Публикувана: 16 март 2005, 21:06 ч.
Последно мнение: 22 март 2005, 17:18 ч.

Болезнена привързаност

2 369
36
1

# 15 17 март 2005, 09:01 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Аз ще си позволя изводи да направя:свитото поведение си е до дете. Bulb

Ето - има деца като Ади(на Лио) и като моята щерка, които са страшно контактни и на площадката само да видеше дете(за щерката говоря), отиваше да го пита как се казва и да му предложи да си играят заедно. Но имам приятелки, чиито деца се държат точно по описаният от Чета начин (от 2-та пола са децата). До ден днешен тези дечица са си свитички и малко трудно се отпускат.

Вярно - има момент на силна привързаност, докато са малки децата и после всичко си идва на мястото си. Дано вашите деца са в тази графа, че иначе ще им е много трудно.
Моята дъщеря, при все това контактно поведение, биваше избутана отвсякъде и от всякакви по възраст деца от 2-та пола. Демек - тя само с устата беше "напред".....с поведението много години ме "мореше": "Мамо - стани да си ми дадеш играчката/колелото/ и т.н..."
Сега вече има равновесие... #Milti

# 16 17 март 2005, 09:05 ч.

Sofia
Мнения: 6 235

Чета, ако твоето дете е болезнено привързано към теб то моя син изобщо не му пука за мен. Ходи на ясла вече 2-ра седмица изобщо и сълза не е проронил. На мен започна да ми става мъчно като гледам другите деца как се вкопчват в майките си Sad

# 17 17 март 2005, 09:11 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 22 825

Между другото, скоро гледах филм на ВВС, в който едиколко си години изследваха социалното поведение на деца от различни раси, пол, социално положение. Изводите най-общо бяха, че колкото повече родителите са контактни, социални и общителни, толкова повече детето се държи също като тях. Имаше родители, които дори насила се стараеха да са по-контактни и да общуват с повече хора (например други майки с деца на подобна възраст), и даваше резултат - скоро техните деца също можеха по-свободно да общуват с околните и прочие.

# 18 17 март 2005, 09:12 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Цитат на: boo

от дългите ми години детегледстване, спокойно мога да заявя и аз същото. То майката е супер притеснителна, а иска от детето си да не е?! Е - как да стане?! Rolling Eyes

# 19 17 март 2005, 09:12 ч.

Sofia
Мнения: 6 235

Цитат на: boo

т.е. искаш да кажеш, че моя син не реве за мен, защото аз съм много конаткна, тъй ли?

# 20 17 март 2005, 09:21 ч.

Мнения: 1 399

E, аз пък вообще не съм контактна, а детето ми е пълна противоположност. А основно аз я гледам. Така, че или не важи това правило, или сме изключение от правилото Grinning

# 21 17 март 2005, 10:10 ч.

Мнения: 811

Има логика.......... , но моите са пълни противоположности.

Щерката:
- от бебе сама се заиграваше в леглото
- от прохождането си играеше сама в стаята по 1-2 часа на ден с конструктора, книжките и т.н.
- не иска да спи в друга къща
- плачеше за мен като излизам почти до 4 год.
- не дава непознати да я прегръщат или целуват
- и досега в непозната среда се лепва за мен и не говори
- до 5 год не ме изпускаше от поглед като сме на разходка

Малчо:
- никога не е искал да остава сам в стаята
- никога не е плакал за мен
- отива при непознати, хваща ги за ръка и ми маха за "чао"
- горното + прегръдки и целувки с напълно непознати #Shocked

вследствие на това хората се разнежват ужасно и след разходка се прибираме с една торба мартеници, бисквити, солети, сокчета и ........ абе всеки иска да му даде нещо Sign Exclamation

Малчо е любимец на всичките ни приятели и познати и все ни канят на гости, за да го намачкат Mr. Green

От сега съм убедена, че на него ще му е по-лесно в живота. Контактен е и предразполага и деца, и възрасни. Вечно усмихнат и неконфликтен.
А тя - тя ми е болката. Свръхчувствителна, неконтактна, не обича да е център на внимание, многоооооо скромна и затворена. Ето ви пример: госпожата каза, че е едно от най-подготвените деца, но за 6 месеца е вдигнала ръка само 2 пъти #Puppy dog

# 22 17 март 2005, 11:58 ч.

Цитат на: boo

Между другото, скоро гледах филм на ВВС, ....

Бу, експеримента започна 2000 година и ще продължи, докато децата станат пълнолетни. Но имаше и обратни последствия, когато на детето му се даваше по-голямо внимание - ставаха по-несигурни и винаги чакаха за потвърждение дали нещото, което правят е добро и т.н. Експеримента е много интересен и поучителен. ("Децата на нашето време")

# 23 17 март 2005, 12:00 ч.

Но и не отричам, че ходенето ми с децата в групите с други майки и деца не помага. И въпреки всичко и двете преминават през тоя етап. Симона сега е много контактна личност, но има винаги едно "10 минутно" притеснение от чужди хора. Ама после..... Laughing

# 24 17 март 2005, 12:19 ч.

Spain
Мнения: 3 750

незнам , но моята е така "болезнено 4уствитела" още от сега..все си мислех 4е до годинка и половина ще придобие някаква самостоятелност , а маи не излиза да е така . с комуникациите нямаме проблеми . все още не знае какво е игра..но пък с беб4ета на неината възраст си разменят някои друга "целувка" . тук ми прави впе4атление 4е се стараят да дадат децата си от по рано на ясла и градина- за да изградят приятелства . и виждам 4е тези които са дадени от беб4ета- някак си са по социални .
прави ми впечатление 4е ного маики "карат" децата си да играят с другите в парка - това дали трябва да се прави - за4удих се ами ако на детето по определен на4ин не му е приятно -или игрите или децата . затова си мисля 4е детската градина е едно 4удесно спасение за приу4аване на детето към самостоятелност

# 25 17 март 2005, 12:22 ч.

Мнения: 1 655

Цитат на: cheta

Борис вече е на 1 година и 9 месеца. От известно време (около месец) е станал болезнено привързан към мен. Не мога даже в тоалетната да отида без него. Пищи даже от баща си и не иска да остава с него.

Понеже знам, че скоро започнахте лечение при Гълъбов, свързваш ли появата на страха и болезненото привързване със започването на лечението? Ако е така, то не забравяй да споменеш това при следващото ви посещение при Гълъбов.
При моят син се появи същия проблем след прием на едно хомеопатично. Според нашия хомеопат - появил се е страха, вероятно защото го е имал преди и е бил подтиснат, но според модератора на хомеопатичния форум в дир-а в такъв случай лекарството трябва да се смени.

# 26 17 март 2005, 13:33 ч.

Мнения: 2 575

Цитат на: Desita

Cheta, kато прочетох темата ти ми олекна малко, признавам си. И при нас е същото, До магазина не мога да отида без него, камо ли някъде другаде. Спомням си, че татко му го беше извел един път с шейната, обаче малкия ме фиксира на балкона /живеем на първия етаж/ и като наду гайдата, не ми се говори просто. Друг път ходих на погача на моя приятелка и като се върнах го заварих по памперс в раклата да разглежда на баща си куфара с инструменти, защото горкия ми мъж се е видял в чудо какво да го прави. Сигурна съм обаче, че този период ще премине и после ще ни е смешно като се сещаме. Laughing

ох, и на мен ми олекна - при нас е абсолютно същото от 1 меец насам Cry

по-рано нямахме проблем с детегледачката, но откакто ни напусна е залепен като стикер за мен. вкъщи, на Патиланци, в парка - почти.
Все се надявам да мине периода, но като гледам на Десита , че вече е над 2 годинки и проблема все още го има - леле, не ми се мисли............ Thinking

# 27 22 март 2005, 12:32 ч.

София/Сливен
Мнения: 1 194

Да ви разкажа и аз за моя син. Той е на почти 4 години, а продължава да е залепен за мен, нищо че аз се карам и пошляпвам. С баща си не иска нито да остане в къщи, нито да отиде където и да е. Същото е с бабите и дядовците. Не иска да играе с деца, независимо дали ги познава или не - обикновено си намира някоя работа - имам да готвя, имам да поливам с маркуча и подобни - и се прибира в къщи. Когато го заведа на детската площадка, сяда до мен на пейката и не иска нито на люлка, нито на пързалка, даже когато му кажа, че аз ще го люлея - да си отидат всички деца и тогава - така казва. Но и да няма деца пак не играе. На градина ходи от септември миналата година, но все още имам проблеми сутрин.
И още нещо - страхува се от бръмчащи неща - най-страшното е прахосмукачката, също пасатора, много музикални играчки - даже не дава да слагаме батерии на паяка на малката, защото и от него го беше страх, сигурно все още го е страх. Иначе е много внимателен - проходи, почти без да пада, никога не се втурва с главата напред. Макар че това много ме улеснява - не съм вечно нащрек - ме и притеснява. Той е момче и трябва да е малко по-буен.
Дано с дъщерята не е така. Тя засега отива при всеки, който я носи

# 28 22 март 2005, 13:12 ч.

Italia
Мнения: 4 492

Цитат на: dodo_dodo

Какво да ти кажа...Денис е така от известно време. не ме пуска да мръдна, с мен ходи в тоалетната, като се къпя стои на вратата...На 8ми март тръгнахме на кръчма, майка ми дойде да го гледа и като се заприщи това дете на вратата и като протегнал едни ръчички на горе, търкаля едни сълзи и ридае - маммаааа, оооо мамаааааа, татиииииии, ооооо таттттиииииии !
Като на погребение Sad

За една бройка да се върнем.
Като се прибрахме стоеше в коридора по гащи и хлипаше на входната врата.
Мъкаааа ! #Puppy dog

Не знам какво ще правя. Иска да го приспивам. Нощем към 3 се стряска щото сме го преместили в креватчето му и почва да ме вика по име....ако не стана да го пренеса на спаляната почва да вие като сирена....

При нас положението е иденти4но... Thinking

Надявам се да е просто някаква фаза и да отмине 4е ина4е яко ми дъ. Praynig

# 29 22 март 2005, 13:30 ч.

Мнения: 6 243

Чета, моя син мина през същото. Гледам на този период като на фаза от развитието. Не помня вече възраст - но горе-долу на годините на Борис беше. Като поизрастна, някак си започна да се осъзнава като момченце и да се идентифицира с баща си повече. Дотогава беше - аз и той - ние жените. Той и като темперамент си е много гальовен и чувствителен, та като обединиш характеровите особености с особеностите на тая възраст - ето ти го резултата.

При нас от решаващо значение се оказа тръгването на детско заведение (което пък се отрази на общото му здравословно състояние катастрофално, защото беше болен през цялото време). Но инак се сдобихме със "социални умения", стана по-самостоятелен, ей такива работи...
Ще го израстете Grinning

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Причина:

Причина: