Аз-не,но нашия тати не яде гъби и риба.Гъбки готвя често,децата си хапват.Но риба-не.От време на време свеки,като знае,че ще ходим,пържи за мен и себе си.Тука вече не мога да се оплача от нея.Грижи се жената!.... 
- Публикувана: 6 авг. 2007, 14:54 ч.
- Последно мнение: 10 авг. 2007, 16:40 ч.
Натрапвате ли на децата си собствените си хранителни вкусове?
Аз се опитвам да му давам от всичко,даже лекичко го притискам с тайната надежда да му хареса нещо 
Ама 
Любими са си кренвиршите,пържените картофи,кетчуп и краставици...Това ни е постоянната диета и с доста настоявания и малко изнудване вкарвам и нещо по-различно.Не че не яде-яде,ама щото няма избор 
Даже и щоколада не му е от любимите,и сладолед не обича пък плодове?!?какво е това???
Зле е работата особено ако е сам.По-обича да яде с приятели и мн се радвам,ако имаме гости...
Ама Любими са си кренвиршите,пържените картофи,кетчуп и краставици...Това ни е постоянната диета и с доста настоявания и малко изнудване вкарвам и нещо по-различно.Не че не яде-яде,ама щото няма избор Даже и щоколада не му е от любимите,и сладолед не обича пък плодове?!?какво е това???Зле е работата особено ако е сам.По-обича да яде с приятели и мн се радвам,ако имаме гости...
Натрапването става неволно. Аз например не бях кусвала грах, докато не се омъжих. Просто майка ми не го готви, защото не го обича. Само в руската салата го понася някак си. Аз лично нямам омразни храни, но ям много безсолно. Съответно готвя с малко сол. Не знам, дали това се брои за натрапване. Таткото не кусва гъби, затова не готвим нищо с гъби. Но когато пратя малкия на баба му, тя задължително включва и гъбите, за да свиква с вкуса им.
Не готвя неща, които с мъжа ми не ядем, само за да може малката да опита от всичко. По този начин бихме хвърляли огромни количества храна (и без това и сега хвърляме 
). Не се чувствам гузна, че й натрапвам моите вкусове, изглежда ми нормално.
Може би, ако някой ден каже, че нещо в яслата й харесва и иска да й го сготвя, ще й го направя, дори да не го обичам.
). Не се чувствам гузна, че й натрапвам моите вкусове, изглежда ми нормално.Може би, ако някой ден каже, че нещо в яслата й харесва и иска да й го сготвя, ще й го направя, дори да не го обичам.
Не натрапвам, но напоследък, големият ми син до такава степен копира баща си, че започна да отказва храни, които преди е ял, само защото вижда, че баща му не ги обича - например зелен боб, крем-карамел, ориз с домати...
Аз се храня ужасно нездравословно, но се стремя да давам на децата здравословни неща и да ги ограничавам във вредните.
Аз се храня ужасно нездравословно, но се стремя да давам на децата здравословни неща и да ги ограничавам във вредните.
Не не им натрапвам нищо.
Готвя и предлагам неща, които знам че обичат. Понякога пробвам да им поднасям работи, които не са им много по вкуса, но пък са полезни без да настоявам.
Имат по две три неща, които не харесват всеки от тях. Знам ги и никога не ги насилвам. Големия примерно мрази домат /който е варен или печен - маха ги от пицата, по тази причина не яде и спагети със сос/ - винаги имам алтернатива за него спагетите са със сирене и сладко.
Малкия мрази тиквички задушени и варени - ни го карам насила, опитвам се да го накарам да ги яде пържени или на кюфтета от тиквички. Или пасирани в супа.
Мъжът ми пък не обича шкембе и поради тази причина в къщи то не се готви, а любимото за мен блюдо го ям като ходим на кръчми
От детството си съм намразила храненето на сила или пък даването на храни които някой не харесва ..........
Кошмара на филия намазана с мас още ме преследва
Готвя и предлагам неща, които знам че обичат. Понякога пробвам да им поднасям работи, които не са им много по вкуса, но пък са полезни без да настоявам.
Имат по две три неща, които не харесват всеки от тях. Знам ги и никога не ги насилвам. Големия примерно мрази домат /който е варен или печен - маха ги от пицата, по тази причина не яде и спагети със сос/ - винаги имам алтернатива за него спагетите са със сирене и сладко.
Малкия мрази тиквички задушени и варени - ни го карам насила, опитвам се да го накарам да ги яде пържени или на кюфтета от тиквички. Или пасирани в супа.
Мъжът ми пък не обича шкембе и поради тази причина в къщи то не се готви, а любимото за мен блюдо го ям като ходим на кръчми
От детството си съм намразила храненето на сила или пък даването на храни които някой не харесва ..........
Кошмара на филия намазана с мас още ме преследва
В някаква степен ДА.
Не готвим нещо, което някой от нас не яде. Така, че му натрапваме не само моя, но и вкуса на баща му, както и дребният ни натрапва неговия си вкус. Достатъчно често излизаме по заведения, където всеки може да поръча това, което му е любимо, без да се съобразява с останалите. Но у нас 100 ястия заради различните вкусове не се приготвят
Освен това в градината има меню, което по никакъв начин не зависи от моите и на баща му предпочитания.
Не готвим нещо, което някой от нас не яде. Така, че му натрапваме не само моя, но и вкуса на баща му, както и дребният ни натрапва неговия си вкус. Достатъчно често излизаме по заведения, където всеки може да поръча това, което му е любимо, без да се съобразява с останалите. Но у нас 100 ястия заради различните вкусове не се приготвят
Освен това в градината има меню, което по никакъв начин не зависи от моите и на баща му предпочитания.
Стига бре, магданоза е супер, мога да изгриза цяла връзка.
Не натрапвам нищо.
Мразя месо, но децата обичат- ми не мога да ги лиша.
Мразя сварени зеленчуци и ми става гадно като им давам, но те си ги ядат.
В същото време не мога да ги накарам да ядат нещата, които не обичат, пък аз искам да ги ядат.
И аз единственото нещо каето не купувам е магданоз и керевиз 
...гнусни са ми е и на вкус и на мирис .... от нищо друго не лишавам нито детето ,нито съпруга, само от тези две неща 
Иначе мъжа ми яде магданоз и когато поиска си купува само за него и се дроби отделно в салатата или яденето.
...гнусни са ми е и на вкус и на мирис .... от нищо друго не лишавам нито детето ,нито съпруга, само от тези две неща Иначе мъжа ми яде магданоз и когато поиска си купува само за него и се дроби отделно в салатата или яденето.