята свобода.
Аз смятам, че мога да възпитавам с усмивка, целувки и прегръдки. При моето дете се получава много добре - поставила съм необходимите граници и в тях тя търси своята свобода.
Да оставим настрана детето и майка му. Всъщност, майката може и да не е чула или разбрала за случката улисана в работата, но реакцията на тази сестра
Егати сестрата бих казала! Ако не можеш да се оправиш с едно дете в кабинета си, за къв чифт си там въобще?
само и единствено възрастните са виновни за разглеването. Няма такова нещо като дете, родено разглезено. Според мн е по-добре малко по-строго да се възпитава, за да може в по-специални моменти да се посмекчат изизкванията. Ако постоянно му се угажда, просто нищо ве4е не го радва и впечатлява.
И изобщо не е чак толкова важен характерът на детето, а подходът на възрастния към него. Или пък бъркам 
Не бъркаш, точно така е
Абсолютно. Типичен пример с малкия ми син. С мен е малкия принц на мама. Добъъъъър, послушен сговорчив. С бавачката - винаги получава каквото е наумил и я манипулира до безобразие просто. В детската градина при едната госпожа глас не му се чува и от него няма по послушен, при другата - понякога става неузнаваем. Редките му гостувания при родителите ми обикновено са съпътствани със сърдечни пристъпи за баба му
по причини които и самата Лекси е разгадала вече. 
Изобщо не разбирам какво е глезене и глезено дете...
Всеки си има негови критерии за това.
Баща ми смята, че за някои неща дъщеря ми е супер строго възпитавана, а за други се ужасява колко е разглезена - да речем... Същото смятам и аз за неговота
За мен е важно аз да съм спокойна и тя да е спокойна, да се уважаваме и да е ясно кой командва в нашата къща - това е всичко.
Всеки си има негови критерии за това.
Баща ми смята, че за някои неща дъщеря ми е супер строго възпитавана, а за други се ужасява колко е разглезена - да речем... Същото смятам и аз за неговота
За мен е важно аз да съм спокойна и тя да е спокойна, да се уважаваме и да е ясно кой командва в нашата къща
- това е всичко.
Не бъркаш, споко. Йоана например знае при кого може да мине номера и там си прилага глезотиите. Когато е със свекър и свекърва ми, те й угаждат за всичко, смеят се на простотиите й и й се радват като прави бели. Еми то е ясно, че при тях ще се глези. Аз като й скръцна със зъби и не прави бели. В рамките на нормалното де, защото на 2 години не очаквам да стои като войник до стената.
Изобщо не разбирам какво е глезене и глезено дете...
Всеки си има негови критерии за това.
Всеки си има негови критерии за това.
За мен глезено дете е такова, което се прави, че не те чува като му говориш, всяка втора дума е "искам, искам, искам", опитва се да командори и се сърди като не става на неговото, не умее да уважава другите деца, не умее от лиготия да си играе /това е най-сигурния признак за мен/ и да участва в игри.
И противно на разпространеното мнение за мен най-разглезените деца са тези на които не им се обръща достатъчно внимание, внимание в истинския смисъл на думата, а не "ела, маменце да те гушна". Често глезенето е последен опит да се привлече внимание.
Моите наблюдения върху децата ми показват, че те много добре се ориентират с кого си имат работа и при кого какви номера минават /говоря в семейния кръг- баби, дядовци, лели. С хора от тесния, но несемеен кръг са много точни и възпитани винаги/. Много време ми отне да обясня на свекърва си, че трябва да има ясни правила, които не се нарушават, не оставяш детето да ти се наложи, като доводът е "ами той плаче, ами той се сърди и т.н". Когато има правила децата слушат и са спокойни, а когато днес нещо е позволено, пък утре не, те са в недоумение, почват пазарлъци, изнервяне и т.н, което е напълно излишно.
..и с мен ако има кой да си играе 24/7,и аз няма да искам сама 
; явно имам различни критерии за "глезеност" ,но дете да се гушка,да му се обръща внимание и да тества константно лимити е,за мен, здраво и читаво,а не глезено..Съвсем друг е въпроса къде са границите на изброените поведения и доколко детето знае кога е време да спре,ето там мисля ние често бъркаме,и то не от друго,а от непоследователност..
; явно имам различни критерии за "глезеност" ,но дете да се гушка,да му се обръща внимание и да тества константно лимити е,за мен, здраво и читаво,а не глезено..Съвсем друг е въпроса къде са границите на изброените поведения и доколко детето знае кога е време да спре,ето там мисля ние често бъркаме,и то не от друго,а от непоследователност.. 
Сетих се да дам пример за разглезване на дете:
Вървим с моя позната по улицата с децата. Тя се спира пред количка с торти и пасти. Пита сина си - искаш ли торта, той не иска. Тя казва на мен, аз ще му взема тази, че много я обича. Пътьом започва да го моли да я яде. Малко по-надолу се спира до играчки, пита го искаш ли тази кола, той отговаря, не имам вече една. Тя - нищо, ще ти я взема.
Може да не е много подходящ примера, но в моите представи е разглезване. Това дете, вече по-голямо, се е качило на главите им.
Вървим с моя позната по улицата с децата. Тя се спира пред количка с торти и пасти. Пита сина си - искаш ли торта, той не иска. Тя казва на мен, аз ще му взема тази, че много я обича. Пътьом започва да го моли да я яде. Малко по-надолу се спира до играчки, пита го искаш ли тази кола, той отговаря, не имам вече една. Тя - нищо, ще ти я взема.
Може да не е много подходящ примера, но в моите представи е разглезване. Това дете, вече по-голямо, се е качило на главите им.
Сетих се да дам пример за разглезване на дете:
Вървим с моя позната по улицата с децата. Тя се спира пред количка с торти и пасти. Пита сина си - искаш ли торта, той не иска. Тя казва на мен, аз ще му взема тази, че много я обича. Пътьом започва да го моли да я яде. Малко по-надолу се спира до играчки, пита го искаш ли тази кола, той отговаря, не имам вече една. Тя - нищо, ще ти я взема.
Може да не е много подходящ примера, но в моите представи е разглезване. Това дете, вече по-голямо, се е качило на главите им.
Вървим с моя позната по улицата с децата. Тя се спира пред количка с торти и пасти. Пита сина си - искаш ли торта, той не иска. Тя казва на мен, аз ще му взема тази, че много я обича. Пътьом започва да го моли да я яде. Малко по-надолу се спира до играчки, пита го искаш ли тази кола, той отговаря, не имам вече една. Тя - нищо, ще ти я взема.
Може да не е много подходящ примера, но в моите представи е разглезване. Това дете, вече по-голямо, се е качило на главите им.
Мисля, че не детето се е качило на нечии глави, а по-скоро майката на неговата.
Това си е психически тормоз направо. Детето не иска, но тя го тъпче. Тази реакция е вид компенсация за нещо което не му дава, нещо което е фундаментално за детето. Не му обръща достатъчно внимание, запълва нишата с купуване на подаръци и лакомства. Не разбира че не само не запълва празнотата, но утежнява положението.Цитат
Защото е детето на шефа. Колкото и да е разглезено - на шефа е и се търпи.
Няма такива истории бе. Какво като е дете на шефа? Да не е официално назначено на работа? Е това не го разбирам. Не само тази робска психология на треперене пред шефа. Сещам се за една друга тема, в която на една жена гостенчето ръсело навсякъде в дома и солети, но на нея и било неудобно да му направи забележка.
Някой да ми каже това що за идиотска човешка реакция е? 
Тези деца се чувстват в правото си да правят каквото си искат защото съществуват такива овчи душици.