Как да разбера дали ставам за ....шофьор?

Щом имаш желание, ще се научиш!

А ми стана интересно свекърва ти научен ли е родила сина си (мъжа ти), та и двамата са толкова сигурни, че не ставаш за шофьор? А колата ви не е ли обща (т.е. семейна), к'ви са тези глупости "нямам кола"?

Аз съм млад шофьор и онзи ден трябваше да пресека кръстовище без добра видимост. Покелебах се естествено, не искам някой да ми отнесе предницата. 2 коли с жени ме настигнаха после и не спряха да ме псуват

А, по темата... шофьор се става с практика. Нали не очакваш от себе си подвизи по пътя? Спазваш правилата, пазиш се доколкото можеш, няма да ти се разминат и огънати ламарини. В града обикновено няма тежки катастрофи, особено пък с тези задръствания.   

Kолата е само на мъжа ми, тоест, служебна. Прав е да не иска да я дава, пълномощното си е негово.
Колкото до свекърва ми-тя изказа мнението си, след като аз споделих с нея намеренията си, никой няма за цел да ме спира.
Мисля, че от всичко изписано най-ми допада варианта на Соларис. Смятам да се стегна в кръста и да си я "заработя" колата. С известна помощ от половинката.

Исках стара кола, за да се науча. Добре, че не ми се вързаха. Аз си можех.
Бях най-големият ентусиаст, който е ходил на шофьоркси курс, попаднах на страхотен инструктор и благодарение на тези две неща се научих.
Личното ми мнение е, че има малка част мъже, които не стават за шофьори и също толкова малка част жени, които стават.
Ако не ти е заложено от вътре - няма да станеш шофьор. И като се има предвид, че не си първа младост...

Еееее, добре де, първа старост съм , и какво?
По-скоро валидна е първата част на изречението ти. Другото са младежки тинтири, на които няма да обърна внимание.

Добре де, какво ти казва вътрешното ти "Аз"?
Пред мен не е стоял този въпрос искам ли, не искам ли и ми е чудно малко.

Виж сега, ако почна да го играя на психоанализа-от 9 кладенеца вода ще извадя, повярвай ми. За каквато и да била ситуация, ЗА или ПРОТИВ.
Но просто в един момент ще изпадна в ситуация на цайтнот, момичетата са прави. И тогава?
А преди 18 години и идея не съм имала за книжка, защото са били съвсем други години, друга скорост на живот и други възможности. Сега бих могла АЗ САМА да се финансирам....та затова.

Нямаше да пиша, ама не мога да се въздържа. Няма такъв филм "не става за шофьор"! Става въпрос за това, кой е по-добър от другия, след определено количество години зад волана, т.е. в критична ситуация, кой ще вземе по-правилното решение и ще излезе с по-малко загуби от другия. Но за да се прецени това, трябва двама души да са в абсолютно аналогична ситуация, което никога няма да стане. Така че всички приказки на тая тема са малко във въздуха.

Нямам представа дали си струва да караш кола там, където живееш, щото не ти знам доходите и въобще нищо, но пак ще кажа за това "ставане за шофьор". Няма такова нещо. Ама изобщо. Тук карат бабки по на 80-90 години. Не знам какви са били на младини и от колко години карат, но онзи ден една излизаше от паркинга на един голям супермаркет със скорост вероятно 2 км/час, бавна като мравка, всичко се задръсти да я чака да излезе, ама кара си жената - нали? Мъжът ми винаги, като види такъв случай, не пропуска да ми каже - щом тя/той може, и ти можеш. И е прав. Този въпрос си го задават само жени, които позволяват да бъдат манипулирани по други причини (често финансови) или такива с прекалено ниско самочувствие.  Дано не си от тези групи.  Тук не съм чула никой да си го задава. За тях да се научиш да караш е нещо, което просто се прави - на кой когато му дойде времето. Както се учиш да ходиш или да четеш.

Да ти споделя нещата с мен, белким ти стане ясно. И аз не съм първа младост и чак сега се уча да карам, просто сега наистина ми се налага. Преди и аз си разправях приказки за таксита и удобен градски транспорт и места за паркиране. Сега обаче вече не стои въпроса "ще се справя ли, или не", просто защото тук без кола не можеш нищо - нито да напазаруваш,  нито да отидеш на работа, нито дори да те наемат на работа, ако искаш - във всички формуляри за постъпване има такава графа. Е, за чистачка или сервитьорка сигурно може...

Та започнах да се уча с мъжа ми. Поради липса на време (съвсем обективно), нещата доста се проточиха, обаче сега вече карам доста добре, макар че още  не съм се явила на изпит (тук е разрешено да се кара с придружител само с временна книжка).

Та от личен опит:
Първо - ако мъжът ти не е изключително търпелив и готов да те подкрепя непрекъснато, независимо, че ще му е трудно, - изобщо не опитвай да караш с него. На моя му бяха казали в службата, че е луд да ме учи да карам. Според тях, статистически, много разводи тръгвали от това, че мъжът учи жената да шофира. Сега, след като минахме тежката фаза, съм съгласна. Стресът е много голям и за двамата. За мъжа: не е инструктор, не винаги усеща какво точно става, воланът и педалите са у някой, когото той смята за неопитен и не е сигурен в реакциите му, т.е. седи в кола, над която няма контрол. За жената: има контрол, но не е много сигурна, че може да разчита на себе си.

Като слушам коментарите на твоя мъж - изобщо не бих го пускала да участва в твоето приключение "ще ставам независима жена с кола". Поне докато не станеш достатъчно уверена в себе си.  На служебната кола също не бих се качвала по същите причини - той ще бъде изключително нервен, а на теб не ти трябва някой, който да си изпуска нервите върху теб, когато караш.

Така че моят съвет е - запиши се на курс и се научи да караш. Ако караш допълнително някъде, избери приятелка или приятел, които са смели и търпеливи. Като си избираш къде да се записваш, избери инструктор - най-добре по препоръка на приятелка. Такъв, който ще те УЧИ да караш, за да изкараш изпита, а няма да си изкарва комплексите за липса на мъжко самочувствие върху всяка курсистка. Ако си избрала фирма, кажи достатъчно ясно, че се обиждаш лесно и би искала специално отношение от инструктора - за да ти дадат търпелив и КАДЪРЕН инструктор. Кадърен е не този, който знае като натиснеш този или онзи педал, какво става, а който усеща как да вдъхне увереност у курсистката, че се справя добре и че греши, защото всеки греши, като се учи.

Не се отказвай, ако те скъсат, дори повече от един. Изпитващите имат квота за пускане. Като я изпълнят, и бог да си зад волана, пак ще те скъсат. Тук имам позната, която е късана 8 или 9 пъти - и тя не си спомня точно. Казва, че не може да паркира на задна (и е вярно, ако знаеш как паркира - отива на най-празното място на паркинга, за да влезе и после да излезе само напред, където няма никакви коли около нея)   У тях оставя колата на пътя, а мъжът й я вкарва на пътеката. И все пак е взела книжка и ходи с кола на работа.

Страшно дълго се получи, ама всъщност исках да ти пожелая успех! 

Това е въпрос на който само ти можеш да отговориш СЛЕД като опиташ.
Тъй като многократно съм чела за изказванията на мъжа ти по повод жените шофьорки, аз, ако бях на твое място, никога не бих допуснала да шофирам с него, докато не се почувствам съвсем уверена зад волана

аз исках много, изкарах курса, взех кетап от първи път, карах си разумно, внимателно и по правилата. до един хубав ден, когато бременна във втори месец един малоумник ме блъсна (с поне 90, във града). желанието и собственото поведение и това дали ще си шофоьор или не, зависи от още 1000 неща.... много е елементарно да се каже - имаш желание, имаш книжка, имаш кола-айде, шофьор си.

Болната ми тема тези дни...


Тук трябва да се науча да шофирам. Трябва и толкова. Точно това задължение ме дразни и плаши. Ами ако не ставам? Ами аз не мога да запомня на коя улица живея все още  
Освен това не ми се иска да се сраствам с колата си отсега... Май ще карам колело, не знам доколко това е алтернатива в България, обаче..

karmacoma, книжка и желание кола не карат Практиката е тази, която го прави

Не се притеснявай - няма как да не ставаш. Задължението е колкото дразнещо и плашещо, толкова и по-освобождаващо от мисълта "ставам или не ставам" - щото пред очите ти са разни всякакви, които карат. Всичките. Кой по-добре, кой по-зле - карат. Не се питат дали стават. Карат.

За запомнянето на улиците - установих, че може да съм ходила на едно място N пъти с кола, която е карал друг - това не значи, че когато аз седна зад волана, ще си спомням как точно се ходеше дотам. Ако обаче отида АЗ с колата веднъж, на втория път е значително по-лесно. Просто когато се возиш, си като куфар - гледаш хиляди неща, но не се налага да обръщаш внимание кое точно къде е и как се стига до него. Особено ако по пътя има 5-6 кръгови движения, които си приличат като 2 капки вода и трябва да запомниш на кое е наляво и на кое беше направо. Най-накрая се свиква. Пък и да се объркаш - в кола си - пак стигаш, само че след малко 

Хей, благодаря ти много - определено когато погледна нещата от този ъгъл се чувствам по-добре. 
Явно нагласата е определяща и тук..

В този ред на мисли, смятам, че всеки който се пита ДАЛИ ще го бъде като шофьор трябва първо да опита... Една книжка в повече няма да натежи...
А тези, на които не им е минавала тази идея през главата .. явна наистина нямат нужда да бъдат шофьори.

Ако имаш време и пари- иакзарай ги и после сама ще прецениш.

Аз имам книжка, но не карам, предпочитам да ме возят, малко на инат го правя, но пък е доста по-удобно  книжката поне си я ползвам като документ за самоличност  а личната ми карта е в мъжа  ми, че все му трябва по разни учреждения