за хорската простотия

Ами сигурно има, даже твърдо някъде в съзнанието ми се мотаят такива реплики, но не знам защо не им отдавам значение и ги забравям.
Може и да съм непоправим оптимист, но мисля, че често хората не целят да ни засегнат.

Имаше подобна тема, някъде назад из форума. Там в крайна сметка стигнахме до извода, че повечето хора казват някои нелепици, защото се чувстват неловко.

Питали са ме, защо не съм взела бебе, не съм била толкова стара, с леко неудобство ме питат, особено сега след морето, дали родителите не са роми и ме гледат донякъде със съжаление, а после с недоумение лудата ми усмивка.
По-странното за мен е, че често се повтаря една схема, сякаш виждат колко е екзотична красотата й, едва след като разберат, че е осиновена.

От доста време не развявам като флаг факта за осиновяването. Избягвам да отговарям на въпроси, без да я правя участник в тези разговори. Не крием, но ако видя, че не й приятно, спирам мигновено.

Вчера една колежка се шокира след като ме въртя половин час на шиш:
- Баща й италианец ли е?
- Не.
- Ама не е от сегашния ти партньор, нали?
- Не.
- Ох, извинявай...Ама...(гледам я и виждам как се тормози, е признавам си, беше ми и малко забавно). Ама...(гледа мен).
- Тя е осиновена.
- О! О!

Не им се сърдя. Няма за какво. Ние сме щастливи и това ангажира цялото ми съзнание. Бих го нарекла - здравословен семеен егоцентризъм.

Тц, не съм съгласна с това, че хората го правят от неудобство.
от начин на мислене е. и то на огромна част, за жалост. осиновено дете е еквивалентно на болно, грозно, абе изобщо втора ръка дете. дет никой не го иска. щото нормалните хора не си оставят децата. чудя се тогава защо, мамка му, домовете са пълни с деца.

по тази причина и се нервя. всеки  път. на всякакви забележки. най ме вбесява когато кажат-дано един ден това дете ти е благодарно, че си му направила добро. или-страхотен късмет е извадило. дразня се и това е. на глупостите, на липсата на нормално, човешко мислене, на липсата на доброта и милост.
човек тези качества ги възпитава в себе си, когато желае. просто отношението към различните е лошо. излизаш ли малко от нормата-аутсайдер си. нетолерантна нация сме и това си е.

впрочем, ДАРЗАМЕН, ти не си ли ромка щото ако не си, няма да си играя вече с теб.
моето дете също се води с неизяснен произход. а това, както знаете, е когато в акта за раждане пише-баща неизвестен. аз пък ще казвам че баща му е ром.
хората са включили мисленето си на автопилот, понякога и аз се улавям в подобни деяния, но поне се стремя да работя върху себе си.
сега, като бяхме на село видях една сюрия деца, едни такива бозави, белички. оказаха се от местния катун. повечето бяха синеоки. говори се, че повечето горски наоколо били със сини очи ма там никой не пита дали бащата е швед или талянец.
надеждата ми е, че хората се променят, мислите им също. надявам се горещо, че след 20тина години подобни въпроси няма да има и децата ще са деца. еднакви в мислите ни и в чувствата ни.

Виж сега, че общо взето имаме малко "мухлясъл" манталитет, няма спор!
На просто репликите, обаче, наистина не обръщам внимание, защото са нещо, което не ми се случва често. До скоро водех доста затворен живот - детето, работа предимно от дома, спорадичната друга изискваща контакт, не беше свързана с хора, които стават част от живота ми, къщата...Уж съм отворена личност, но не създавам много лекомислено нови познаства.
Абе, ти знаеш.

Ако със сигурност не харесвам нещо, то е една малко опака ситуация: С думи казват, че всичко е прекрасно и няма никакво значение кой, от къде, защо...а после поведението към детето е точно като към цигане, дето току що им е бръкнало в джоба!
Случи ми се, хем с човек, дето познавам от над 20 години.
Не съм предизвиквала спорове, че беше ваканционно, просто се отдръпнах и втори подобен случай няма да допусна.

П.П. Ромка съм, ами! Ама съм се дегизирала. 

вие за ромки не ми се пишете, че ако ме видите на живо, ще ми дадете на ръка да ви гледам 

Аз винаги съм си знаела, че за простотията няма почивен ден.
Ако родиш рано си курва.
Ако родиш в средата на двайсетте - си тъпа патка - всички раждат, ти да не останеш по назад
Ако родиш около 30-те си хванала последния влак
Ако родиш над 35 - детето не е от мъжа ти, щото що чак сега раждаш а?
Ако родиш над 40 си извратена

Ако пък осиновиш междувременно - е всички знаем - тогава се отприщва неувяхвящия народен гений.

От това спасение няма, така че за простака няма правилно поведение, а пък аз ще си карам както си знам 

Аз пък вече с нетърпение чакам поредния "бисер" с който се опитват да ме "ухапят" /не умувам нарочно или без да искат - техен проблем/, за да затапя с остроумие, обаче Руслан ме разби оня ден като го попитаха "Абе човек как става тоя номер с приликите?" /децата са ни одрали кожата меко казано/А той невъзмутимо отговори "Ами събирам си ги от тук, от там"
Каквото повикало, такова се обадило.

И аз да се разпиша в темата за хорските "простотии" с извинение:

1. "Много е хубав" - казва сервитьорът - "не мога да разбера само на кого от двамата прилича ... " (удар по нашата хубост  )
Отговарям - "На себе си."
2. С риск да се повторя ... много "интелигентна" и "образована" приятелка ме пита - "Мога ли само да попитам колко платихте?" -  след като я посветих в нашето щастие след делото. 
3. Свекър ми - "Голям късмет има това дете с вас."  (коментар на близък човек все пак!!!)
Отговарям - "Ние сме късметлиите с него."
 - "Не, не - той е ... "

Хората възприемат осиновяването не като нас, по една проста причина- не са го преживели!  Това е било далеч от живота им го смятат дори за нещастие- да нямаш деца и да осиновиш.   
И още - хората бъркат с голи ръце в раните на другия, ПОНЯКОГА защото те дори не подозират, че това е рана. Понякога , не винаги ... 

Аз съм удивена  на някои хора, които нахълтват в живота ти и да ти задават прекалено лични въпроси, без ти да си дал повод за това. Ето един пример-/ може би малко встрани от темата за осиновяването / познаваме се от няколко дни и контактите ни са служебни.
Тя:- Къде е  баща му? - 
Аз - Предпочитам да не говорим за това! - и обръщам темата
Тя: - Ама дал ли му е поне е името си?      
Аз  - мълча и гледам много съответно .   
Първия въпрос- както и да е, нормално бих казала да бъде зададен, ама на втория 

За съжаление винаги ще има хора, които да се опитват да ни наранят, защото имат нужда да се чувстват нещо повече от другите. И ще го правят винаги, когато им позволяваме това. Ако обаче, ударите им не достигат целта си ще изгубят интереса си към нас. А и колкото по-малко внимание им отделяме, толкова по-малко значение ще имат техните думи за нас.
Мили мамчета вие сте пример за мен с вашата смелост.       и бъдете силни!!!

Аз нямам такъв личен опит, но познавам една жена, която наскоро си осинови момченце.
Срещнали я някакви познати с количката и едната изцепила:
-Я, ми че ти кога си била бременна?
-Никога!
-Ми от къде го взе това бебе?
-Купих го от един магазин!
-Сигурно не е твое и лъжеш
-Мое е , осинових го!
-Съболезнования!

 

Не знам на това да се смея ли или да плача.  Що за простотия. Ама наистина ние българите сме много..."необразовани"- (меко казано)  не мога да намеря по-подходяща дума просто.

Хорската простотия никога,няма да има край.

Когато осиновихме Боби,се започнаха едни нечовешки въпроси.

Позната: Яяяяяя,ама той много хубавичък и беличък,я кажи,колко парички ви одрусаха?
Аз: Не съм плащала на никого и си го осиновихме съвсем законно,без да съм предлагала или давала на някого пари.........
Позната: Ама,какъв е този белег на устничката му,да не  епаднал?
Аз: Не е паднал, опериран е..........
Позната: Милата,много съжалявам,ето сега ми стана ясно,защо не сте плащали нищо,пробутали са ви болно дете...
Аз: 

След,като осиновихме Преслава,един ден сме всички навън пред блока.Мъжът ми нещо ровеше във гаража и един съсед се спря при нас.Точно в този момент Преслава,нещо започна да нервничи.

Съседа:Бреххххх,много писклива
Аз: Ами ината е,като баща си
Съседа:Ха-ха-ха,много знаеш ти кои е баща ми си взела да говориш,че приличала на баща си
Аз:Неадекватна и неподготвена за това,взех пелтечейки да обяснявам,и да соча Иван.
Аз:Как да не знам,кои е баща и,ето го и показвам мъжът си

Трябваше да се окопитя бързо,и да върна на удара с удар тогава,но не успях.За слеващият път ще съм подготвена вече,защото съм убедена,че следващи пъти ще има.....

Е бива ,бива,но това е вече свръх липса на всякакво възпитание!
Направо не мога да повярвам,че един нормален човек ще изцепи подобна безочливост.

Няма какво да се чудиш! Бай Ганьовци в нашата родина колкото щеш!

Даааааааам, по хората ходи коварна и неизличима болест за която няма лек - "простотията". Жалко, че си я носят хората без да осъзнават. Ама и човешката наглост граници няма. Бай Ганьо ряпа да яде.