Детето ми не ми ли е приоритет!?

  • 1 651
  • 23
  •   1
Отговори
# 15
Момичета, бедна ви е фантазията какво значение имат думите ви Simple Smile))))  Теоретично знам всички доводи, но се сепнах и изпитах угризения да не поставя себе си над детето.
Иначе синът ми се чувства много добре при сестра ми, защото там е племенника, с когото си прекарват много по-приятно отколкото в София сам в къщи през ваканцията, защото аз още съм на работа.
Още веднъж ви благодаря за милите думи и подкрепата!
  bouquet

# 16
  • Мнения: 545
...............но се сепнах и изпитах угризения да не поставя себе си над детето.
  bouquet
Затова, че в един даден момент искаш да помислиш за себе си? Не се терзай, всичко е в реда на нещата. Както са писали и другите майки преди мен - ако ти си щастлива, и детето ти ще се чувства така! Пък и детето ти наистина не е никак малко - на 13 години са си направо в пубертета...

# 17
според мен не става дума за смяна на приритети, просто ти се е искало да останеш сама....споко!

# 18
  • Мнения: 2 292
Бенита, хубаво е ти да поогледаш мъжа, но дай въzможност и на сина си, zащото и той ще живее с тоzи човек сигурно поне ощ? 10 тина години под един покрив.

# 19
  • Мнения: 24 467
.... В момента, в който се осъзнах, ми стана ужасно неловко заради изместването на приоритетите. Няма как нещо да е по-важно от детето ми, нали?

Ами ти нали именно за това искаш да поостанеш малко насаме с мислите си и с този човек, именно защото детето е един от най- важните ти приоритети- да прецениш дали този човек може да живее с теб и детето. Чак след като ти прецениш, че това е възможно ще включиш и сина си в "огледа".

# 20
  • Мнения: 14 133
     И според мен,глътка въздух която си поела,не означава смяна на приоритета,а само глътка въздух... Hug Peace
Peace

# 21
  • София, център
  • Мнения: 3 455
Бенита, макар, че при нас ситуацията е различна, аз също от началото на лятото съм разделена от детето си. Заминаха на вилата с баба и дядо, а ние с татко й сме тук, на работа. В самото начало, когато заминаха не можех да се нарадвам на свободното време и на съживения спомен за безгрижие и свобода. Но да беше с мен да ме видиш вчера например, през целия път от вилата до София съм циврила в колата. Постепенно така започна да ми става мъчно за дъщеря ми, че какви ли не мисли започнаха да ми минават през главата. Че съм лоша майка, че съм неспособна да се грижа за детето си, че щом допускам да е разделена от мен, значи не я обичам достатъчно и още куп щуротии. После започвам да се самоубеждавам в обратното - че ако е с мен в София, трябва да я давам по дежурни ясли, а тя не е посещавала още детски заведения, и че ще я травмирам. А от друга страна не мога да задължа родителите си, които я гледат, да стоят в София защото на мене така ми харесва. Още повече, че детето е безкрайно привързано към тях, и сигурно й е мъчно за нас, но раздялата с мен не й се отразява зле в никакъв случай. Пък и си остават съботи е и неделите, в които и ние се присединяваме към веселата компания на вилата. Явно така ще караме летата. Да, мъчно ми е, не, не мисля че са ми се изместили приоритетите. Не мога да си остана в къщи, за да я гледам, а пък и да го направя, пак няма да стоим в София, а ще бъдем на вилата. Сега тя е там, но без мен и баща си. Но пък с любимите баба и дядо.

# 22
  • Варна
  • Мнения: 2 942
Аз пък хич не чувствам угризения. Мисля, че и родителите са хора и имат нужда от малко почивка. Това не значи, че не обичам сина си, просто при възможност го давам на бабите ми за уикенда. Не съм спала от доста време, добре че идат заветните почивни дни Whistling

# 23
  • Мнения: 193
Май и преди го бях писала някъде. На една приятелка порастналия син (18 г.) й беше казал: "Мамо, каквото и да правиш, само гледай да не останеш сама".
Та ето ти един повод за размисъл на тема приоритети.

Общи условия

Активация на акаунт