Това е крайна мярка, когато вече нещата загрубеят. Приятелка дълги години я моташе един. Ще се разведа, няма да се разведа, утре подавам молбата, ама хайде да е вдругиден...Накрая го изгони и позвъни на жена му. Все още са семейство, просто съпругата му стъжни и продължава да му стъжнява живота.
- Публикувана: 5 авг. 2007, 21:18 ч.
- Последно мнение: 8 авг. 2007, 11:58 ч.
Любовница или нещо повече?
за мен в таива мъже има освен садизъм и голяма доза мазохизъм. сякаш им доставя някакво странно удоволствие да се въртят в този кръг: лъжат всички, понякога си вярват, че са най-нещастните и истинските жертви са те, но не променят статуквото, дори и жена им да им пили на главата.
Решението за развод изисква смелост, казвам го от личен опит. Наблюденията ми сочат, че малко мъже имат хъса да прекратят един брак, жените сме по-смели в това отношение.
За жалост,ако трябва да отговоря конкретно на въпроса,ще кажа-любовница си и нищо повече.Засега поне.За жалост,пак казвам....Страшно гадно е това,което се случва и то,при положение,че си бременна 
Аз бих поговорила с него открито и откровено за всичко,нищо,че не ти се говори с него.Дължите си един такъв разговор.Лошото е,че мъжете,в болшинството си са такива...палят се,даже дори могат да се влюбят,че може и дори да обичат бъдещото си дете от друга жена(не казвам,че е най-големия дявол,разбираш ли...)...но истината е, че трудно се развеждат.Ако питаш мен,най-ще им е добре да си "седят на двата стола" и нищо не биха направили,за да променят това и да "изберат" най-накрая,докато наистина някой("някоя " в случая) не ги изправи до стената и не им опре ножа в гърлото(образно казано,разбира се).Ако разговорите не помогнат и ако наистина междувременно е при жена си,да я осведомиш за положението ми се вижда справедливо...ще дойде момент,когато няма да ти пука за последствията,сигурна съм.Не виждам нищо осъдително в това,което ти се е случило и не одобрявам това,че някои може да кажат,че си сглупила,че си се предоверила или нещо подобно...На всеки може да се случи...на всеки се случва... и дано поне не чувстваш вина за това,което става.Защото вина нямаш.Просто така се случва.Ако можехме да сме пълновластни господари на сърцата и душите си,щеше да ни е много по-лесно в тоя живот.Е,да,ама не сме 
.В този смисъл и мъжът не е виновен,че се е влюбил в теб.Но е виновен,че не избира,защото това те наранява.Това трябва да изискаш от него,ако е наистина важно за теб.
Аз бих поговорила с него открито и откровено за всичко,нищо,че не ти се говори с него.Дължите си един такъв разговор.Лошото е,че мъжете,в болшинството си са такива...палят се,даже дори могат да се влюбят,че може и дори да обичат бъдещото си дете от друга жена(не казвам,че е най-големия дявол,разбираш ли...)...но истината е, че трудно се развеждат.Ако питаш мен,най-ще им е добре да си "седят на двата стола" и нищо не биха направили,за да променят това и да "изберат" най-накрая,докато наистина някой("някоя " в случая) не ги изправи до стената и не им опре ножа в гърлото(образно казано,разбира се).Ако разговорите не помогнат и ако наистина междувременно е при жена си,да я осведомиш за положението ми се вижда справедливо...ще дойде момент,когато няма да ти пука за последствията,сигурна съм.Не виждам нищо осъдително в това,което ти се е случило и не одобрявам това,че някои може да кажат,че си сглупила,че си се предоверила или нещо подобно...На всеки може да се случи...на всеки се случва... и дано поне не чувстваш вина за това,което става.Защото вина нямаш.Просто така се случва.Ако можехме да сме пълновластни господари на сърцата и душите си,щеше да ни е много по-лесно в тоя живот.Е,да,ама не сме .В този смисъл и мъжът не е виновен,че се е влюбил в теб.Но е виновен,че не избира,защото това те наранява.Това трябва да изискаш от него,ако е наистина важно за теб. ...... за мотивите ти да се върнеш в твоя си град, а не да останеш там, където е той......
Аз бих казала на жена му- нека знае с какъв подляр живее.
Най-интересното е, че днес говорихме по телефона и аз му казах че заслужава това. А той ми отвърна, че наистина това бил най-добрия вариант
. " Е, нямам намерение да върша твоята работа извинявай" 
- му казах аз. И още куп неща говорихме, от които не получих никаква яснота. Аз бих поговорила с него открито и откровено за всичко,нищо,че не ти се говори с него.Дължите си един такъв разговор.
Другата седмица щял да дойде да си поговорим. Да видим какво ще снесе до тогава
Но е виновен,че не избира,защото това те наранява.Това трябва да изискаш от него,ако е наистина важно за теб.
Ами на този етап няма какво друго да искам от него, поне за сега. Просто искам яснота. Или........или. В повечето случаи, човек се налага да се откаже от 1 за да има друго. Избора е изцяло негов(макар думата избор да не ми се струва много подходяща, кара ме да се чувствам като стока, която трябва да бъде избрана или отхвърлена
)
Преди време бях пуснала една тема за моя приятелка, която забременя от случайна връзка и се колебаеше, дали да запази детето. Запази го, но издири бащата / той, за разлика от твоя хубавец , беше прекъснал всички връзки с нея, никакви разговори, смс и т.н./, отиде направо в дома му, позвъни на вратата и ... се запозна с жена му и майка му. Беше им обяснила, че само се интересува дали няма потенциални заболявания в рода им, защото иска да задържи детето. Двете жени останали като гръмнати, моята приятелка си взела чантата и си тръгнала. Е, не и е лесно сега сама, но пък има подкрепата на много близки хора.