Надявам се да има разлика. Тази година беще кошмарно. Едвам се адаптра там, а сега като се прибрахме в къщи не може да свикне тук.
- Публикувана: 30 юли 2007, 13:53 ч.
- Последно мнение: 5 авг. 2007, 09:19 ч.
А има ли разлика между "на море" с 2-годишно и "на море" с 3-годишно
Ами аз опит с тригодишно нямам. Мога да ти кажа с 1,5 г. и 2,5 г.
Прекрасно си изкарахме. Дете - мечта. Много послушен и добър. Къпахме се, тичахме по плажа, а през повечето време копаеше в пясъка.
Само да направя уговорката, че сме били в много тихо и спокойно място. Без играчки със стотинки, без джангър, тълпи и лудница.
В България има още 2-3-4 такива местенца, слава богу.
И още нещо. И през ум не ми е минавало да отида без него на почивка, особено на море.
И напоследък съм много възмутена от мои познати, които хвърлят децата на бабите и отиват на море. А децата са толкова щастливи там и е такава радост.
Прекрасно си изкарахме. Дете - мечта. Много послушен и добър. Къпахме се, тичахме по плажа, а през повечето време копаеше в пясъка.
Само да направя уговорката, че сме били в много тихо и спокойно място. Без играчки със стотинки, без джангър, тълпи и лудница.
В България има още 2-3-4 такива местенца, слава богу.
И още нещо. И през ум не ми е минавало да отида без него на почивка, особено на море.
И напоследък съм много възмутена от мои познати, които хвърлят децата на бабите и отиват на море. А децата са толкова щастливи там и е такава радост.
Съгласна съм със Смърфиета , не знам защо много родители се отказват от емоцията, която ще изживеят с децата си. Според мен винаги можеш да отидеш сам на море (т.е със съпруга, имам предвид), но да отидеш с 2 годишното си дете на почивка ти се отдава само сега. Догодина то вече няма да е същото. Сега очаквам да чуя - зависи от детето. Е, моето (малкото) е меко казано "енергично" момченце. Наистина доста потичах след него, нямах възможност да купонясвам всяка вечер с компанията (само през вечер, защото се редувахме с баща му за приспиването), но и за миг не съжалявам, че го заведох на почивка в Турция на 2 години. Впечатленията, които събра от новите преживявания и радостта в очичките му са ми достатъчни, за да забравя тези малки неудобства.
И аз подкрепям последните 2 мнения. Няма нищо по-хубаво от това да видиш такава радост в очичките на детенцето, как се радва на морето и на пясъка. Никакви проблеми не ни е създавала, е верно миналата година за нас беше по-лесно, защото беше на 11м и през повечето време спеше в количката на плажа, но сега ни беше много по-голям кеф, като я гледахме как се радва и подскача още с отварянето на очите сутрин, само защото отива на "мойенцето"
Ами доколкото си спомням май тичането МИ беше повече.
Поне първата година имаше някакъв страх от вода, някакъв страх от самота (в смисъл да не ни вижда) и набираше по-бавно скорост. През втората година (т.е. като беше на 3) вече беше по- в свои води и нямаше притеснения никакви.
Поне първата година имаше някакъв страх от вода, някакъв страх от самота (в смисъл да не ни вижда) и набираше по-бавно скорост. През втората година (т.е. като беше на 3) вече беше по- в свои води и нямаше притеснения никакви.