Публикувана: 30 юли 2007, 23:05 ч.
Последно мнение: 14 авг. 2007, 09:54 ч.

Имам нужда от малко успокоение...

3 537
58
1

# 15 31 юли 2007, 07:49 ч.

Мнения: 901

Няма как да спреш да се притесняваш, колкото и да ти говорим, това е за първи път и ти сама ще си я извървиш тази пътечка, за да видиш накрая, че страховете ти са били излишни.
Все пак, ти предлагам да гледаш на това като възможност да се фокусираш върху себе си и съпруга си. Убедена съм, че има неща, които не сте правили откакто се е родила малката, а сте ги обичали.
Не разваляй възможността с притеснения и самоизмъчване - налага се и толкова.
Иначе, няма да те забрави - колкото и за дълго да се разделяте, колкото и да е често, тя пак ще се озарява цялата, като те види, и ще ти се хвърля на врата веднага щом те види. Така стоят нещата просто.

# 16 31 юли 2007, 08:01 ч.

София
Мнения: 7 242

Иса, да не е бебе, че да те забрави Grinning

. От опит - най-големите притеснения са преди раздялата и първите 2 - 3 дни. После откриваш, че раздялата си има и предимства - може да го удариш на живот, на работа, на лятно почистване.... И като си дойде детето, всичко си тръгва по старуму и си казваш "Леле, ама аз защо не си починах и не си помързелувах" Mr. Green

Успокоявай се, че за детето е хубаво да смени малко обстановката. Както и да го гледат, това ще го обогати откъм преживявания и ще му е полезно. И да я поразглезят, за 2 - 3 дни ще я "вкараш в правия път".

# 17 31 юли 2007, 08:35 ч.

Мнения: 4 451

И аз не съм се разделяла за толкова дълго, но те успокоявам веднага. Детенцето е достатъчно голямо, за да те забрави. Мама си е мама, нали знаеш. Освен това, ще се чувате редовно по телефона. Тя ще ти разказва какво прави, как е, какво и се е случило и т.н. За останалото мнението ми е 1:1 с това на Лекси, няма да повтарям. Grinning

# 18 31 юли 2007, 08:48 ч.

Мнения: 1 113

Ох, аз изживявам почти същото в момента. Лилия е на море с баба си и дядо си. За забравянето не се притеснявай. Със сигурност няма да те забрави. Истината е, че освен притесненията по това как се справят, ще ти е ужасно пусто. Първата вечер й пях песнички по телефона, мисля че аз имах по-голяма нужда от тях отколкото тя. Убедена съм, че независимо от всичко, детето ще иска да те чува по телефона. Особено като осъзнае факта, че колкото и да иска ти не можеш да се появиш при нея. Приготви няколко твои актуални снимки - Лили искаше да ме види, не само да ме чуе.
И накрая да те успокоя - Hug

# 19 31 юли 2007, 08:51 ч.

Мнения: 1 426

Синът ми беше на годинка и девет месеца, когато ме пратиха за шест седмици командировка в Англия. Не можех да откажа, първо, защото от това зависеше бъдещата ми работа, и второ - месец и половина в Англия, кой би отказал! Взе го сестра ми, но и аз имах същите опасения като тебе. Разбира се, всичко беше наред, когато се върнах. Първата вечер ме гледаше под око, но като се събуди на сутринта - все едно, че изобщо не бяхме се разделяли.

# 20 31 юли 2007, 09:12 ч.

София
Мнения: 1 062

Аз тамън ще си я прибирам след 3 седмично пребиваване на вилата. Толкова хубаво си изкарва, бузките и са червени, тииича по цял ден на двора, абе...щастие пълно. Събота и неделя сме там. Изобщо не се цупи, дори е много доволна. Е, мрънка когато си тръгваме, но много бързо забравя. А тя по принцип е чешит, лесно се сърди, не ми говори. Но там изкарва повече от чудесно. Наоколо има крави, кокошки, кончета, къде ще види в мръсната София такова нещо - гонитба с кокошки Simple Smile

Всичко си има предимства и недостатъци. Детето ти със сигурност ще е на много по-чист въздух, което автоматично прави пребиваването и там много по-полезно, отколкото ако е тук. Ще тича и играе много повече. Ти би ли могла да и осигуриш постоянното внимание, което баба и ще и осигури? Не. И още, и още.
Спокойно. Това, че ще те забрави, го отхвърли моментално.
С две думи - лято при баба. Най-големия кеф за малките деца. После вече така и така няма да можеш да я накараш да отиде, така че се възползвай овреме Simple Smile

# 21 31 юли 2007, 09:53 ч.

Мнения: 967

Нас навремето почти всички ни пращаха целите летни ваканции при бабите (на 200 или повече километри). И все пак хора станаха някой от нас Mr. Green

. Споко, за детето и за родителите е много хубаво малко дистанция да си починат един от друг.
Е, като ти е за първи път, ще страдаш, няма как и ще ти е мъчно. Но гарантирано, че няма да те забрави.
Обаче 200 км не са много използвайте събота и неделя да отскочите дотам и хоп цял месец се дели на 4 пъти по 1 седмица.

# 22 31 юли 2007, 10:06 ч.

Мнения: 351

Май само нашето детенце ни забравя като го оставим за малко на бабите. Cry

За първи път го оставихме когато беше точно на една годинка на свекърва ми. Решихме да отидем на екскурзия в Европа за 10 дни. Като се върнахме не ни помнеше и дори малко се страхуваше от нас. Но след половин час си спомни кои сме и после няколко месеца се движихме като залепени двете. Не даваше да излезна от стаята, защото си мислеше, че пак ще я оставим.
Сега юли пък бяхме на море в Турция и я оставихме на майка ми. Обаждахме се всеки ден да я чуваме. Уж си говорехме до последния ден, преди да тръгнем обратно, а като се върнахме пак ни беше забравила. Този път и подаръците не помогнаха. Дори ме разплака, защото целия следобед ми викаше "Како" и ме канеше да си играем.
Направо незнам как е възможно. Случвало се е бабите и дядовците не ги вижда и по 3 седмици и като ги види ги помни. А аз, която съм по цял ден (и нощ) с нея за 10-тина дни ме забравя.
Но пък твоето детенце е по-голямо и едва ли ще те забрави. Определено няма и да ти се разсърди, защото съм сигурна, че баба и дядо ще се постараят да го поглезят.

# 23 31 юли 2007, 10:24 ч.

Мнения: X

Иса не се притеснявай,всичко ще мине по мед и масло.Разбира се ,че детето няма да те забрави.Предложенията за рисунките и камъчетата са много добри, поне според мен.
Ти си нейната майка и си най-добрата майка за нея!!
Според мен е много важно и реакцията на бабата, която ще я гледа.Трябва да сте единодушни и да се придържате към една теория.Не вие да кажете на Дария, че ще работите, а баба й да й обяснява, че ще си почивате докато нея я няма.
Мисля, че се чувстваш виновна за това ,че трябва да я пратите при баба й за толкова дълго време.Децата имат нужда и от бабите и дядовците си ,за да растат уверени личности.Това, което една баба може да даде на внучето си е също толкова ценно колкото и това, което дава майката.Разбира се ,че ще я поглезят!Нали за това е при тях!Но за месец-два не може да се разруши това ,което е градено три години и кусур.
Не се чуствайте виновни с баща й за това, че ще останете сами без нея.Оставяте я при баба, за да работите ,а не за да маате крачоли безгрижни.А дори и така да е -и вие сте хора и имате нужда от моменти без дете.

Уф, пила съм само едно кафе и не мога да си подредя мислите.После ще допълвам.

# 24 31 юли 2007, 10:28 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

НЕ мога да ги разбера терзанията от този род и това си е... Нали на майка си я оставяш, нали й имаш вяра... от какво се страхувате? Rolling Eyes

Дори и да те забрави (в което искрено се съмнявам), като си я вземеш пак ще си те спомни.
Давайте на децата си от време на време възможност да дишат и без вас, като майки. Пък и всяко напускане на софийско е добре дошло. Какво по-хубаво от смяната на климата и т.н.

Ето, моите са в нас сега... сами... не знам какво правят по цял ден. Притеснено ми е и с огромно нетърпение чакам да дойде събота-неделя, че да ги пратя при нашите.

И още едно признание: моите обожават баба си и я предпочитат пред мен. Не ме е срам да си го кажа, нито да го призная. Естествено, че ни обичат и нас, като родители, но това,което им дават нашите като внимание, образование и преживяване никой друг не може да им го даде.
Ние отговаряме за графа разглезване, задоволяване на капризи и т.н.
Истинското възпитание ни убягва. Confused

# 25 31 юли 2007, 10:49 ч.

Мнения: 901

Цитат на: Шани в вт, 31 юли 2007, 10:28

Аз ги разбирам, но смятам, че са нездравословни.

# 26 31 юли 2007, 11:18 ч.

София / Пловдив
Мнения: 8 119

Такава дълга раздяла сме нямали. Най - много сме били една без друга 6 дни и аз бях откачила вече Embarassed

При майка ми беше и притесненията ми не бяха, че не я гледат добре. Просто ми беше много мъчно, даже нощем не спях добре без детето. Чувахме се на ден по 2 пъти, избягвах обаче да звъня вечер преди лягане, когато е по - раздразнителна и ме търси повече.

Та напълно разбирам подобни терзания, съвсем, ама съвсем нормални са.
Но е абсурдно да те забрави или да се отдалечите една от друга! Е, може да е леееко сърдита и разглезена, като си я вземеш, но това са "екстри", които понякога не можеш да избегнеш.

Иса, изобщо ли няма да можеш да отидеш да я видиш, в рамките на този един месец?

# 27 31 юли 2007, 11:26 ч.

Мнения: 1 172

Първият път замина по спешност при бабите си за 3-4 седмици. Също не искаше да говори по телефона. За да го чуя, карах бабите му да го "разпитват" и заговарят докато говоря с тях по телефона и успявах от дистанция да му чуя гласчето и реакциите. Сигурна съм, че си изкарваше чудесно. Не ни беше забравил, напротив. Всеки ден питал бабите си за нас, гледал ни на някакви записи от семейни тържества. И най-важното, не ни се сърдеше. В момента, в който ни видя, се залепи за нас - целувки и прегръдки цяла вечер. Разглезването не ви мърда, просто трябва да го приемеш като нещо, което вероятно ще се случи. После за 1-2 седмици детето пак ще влезе в нормалния си Сф режим Simple Smile

Най-лесно ще приеме раздялата, ако има възможност да се занимава с неща, с които в София не може. При нас това са - игри по двора (в Сф сме в апартамент), ходене на басейни, разглеждане на животните в съседните вили.

Сега детето e пак за месец надалеч поради това, че градината му не работи и не искам да го водя в дежурната. Този път обаче гостуването му е планирано и съм една идея по-спокойна. Успях да го подготвя, че ще ходи при баба на гости, че там ще правят еди-какво си, че баба го чака с нетърпение, за да го води еди-къде си. Така че и той беше доста положително настроен към раздялата. Опитай да подготвиш Дариа и да фокусираш вниманието й върху приключенията, които я очакват, а не върху раздялата ви.

# 28 31 юли 2007, 11:44 ч.

Мнения: 1 547

Първото изпровождане на моя левент при по-далечната му баба, на 500 км. оттук, никога няма да забравя Laughing

Приготвях багажа с чувство на тъжна обреченост, глождеха ме безчет страхотии... Качих го на автобуса със свито майчино сърце, а сълзите напииираха ли, напираха. Фотоапаратът в ръцете ми - снимам паметния миг - детето тръгва! За цели 7 дни!!! Какво да ти кажа... не само, че се върна жив и здрав, и изобщо не ни беше забравил, ами се и върна един такъв пораснал, поумнял, зареден с впечатления и емоции - беше изкачвал планини, беше ходил за риба, бяха го водили на село, все разкошни за децата веселби. Момък на 2 години и половина тогава. Преди 4 дни потегли повторно натам, този път за половин месец - пак ми е мъчно, но без драма. От такива кратки ваканции се нуждаят и децата, и родителите. Не се притеснявай - ще се чувате всеки ден по телефона, ще има какво да си разказвате, накарай я да отбелязва с усмихната муцунка дните, оставащи до края, и се приготви да си вземеш обратно едно помъдряло от новия житейски опит момиче Mr. Green

P.S. Забравих да добавя, че и двете ни деца от бебета са оставяни за по вечер-две при местната им баба, т.е. имали сме елементарен опит в разлъката. Виж, 500-те километра обаче ми се видяха като 5000... в Аляска да го пращах, нямаше тъй да се тръшкам. А ти за някакви си 200 ми говориш Joy

# 29 31 юли 2007, 13:28 ч.

Мнения: 3 268

Дъщеричката ни е при нашите вече цял месец.След 3 дни ще я вземем и ще ходим на море,после пак ще я оставим.До края на август.Много ни е мъчно,но по-добре да е там,отколкото на сборна група .

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Причина:

Причина: