Синдромът "Купи ми НЕЩО"

  • 2 495
  • 57
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 24 467
Ние сега сме на друга вълна- свърши еди какво си и ще имаш еди какво си- на заработка сме, един вид.
Така вече сборникът със задачи за втори клас е почти към края си. Пишем кратки разказчета в една тетрадка, да не забравим писането. По лев на разказче... Ако щеш.
Преди три седмици в МОЛ-а харесахме робот за около 13.00 лв.- събрахме определения брой разкази и имаме робота. В момента "почиваме"- аз и таткото, иначе математиката си върви. Ще ходим на море и който е писал и решавал задачи ще посети  водните удоволствия на Златните.
Та... такива ми ти работи.

# 16
  • София
  • Мнения: 6 999
Смятате ли, че от малки децата трябва да си правят сметката за цената на това и онова.

Не  Naughty
Не коментирам пари и цени с дъщеря си. Не й давам пари по никакъв повод също така. Дори наскоро кръстницата й донесе от Гърция ръчно оцветена касичка-прасе и аз супер нетактично направих изявление подобно на горното...

Знам, че съм малко крайна, но  Crossing Arms

# 17
  • Мнения: 24 467
За цените- зависи изцяло от възрастта на детето.
Моят син е на седем години и вече премина първи клас. Математиката му е слабост и не виждам причина да не говорим за цени и дори за ценообразуване  Laughing. На него самият му е интересно защо нещото си струва еди колко си. За нас пък е полезно той да си прави сметката /пазарува вече от година и половина сам/- колко струва покупката, той колко има и какво следва да бъде рестото. Освен това не е зле да умее да си прави сметка от типа на това, че сокче четвърт литър излиза по- скъпо от сок от един литър, напр. 
Със сина говоря и за заплащане на труда и за цената на един или друг вид труд. Нямате представа колко стимулиращо е за него това и как му дава хъс да учи. Говорим и за цените на тока и на останалите консумативи.
Когато в текстова задачка има смятане в пари не само за него, за много деца на неговата възраст е по- лесно да я решат. Имам такъв спомен и от племеницата ми, когато беше голяма колкото него.

# 18
  • Мнения: 2 622
Аз също съм наложила "правилото на едното нещо",но бабите и дядовците купуват в захлас с повод и без повод #Cussing out
Никога не казвам,че нямам пари,защото не искам да звуча оправдателно и виновно пред детето си.Обяснявам,че се купува само едно нещо,и то ако мама го одобри.Подаръци и играчки само за Коледа и рожден ден(както днеска Laughing)Днес я заведох в детски магазин и й казах-избери си нещо,защото имаш празник.Но тя пък беше скромна и изборът й не надхвърли 15лв Mr. Green
По принцип не допускам да ме изнудва и манипулира за покупки.

# 19
  • София
  • Мнения: 2 857
Не  Naughty
Не коментирам пари и цени с дъщеря си. Не й давам пари по никакъв повод също така.

Знам, че съм малко крайна, но  Crossing Arms
Не си. И аз така.

Един ден като се прибра детето от градина и аз му показвах някаква нова негова тениска и той като изцепи "тя колко струва"  Shocked - ами, същисах се, не го очаквах. Друг ден пък като излизахме от двора на градината едното от момчетата в неговата група каза на майка си "мамо, кога ще ми върнеш 7те лева"  ooooh! Съжалявам, но не мога да го приема. Смятам, че това, която трябва да знае съм му го обяснила. Знае, че ходя на работа, за да имаме парички за ядене и подаръци. Това е. Друго не му трябва за сега.  

Judy, това, което си описала е вярно. Аз за това казвам за моето дете "за сега". Всяко нещо според възрастта си.

# 20
  • Мнения: 1 655
Знам, че съм малко крайна, но  Crossing Arms
Не мисля, че си крайна. И аз смятам, че детето трябва да расте безгрижно и да не мисли за пари, цени... Аз обаче допуснах грешката веднъж и не знам как да я поправя  Sad

# 21
  • Мнения: 335
А аз чакам с нетърпение да започне да си иска разни неща  ooooh!

# 22
  • Мнения: 24 467
Светла, не си допуснала грешка. Децата обсъждат цени и покупки в ДГ постоянно. Ако ти не го правиш това не значи, че детето ти няма да се запознае с тази страна на въпроса.
Много се смях миналата година като чух, как децата обсъждат въпроси и поставят етикети "богат- беден" според... вида на дограмите в домовете. Това определено не сме го коментирали у нас, но на улицата...

# 23
  • Мнения: 1 937
Ние сега сме на друга вълна- свърши еди какво си и ще имаш еди какво си- на заработка сме, един вид.
Със сина говоря и за заплащане на труда и за цената на един или друг вид труд. Нямате представа колко стимулиращо е за него това и как му дава хъс да учи.

Judy, думите ти ми припомнят нещо прочетено и отхвърлено като общоприето правило, а именно -  Децата не трябва да израстват с убеждението, че могат да имат всичко, което пожелаят.
И продължението: "Желателно е и е пример за ефективно родителство да научите децата, че могат да имат всичко, което пожелаят." Съгласна!
"Но може да им се наложи да работят упорито за него. И може да не го получат веднага и на момента." И с това съм съгласна.
"Когато пазарувате и детето ви каже “Искам това”, отговорете с “Разбира се – а как ще платиш за него?” или “А какво ще направиш, за да го получиш?” Попитайте “Колко пари имаш?” или “Имаш ли план какво да направиш, за да го получиш?” - Абсолютно съм против!
"Нашата задача като родители е да помогнем на децата да научат, че могат да имат всичко, което поискат, ако са съгласни да се потрудят за това. По време на процеса на обмисляне как да получат това, което желаят, те се учат да разрешават проблеми, да планират, да си поставят приоритети и да постигат цели. Може би дори ще започнат да гледат на себе си като на хора, способни да получат каквото искат в живота. Това е толкова далеч от разглезването колкото можете да си представите. Този феномен се нарича поемане на отговорност за собствените си желания."
Звучи добре, но е абсолютно клише и не е адекватно за различните възрастови групи.

По темата на Белинда - децата ми са големи, подобен проблем нямам, не си и спомням да е имало сериозни тръшкания и катаклизми, започващи с Искам. По-често чувам "бих искала", "може ли"...., в подобни случаи не съм си позвоявала да поставям условия - ако направиш това, ще се случи еди какво си. Приемам го за манипулация.
Просто питам - а за какво ти е, щом имаш подобно, или пък предлагам алтернатива. Случва се и да отказвам категорично.

# 24
  • София
  • Мнения: 2 857
как децата обсъждат въпроси и поставят етикети "богат- беден" според... вида на дограмите в домовете.
  Thinking това ми напомня на...

- Ние бяхме на море - казва едно момче от групата на сина ми.
- И Косьо беше на море - казвам аз.
- Къде? В Турция ли? - пита момчето.
- Не - казвам аз.
- А къде? В Гърция?? - пак пита то.
- Не, при баба и дядо - отговорих.  Grinning

сори за офф-а, просто се сетих

Относно репликата: "ако направиш това, ще се случи еди какво си" - и аз не я приемам, но зависи как е поставен въпроса. Нямам против, когато сгъвам прането и дойдат да ме задърпат да оцветяваме книжка да кажа: "Ще дойда, ако ми помогнеш да сгънем прането, защото аз имам работа в момента". Нали?



# 25
  • На черешата
  • Мнения: 8 393
 Казали сме,че играчки се купуват за Рожденния ден.Сега даже сами започват с "Мамо,ще ми купиш ли за рожденния ми ден...",като всеки ден сменяме избора  Mr. Green.За лакомствата уговорката е едно на ден. Peace

# 26
  • Мнения: 668
Имахме си правило вкъщи - купува се нещо, но само 1! Дали ще е играчка, дали лакомство - само 1 нещо на излизане и то в рамките на определена сума. Понякога съм му позволявала за същите пари да си избере 2-3 неща, но по-евтини. Ако пожелае нещо скъпо, уговаряме се да го получи на най-близкия празник. Друг е въпросът, че докато дойде празникът, се сменят няколко желания.  Laughing

И при нас е така. Отначало имаше уговорки, но след като видя, че съм твърда се примири. Освен това смятам, че по този начин го уча да прави избор и да взема решения.
А и излишни пари за боклуци нямам.

# 27
  • София
  • Мнения: 4 867
Още преди първото "купи ми" определяме правилата. Те са различни според ситуацията:
- отпуска се определена сума, която детето да изхарчи по своя преценка и която не може да бъде надвишавана
- лимит от определен брой неща за конкретното излизане/пътуване
- предварително се уговаряме какво ще бъде купено
- предварително определяме кога ще се купуват подаръци/сувенири и т.н.

Не се притеснявам да откажа на децата си дадена покупка с обяснението, че не си заслужава парите. Използвам и определението "боклук" за някои храни/предмети, понякога предлагам алтернатива.

През почивните дни бях с децата в Пловдив. Преди първото излизане из града им казах, че всяка има право на 1 сувенир, 1 нещо от обикновен магазин, ако влезем в такъв и 1 подарък за някого. Разпределиха се коя за кого ще избере подарък и си напомняха какво още могат да получат. Е, така се случи, че получиха по две нови дрехи, но тава беше по моя преценка. В едно магазинче отказах на Габриела нещо захарно, но и предложих да си избере истинска храна, ако е гладна.

И при моите деца е имало сърдене и тръшкане, но с търпение, постоянство и спазване на обещанията заедно се учим да не стигаме до конфликти.

# 28
  • Мнения: 24 467
..."Желателно е и е пример за ефективно родителство да научите децата, че могат да имат всичко, което пожелаят." Съгласна!
"Но може да им се наложи да работят упорито за него. И може да не го получат веднага и на момента." И с това съм съгласна.
...Нашата задача като родители е да помогнем на децата да научат, че могат да имат всичко, което поискат, ако са съгласни да се потрудят за това. По време на процеса на обмисляне как да получат това, което желаят, те се учат да разрешават проблеми, да планират, да си поставят приоритети и да постигат цели. Може би дори ще започнат да гледат на себе си като на хора, способни да получат каквото искат в живота. Това е толкова далеч от разглезването колкото можете да си представите. Този феномен се нарича поемане на отговорност за собствените си желания[/i]."
Звучи добре, но е абсолютно клише и не е адекватно за различните възрастови групи.

....

Именно поради тази причина правя разлика, според възрастта на детето. Не случайно изрично посочвам възрастта на моето, тъй като подобно обучение, което според мен е само от полза за него е неподходящо за 3-4 годишните деца.
Самата аз съм стигнала до извода, съобразно собствения си житейски опит, че за да имам каквото и да било трябва да първо да платя съответната цена. Правя описаното от мен абсолютно целенасочено, с оглед възпитаване на сина ми именно да поема отговорност за избора си /предпочел е Х пред У, тъй като може да си позволи само едно от двете/ и от тази възраст да осъзнае, че наистина може да получи много неща /не само материални/, стига да знае, че трябва да се потруди и то целенасочено, а не днес искам- утре вече не и да свикне да си степенува желанията и приоритетите.
Човек следва да научи от възможно най- ранната си възраст, според мен, да си прави сметката, че всяко негово поведение води до определени последици и ако желае настъпването на конкретни такива то той следва да направи и необходимото за това.

# 29
  • София
  • Мнения: 18 679
Знам, че съм малко крайна, но  Crossing Arms
Не мисля, че си крайна. И аз смятам, че детето трябва да расте безгрижно и да не мисли за пари, цени...
Точно така, още повече, че нямам нищо против да му купувам скъпи неща, стига наистина да са ценни и полезни. Въпросът изобщо не опира до парите. Искам да се научи да оценява нещата не според стойността им в  пари, а според това как биха му послужили и колко му харесват. Малко сложно го казах...Идеята е да не иска нов меч всеки ден, при положение, че в хотелската стая вече имахме 4 полусчупени и накрая се наложи да отделя сак само за неговите нови, но вече потрошени играчки Tired

Общи условия

Активация на акаунт