... При тази ситуация по-добре не го притискай. Любовта е едно, съвместимостта на характерите - друго. Идеален момент няма, но все пак е по-добре, когато обстоятелствата го позволяват, напасването на характери и навици в самостоятелно жилище да стане преди да се появи бебето.
- Публикувана: 28 юли 2007, 11:04 ч.
- Последно мнение: 15 ноем. 2007, 13:12 ч.
Той се разколеба
и аз мисля, че не добре да държиш приятеля си под обсада от сълзи, натяквания за силата на чувствата и притискане да вземе решение. Щом има своите съмнения и нужда от време по-добре да ги уважиш сега, за да съжалиш после, когато няма да сте само двама.
Решението на приятеля ти е добро и за теб-едно е да сте ходили,друго да живеете заедно.Само така можеш да го опознаеш истински,а не да разбереш,че той"се е превърнал в друг човек" чак след като родиш и прочие/чела си ги сигурно тия теми/.Покажи му че и ти си размислила,след това ако реши ,че те изпуска или няма толкова време пред себе си ,колкото теб,може и сам да се откаже от изчакването. 
Не е постъпил много коректно като първо ти е пуснал мухата и след това е размислил. 
Но може би е прав. При тази ситуация по-добре не го притискай. Любовта е едно, съвместимостта на характерите - друго. Идеален момент няма, но все пак е по-добре, когато обстоятелствата го позволяват, напасването на характери и навици в самостоятелно жилище да стане преди да се появи бебето.
Но може би е прав. При тази ситуация по-добре не го притискай. Любовта е едно, съвместимостта на характерите - друго. Идеален момент няма, но все пак е по-добре, когато обстоятелствата го позволяват, напасването на характери и навици в самостоятелно жилище да стане преди да се появи бебето. 
Личното ми мнение е, че когато се предполага, че детето ще се гледа, възпитава и издържа от двама души, всеки един от тях е свободен да реши кога е готов за подобна стъпка. Не му се сърди, че се колебае. Тъпото е, че си е отворил устата, без да е сигурен какво иска. Сега той е несигурен, ти си обидена (с право) и така.... Все пак, мисли позитивно. По-добре сега да се колебае, отколкото, когато си в деветия месец, или детето е проходило... Късмет, както и да се случат нещата при вас 
Аз пък смятам, че когато двама души се съберат, трябва да изчакат да се опознаят добре, да не стане после ама той така, пък сега какво стана, не си пере чорапите, разхвърля си дрехите навсякъде, не ми помага с чиниите, с децата, ама тези работи не ги забелязвах преди, чак сега ми просветна пред очите,
че той е непрокопсаник и егоист.
Аз с моя мъж живях две години преди да се съглася да се омъжа за него и да преди да решим да се умножаваме, точно защото исках да се убедя, че няма да си блъскам после главата къде съм спала и що не съм гледала като съм правила семейство.
че той е непрокопсаник и егоист.
Аз с моя мъж живях две години преди да се съглася да се омъжа за него и да преди да решим да се умножаваме, точно защото исках да се убедя, че няма да си блъскам после главата къде съм спала и що не съм гледала като съм правила семейство.
Напълно съм съгласна.
Много ме дразни усукването - това било,онова било и ..........още ред глупости.Да му переш гащите - няма отговорност,а за бебе олеелееее мале - не бил готов 
Кога ще стане готов ???? На 50 ли???? И защо в такава ситуация все жените ще чакаме техни величества да втасат?Ние и на 20 сме готови,но те - не!А децата си ги гледаме ОСНОВНО ние 
. Май отдавна сме СИЛНИЯ пол
Кога ще стане готов ???? На 50 ли???? И защо в такава ситуация все жените ще чакаме техни величества да втасат?Ние и на 20 сме готови,но те - не!А децата си ги гледаме ОСНОВНО ние . Май отдавна сме СИЛНИЯ пол 
при мен се получи идентична ситуация зимата. в началото на декември спрях да пия противозачатъчни и той каза, че искал бебе. на 2.01. ми дойде и аз ревах като магаре. и изведнъж реши, че е рано още, че трябнва да изчакаме, понеже и ние не бяхме дълго време гаджета преди да се оженим. изпаднах в шок. дълго време бях сърдита, но после реших, че след като не иска няма смисъл да го насилвам. и изведнъж- през април ми каза- хайде да си правим бебе- искам да започнем сега! и започнахме. сега чакаме. така че - послушай момичетата, които са ти казали, че мъжете се плашат по принцип. изчакай го, говорете, или не говорете- кактъо прецениш. не го насилвай, нищо, че не е бил справедлив. ще му текне пак! сигурна съм! успех!
Вече са ти казали, че няма смисъл да драматизираш и да се тръшкаш:) Той просто се е почувствал несигурен в момента. С приятеля ми (вече мъж) решихме да имаме бебе и уж трябваше да почнем да работим по въпроса, а той изведнъж реши, че не се чувства сигурен и го е страх. Поприказвахме си, обясних му че аз съм абсолютно сигурна и уверена в себе си, че дори и когато се роди бебето промените в живота ни няма да са резки и драматични. Колебанието му продължи около ден и нещо 
Аз пък смятам, че когато двама души се съберат, трябва да изчакат да се опознаят добре, да не стане после ама той така, пък сега какво стана, не си пере чорапите, разхвърля си дрехите навсякъде, не ми помага с чиниите, с децата, ама тези работи не ги забелязвах преди, чак сега ми просветна пред очите,
че той е непрокопсаник и егоист.
че той е непрокопсаник и егоист.
На същото мнение съм. Не виждам смислена причина да се прибързва със създаването на деца, при положение че някой от партньорите не е сигурен в това си решение.
Защото тези, които искат да имат дете като съвсем млади, са безотговорни ли?? 
ако се познават само от 1 година, ако не живеят самостоятелно и т.н. по мое ли4но мнение са безотговорни ... освен ако не иска просто на всяка цена да има бебе и мъжът е само в ролята на донор, естесвено