Съгласна съм до някъде, но друга гледна точка - има майки, които с огромно желание предоставят невръстните си наследници на всенародната радост. Моята сврака (на 2 г. и половина) се лепва моментално, ако види бебе и се метка връз количката. Обяснила съм 100 пъти, че бебетата не се пипат, че само се гледат, при това от разстояние. И току се намери някоя мама, която от раз разваля трудовата дисциплина, като самолично и с удоволствие я вдига на ръце, за да я навре в количката при бебето си. Без да подозира, че в повечето случаи моята се мазни, за да докопа някоя играчка на бебето. Което също не разрешавам и прилежно обяснявам за микробчетата, които ще влязат в коремчето на бебето от нейноте мръсни ръчички. И мамата ме контрира с "Няма нищо, нека си поиграе". И моята съответно ме уведомява, че "лелята дава" и с нови сили се устремява към бебето/играчката. Е, как да я възпирам?
- Публикувана: 8 авг. 2007, 13:54 ч.
- Последно мнение: 17 авг. 2007, 00:31 ч.
Личното пространство
Много мразя да ми се навират в личното пространство. Особено в транспортно средство, на опашка, някой да се залепи за мен - откачам! Имаше потребител с изписано в подписа да не настъпват аурата му - на моменти го усещам физически, все едно наистина са ме настъпали. Много е гадно.
Интересното е, че въпреки че по принцип това не важи за близките ми, има моменти, когато и те ме притесняват, ако са наврени в мен. Даже и сина ми! Рядкост е, но се случва. Моля ги да отстъпят назад и те какво да правят, отстъпват.
Интересното е, че въпреки че по принцип това не важи за близките ми, има моменти, когато и те ме притесняват, ако са наврени в мен. Даже и сина ми! Рядкост е, но се случва. Моля ги да отстъпят назад и те какво да правят, отстъпват.
, ох представих си ситуацията и сега ми е трудно да се възпра от тоз' неистов хилеж... В "Майки" скоро имаше една тема, малко не в унисон с тази, но горе-долу смисълът беше, защо някои майки дърпат децата си, не се усмихват и радват на другите деца. .....
Нарушаване на личното ми пространство е всяко действие спрямо мен или децата, което ме кара да изтръпна и да се настроя негативно към съответния човек.
Усещането за лично пространство е субективно и (някъде бях чела) параметрите му се стесняват в посока от Юг към Север (чисто географски). Така че, има значение кой къде живее и е възпитаван.
И аз не обичам да ми нарушават личното пространство, много съм чувствителна на тая тема, понякога се дразня и от най-близките си 
А за навирането в количката, не обичах да го правят, когато дъщеря ми беше бебе, съответно никога не съм го правила и аз, никога не съм допускала Ния да родви по чужди колички, вероятно и за това не сме се заседявали кой знае колко по градинки и площадки.
А за навирането в количката, не обичах да го правят, когато дъщеря ми беше бебе, съответно никога не съм го правила и аз, никога не съм допускала Ния да родви по чужди колички, вероятно и за това не сме се заседявали кой знае колко по градинки и площадки.
Даа, такава топлина като ме облее, се припотявам от яд.
А какво да кажем за топлотата, с която се грижим за ближния и зацепваме в личното му пространство чрез въпроси като:
-Ами.. ти колко пари взимаш?
-А пък...каква кола караш и колко струва?
-‘Ми... мъжа ти- каква?
-‘Ми... еди какво си (твое нещо) колко струва?
Ами неосъзнаването коя информация е лична?
Ей сега в магазина един пъпчив момък на касата беше оставил небрежно на касата автобиографията на момиче, явно кандидатстващо за работа. Ами аз докато чаках да си платя мазилото, прочетох къде е родено, как се каза, къде живее, какъв му е телефонът и емайлът на това момиче, какво и къде е учило.....Скарах му се на пъпчивото де, но май не светна лампичка в отговор на което.
А какво да кажем за топлотата, с която се грижим за ближния и зацепваме в личното му пространство чрез въпроси като:
-Ами.. ти колко пари взимаш?
-А пък...каква кола караш и колко струва?
-‘Ми... мъжа ти- каква?
-‘Ми... еди какво си (твое нещо) колко струва?
Ами неосъзнаването коя информация е лична?
Ей сега в магазина един пъпчив момък на касата беше оставил небрежно на касата автобиографията на момиче, явно кандидатстващо за работа. Ами аз докато чаках да си платя мазилото, прочетох къде е родено, как се каза, къде живее, какъв му е телефонът и емайлът на това момиче, какво и къде е учило.....Скарах му се на пъпчивото де, но май не светна лампичка в отговор на което.
не мога да си представя някой да се радва на детето ми и аз да му казвам ' кудкудяк-кудкудяк', егати простотията.
радвам се на всяко бебе, което ме подмине, не се завирам в ничии колички, предпочитам да се усмихвам и да срещам усмивки.
не ги харесвам тия темерутки, които гледат като отровени при всяка подадена усмивка към детето или количката. не го харесвам и не го разбирам. не подкрепям и твърде скъсената дистанция, обаче.
,т. е съгласна съм , че е безумно, някой да се вмъкне в количката на детето ти.
навлизането в личното пространство в миналото наистина ме е побърквало, главно в работата ми, където беше абсолютно нормално всяко елементарно служебно събитие да се превръща в тежко лично взаимоотношение, за избистрянето на което изисква голямата част от работното време. после си даваш сметка, че егоизма е здравословен и става по-леко)
радвам се на всяко бебе, което ме подмине, не се завирам в ничии колички, предпочитам да се усмихвам и да срещам усмивки.
не ги харесвам тия темерутки, които гледат като отровени при всяка подадена усмивка към детето или количката. не го харесвам и не го разбирам. не подкрепям и твърде скъсената дистанция, обаче.
,т. е съгласна съм , че е безумно, някой да се вмъкне в количката на детето ти.навлизането в личното пространство в миналото наистина ме е побърквало, главно в работата ми, където беше абсолютно нормално всяко елементарно служебно събитие да се превръща в тежко лично взаимоотношение, за избистрянето на което изисква голямата част от работното време. после си даваш сметка, че егоизма е здравословен и става по-леко)
не мога да си представя някой да се радва на детето ми и аз да му казвам ' кудкудяк-кудкудяк', егати простотията.
радвам се на всяко бебе, което ме подмине, не се завирам в ничии колички, предпочитам да се усмихвам и да срещам усмивки.
не ги харесвам тия темерутки, които гледат като отровени при всяка подадена усмивка към детето или количката. не го харесвам и не го разбирам. не подкрепям и твърде скъсената дистанция, обаче. ,т. е съгласна съм , че е безумно, някой да се вмъкне в количката на детето ти.
радвам се на всяко бебе, което ме подмине, не се завирам в ничии колички, предпочитам да се усмихвам и да срещам усмивки.
не ги харесвам тия темерутки, които гледат като отровени при всяка подадена усмивка към детето или количката. не го харесвам и не го разбирам. не подкрепям и твърде скъсената дистанция, обаче.
,т. е съгласна съм , че е безумно, някой да се вмъкне в количката на детето ти.Съгласна съм с това - предпрочитам да се усмихна и въобще ...да реагирам като видя хубаво бебе(те всички са хубави), отколкото да гледам като темерут. Е, не изпадам в крайност да се пъхам в количките.
Много мразя да ми се навират в личното пространство. Особено в транспортно средство, на опашка, някой да се залепи за мен - откачам! Имаше потребител с изписано в подписа да не настъпват аурата му - на моменти го усещам физически, все едно наистина са ме настъпали. Много е гадно.
Кацна ли в Европа и веднага си личи, че съм на европейска земя, няма значение дали в Германия, Франция или Англия (главно през тези страни летим) и веднага започва бутането по опашки.
В България много често ме предреждат, защото никога не се залепвам плътно до предхождащия ме и не му дишам във врата, или гледам в портфейла. Не се дразня, но не е приятно, защото много често даже не питат дали участвам в опашката. Понякога правя забележка, но рядко, обикновено си чакам. Не бързам за никъде. Пък и не съм конфликтна да си съсипвам деня заради някой несъобразителен нервак. Не обичам блъсканицата и в градския транспорт затова ходя пеша
. Но трябва да се отчете, че аз идвам на почивка, ако е за целогодишен опит, признавам че и на мен сигурно би ми омръзнало и може и аз да се изнервя.Иначе другите неща като обсъждането на съседи, приятели, непознати не ме дразнят, просто ги игнорирам.
не мога да си представя някой да се радва на детето ми и аз да му казвам ' кудкудяк-кудкудяк', егати простотията.
радвам се на всяко бебе, което ме подмине, не се завирам в ничии колички, предпочитам да се усмихвам и да срещам усмивки.
не ги харесвам тия темерутки, които гледат като отровени при всяка подадена усмивка към детето или количката. не го харесвам и не го разбирам. не подкрепям и твърде скъсената дистанция, обаче. ,т. е съгласна съм , че е безумно, някой да се вмъкне в количката на детето ти.
навлизането в личното пространство в миналото наистина ме е побърквало, главно в работата ми, където беше абсолютно нормално всяко елементарно служебно събитие да се превръща в тежко лично взаимоотношение, за избистрянето на което изисква голямата част от работното време. после си даваш сметка, че егоизма е здравословен и става по-леко)
радвам се на всяко бебе, което ме подмине, не се завирам в ничии колички, предпочитам да се усмихвам и да срещам усмивки.
не ги харесвам тия темерутки, които гледат като отровени при всяка подадена усмивка към детето или количката. не го харесвам и не го разбирам. не подкрепям и твърде скъсената дистанция, обаче.
,т. е съгласна съм , че е безумно, някой да се вмъкне в количката на детето ти.навлизането в личното пространство в миналото наистина ме е побърквало, главно в работата ми, където беше абсолютно нормално всяко елементарно служебно събитие да се превръща в тежко лично взаимоотношение, за избистрянето на което изисква голямата част от работното време. после си даваш сметка, че егоизма е здравословен и става по-леко)
Ха-ха, преди време бях в София,
изведох детето си в градинката
пред нас, скочиха ми две бабета,
едното вече знаеше всичко за мен,
за семейството ми и за глобалното
затопляне, а другото бабе просто си
любопитстваше и не можеше да вдене
защо детето ми се казва еди-как си, а ме
разпитваше от кой край е бащата. Хич
и не успях да се направя на интересна,
едното бабе ми беше чело досието явно,
та изрецитира всичко, можеше май и да
го напише в табличен вид! Смая ме! То
бива, бива, ама чак пък толкова не бива!
След време и други бабета се проявиха!
Всичко разбирам, но въпроса, дали детето
е момче или момиче, ме вади от кондиция!
Впрочем, Васкей, студените германци са също
така любопитни защо ти скърца вратата, като
всъщност ги вълнува, дали върху леглото не си с друг!
изведох детето си в градинката
пред нас, скочиха ми две бабета,
едното вече знаеше всичко за мен,
за семейството ми и за глобалното
затопляне, а другото бабе просто си
любопитстваше и не можеше да вдене
защо детето ми се казва еди-как си, а ме
разпитваше от кой край е бащата. Хич
и не успях да се направя на интересна,
едното бабе ми беше чело досието явно,
та изрецитира всичко, можеше май и да
го напише в табличен вид! Смая ме! То
бива, бива, ама чак пък толкова не бива!
След време и други бабета се проявиха!
Всичко разбирам, но въпроса, дали детето
е момче или момиче, ме вади от кондиция!
Впрочем, Васкей, студените германци са също
така любопитни защо ти скърца вратата, като
всъщност ги вълнува, дали върху леглото не си с друг!
Обичам си личното пространство и не ми е приятно когато някои го нарушава- освен ако не е с мое разрешение 
Когато говоря с човека срещу мен винаги спазвам прилична дистанция- понякога съм забелязала че ако събеседника се приближи до мен, аз инстинктивно се отдръпвам назад за да възстановя разстоянието...
Живея в Англия и повярвайте ми тук хората уважават "личното пространство"- никои досега не се е напъхал в количката на детето ми , много хора му се радват и му правят физиономии, но никога не са били нахални или неуважителни.
Вчера един дядо в кафето го щипна по бузката като си тръгваше и му направи звук на конче, после в асансьора на шопинг центъра друга майка с количка ни попита колко сме големи-жената просто искаше да заведе разговор докато траеше скучното ни пътешествие в лифта.....
В България навлизането в личното пространство е повече с цел разузнаване- всички въпроси които се задават; къде работиш, колко пари вземаш, с какво мляко храниш детето си( ако е от по-скъпото значи имат повече пари) , каква кола караш , как е облечена майката, детето и бащата и все от този род.....Любопитни са хората....
Вили
Когато говоря с човека срещу мен винаги спазвам прилична дистанция- понякога съм забелязала че ако събеседника се приближи до мен, аз инстинктивно се отдръпвам назад за да възстановя разстоянието...
Живея в Англия и повярвайте ми тук хората уважават "личното пространство"- никои досега не се е напъхал в количката на детето ми , много хора му се радват и му правят физиономии, но никога не са били нахални или неуважителни.
Вчера един дядо в кафето го щипна по бузката като си тръгваше и му направи звук на конче, после в асансьора на шопинг центъра друга майка с количка ни попита колко сме големи-жената просто искаше да заведе разговор докато траеше скучното ни пътешествие в лифта.....
В България навлизането в личното пространство е повече с цел разузнаване- всички въпроси които се задават; къде работиш, колко пари вземаш, с какво мляко храниш детето си( ако е от по-скъпото значи имат повече пари) , каква кола караш , как е облечена майката, детето и бащата и все от този род.....Любопитни са хората....
Вили
Случвало ми се е да чакам на светофар с бебешка количка...Изведнъж някаква стринка почти ме избута, хвана дръжката на количката и започна да я клатушка нагоре-надолу. А нямаше вид на избягала от визитация 
Вили