любовницата!

След него идва друг. Че кое е вечно? Съпружеският живот ли?

Не ми е нужно, мила, да възпявам себе си. Нито да доказвам (еле па на теб) от къде изгрява слънцето.  Живей си  любовнически живота и не се опитвай да ми наливаш акъл.  Реабилитация няма да има.

Всъщност, преборих мързела си дотолкова, че да изчета линка, който си ми пуснала. Ми те хората там са ти отговорили, що ме караш да преписвам.

 

Много мъка има по тоя свят!

Ох, тая тема край няма да има скоро...

хаха ... добре, щом си вярваш.
На 21 е нормално. Ще го пишем в графата трупане на опит.
Вечни неща няма, но има неща по-трайни има и неща по мимолетни.

Малиииии... Тази тема съвсем е изтрещяла
А "ода за любовницата" в стил 'аз съм велика , вие защо ме виждате като парцал" направо хвърля в оркестъра !

Ох, Пантер, стига с тоя поучително-назидателен тон. На 21 това, на 21 онова... Ми щом аргументите ми ти се струват прекалено несериозни с оглед възрастта ми, не им обръщай внимание и толкова. Приеми, че не на всички стремеж номер едно в живота им е да станат нечии съпруги, че видиш ли, нещото иначе нямало трайност. All good things come to an end, за добро или лошо, иначе няма как да ги оценим като хубави.

  ...

Такива темо нямат край... ... докато не се спуснат  "боговете" от небесата,  онези с "метлите"...и не

Брей тази любовница... Почервеняха и ушите от толкова приказки за нея. 
 

На мен пък повече ми харесва ролята на съпруга Може да не съм от най-примерните,но не бих искала някой да ме навестява 2-3пъти седмично и после потупвайки ме да се прибира при жена си с букет цветя Ма те повечето любовници мъжете нарочно си ги подбират кухи,иначе как ще търпят това положение?

Да ви попитам колко ви плащат на час и имате ли сключен договор с работодателя,че ако ми се прииска да съм като вас да знам поне какво печеля.
Защото така както е написано ми звучи ,като че ли някой сам се убеждава, колко е хубаво да си играчка на някой си, на час.

  Re: любовницата!
« #455 вторник, 18 декември 2007, 14:47 »   

--------------------------------------------------------------------------------

Много ми се прищя да предложа на вниманието ви този случайно намерен в нета текст. 

Любовницата

Аз съм любовница. Недей да подскачаш и да правиш кръгли очи. Почти всяка жена поне веднъж в живота си е била в това амплоа. И не виждам нищо страшно или срамно в тази дума.
Любовница - това звучи гордо. И нека съпругите да се гордеят със семейното си положение, не им завиждам. Защото истинската жена признава само едно положение – положението на любовница.
При мен моят мъж идва като на празник, за мен пази всичкото си очарование, усмивки, забавни разкази. Вкъщи е унил наборник на семейната повинност, роб на боклукчийската кофа и осребрител на касови бонове. А тук, при мен, той е завоевател на Вселената, супермен, рицар… И аз го приемам такъв, какъвто той иска да изглежда в моите очи.
Да, аз никога няма да го видя по домашни чехли пред телевизора, страдащ от стомашно разстройство, оправдаващ се по телефона пред началника, хленчещ на майка си, мрънкащ от болка заради порязан пръст, изнервен от ненавременното сервиране на вечерята. И това е прекрасно!
ВЪСХИТИ МЕ аз ,също бях и от двете страни първо бях лъганата,а после любовница.просто е прекрасен миг.този откраднат миг,който си с любим човек,чувството е прекрасно,който не го е изживял той незнае за какво говорим.сега се старае двете семейства да сме често заедно така аз виждам собствените си грешки .БЛАГОДАРЯ МУ ,чрез него аз запазих семейството си.{.Наистина МИЛИЧКО ти благодаря.}
P.S-и нека да не се сърдим на любовниците те до някъде спасяват нашите семейства

Хе, пак ли тази тема?
И продължава да е все така комична. И въСхищаваща.