Молба за съвет

Благодаря на всички за това, че ми обърнахте внимание и че изказахте своето мнение по въпроса!
Ще помисля над написаното.
Въздържам се да призная на малкия, че сме умишлено изоставени, защото си мисля, че много ще се травмира детската му психика. Той от мъничък се страхува да не го изоставя. До миналата година когато го оставях на градината или при майка ми, винаги питаше "ама нали ще дойдеш да ме вземеш?" И това всеки път! Е, вече нямаме този проблем.
Страхувам се да не се чувства виновен, за това, че сме изоставени. Представяте ли си като му кажа: "когато ти се появи в коремчето на мама, татко ти ни изостави". Веднага ще запита "ами ако не се бях появил?" Истината е, че ако бях направила аборт, никой нямаше да ме изостави. Не съжалявам за избора ми!
Миналата година влязох в болница заради бъбречна криза и Дребосъчко ме пита "Мамо ти защо се разболя? Защото не слушах ли?" и толкова виновно гледаше... Не искам да живее с чувство на вина!
Решила съм да кажа истината на сина ми, но по-късно. Сега ако разбере, че баща му живее на 15 мин. от нас, постоянно ще хленчи, че иска да го види.
 А аз неискам да се признава бащинство, неискам издръжка, не му искам нито имотите, нито парите. Просто искам детето да знае, че си има татко и понякога да е в неговата компания.
Обзалагам се, че другата баба изобщо не подозира за съществуването на този си внук. А той много прилича на сина й. Лишавам детето си от много любов, а нея от много радостни мигове, като продължавам да държа на обещанието си да не търся никого от техния род. Е това е, което ме тормози.
Освен това, сина ми има 4год. по-голям полу брат от първия брак на баща си. Може да има и полусестра, ако баща му пак се е оженил.
Защо да го лишавам от общуване с тях?
Не искам нищо материално. Никого не обвинявам. Просто искам детето ми да живее обичано и като пълноценен човек.
Единственото, което ме спира, е да не изживеем втори отказ.
А момченцето ми е толкова чувствително...

Благодаря ви още веднъж!

Е, това не е нужно да му казваш. А за изоставянето, не се знае.
А отказа не го изживявайте двамата. Говори с бабата с бащата и реагирай спрямо тяхното отношение.

Много ми харесват разсъжденията ти! Браво, мамче! Успех ви желая от сърце!    

kometa_bs, мисля си - закъсняла си с казването. много при това.
детето ти само не вярва на версията - ей на сестрите ги намериха, един друг се върна от нигерия - а неговия татко - тц.
как става тая работа?!
детето ти живее в измислен свят и само ти можеш да го извадиш от там, където си го набутала.
и отлагането на адекватен близък до истината отговор сега те вкарва в по-голяма каша. щото видиш ли, освен вси4ко - си го излъгала.
мен ако питаш, по4ни с извинение, 4е ти нещо си... теб нещо си... страхувала си се или те е боляло, ма ве4е ти е минало  ли знам ли - важното е да знае 4е си била объркана, и затова си го излъгала. щото в на4алото и да го заболи за това 4е биологи4ният му родител не го е поискал да го има заве4но ще отшуми, и после ще дойде - защо мама ме излъга.
5 години е една много разсъдлива и разбираща възраст. не подценявай детето си.
кураж и то4ни думи ти желая.

Според мен детето ти усеща и само и за това толкова го е страх от изоставяне.
По-добре му обясни и може дори да се успокои. Важното е да знае, че ти никога няма да го оставиш.

мисля че никога не трябва да използваш думата "изоставен". Има и други начини да обясниш.

Здравей, Комета!
Здравейте всички! (аз малко 'съствах, защото...се кърмим много с беборана  )

Но темата ми е много, ама много близка, защото мен..."ме изоставиха" в третия месец и освен горчилката досега, най-много ме измъчва въпросът какво ще му кажа на моето човече като започне да пита...

Конкретно по твоите питанки, Комета:
аз съвсем наскоро научих, че нашата ответна "баба" все пак е разбрала, че ще има внуче - вече три месеца откакто знае - и какво? ако изпратя снимки, освен че ще съм в сценка от мексикански сериал, някой внезапно ще се развълнува??? ще го присвие сърцето от любов?! (Пантерчо ти е отговорил като мъж: "и какво като пратиш снимки?") Най-много да те заболи още повече че никак няма да се трогнат.

Къде бяха всичкото това време? Как заспиват нощем като знаят, че имат внучка (която = като твоето момченце е одрало кожата на баща си), за която дори не са попитали как се казва...

Не си мисли, че лишаваш детето от любов! Те ако можеха да обичат, досега да са дотичали. Но пък ако наистина не знаят за твоето детенце, информирай ги. Аз поне така реших - че имат право да знаят и ако искат, могат да се свържат с нас. И пратих писъмце с молба да бъде информирана "баба" като изрично уточних, че нищо не искам, за да не го приемат като шантаж.

Но не разчитай на човещина!
Има и хора, които...са просто сбъркани и откровено лоши.

И в никакъв случай не прави глупости от рода да го дириш семедарителя за "бащинство". Както много от мамите тук ще ти кажат, това е само голяма беля и безброй главоболия.

Въпреки че те разбирам прекрасно...гледах-гледах акта за раждане на моята принцеса и ми се късаше сърцето като си представя как...ще го подава тук и там по разни учреждения по разни поводи и...колкото и да е пораснала, и колкото и да е умна...сигурно ще я боли, че там пише "баща - неизвестен".  не знам

Дай му всичката си любов на твоето човече и мисли, че така е по-добре за него, отколкото да се чувства натрапено, да проси внимание...Яхала метлата е много права = има и други думи, с които може да се обясни, но в никакъв случай с "изоставен". Детето ти ще живее "обичано и като пълноценен човек", ако е сред добри хора и обградено от любов.

Траяна, на кого да го пратя аз това писъмце? 
На "таткото", дето сме умрели за него и двете?
И той пък като вземе та им каже...сакън...ще си развали имиджа на прекрасен съпруг и баща...
Синът номер едно. Дето всичко може и знае. Дето е велик.
А е редно да знаят.
Може пък детето да получи любов и подкрепа от тези хора.
Една кръв са, все пак...

Ще взема да им пратя аз снимки. То даже и текст не е нужно да има. Само печат вярно с оригинала 

Dr Jend,

Мислех, че такива мъже като теб са отдавна изчезал вид, но ми връщаш надеждата, че все някъде има някой недоизтребен екземляр 

Бих те проводила с мисия да хвърлиш малко бой на моичкия, нищо че не ти е познат...ама, що да се хАбиш.

А колкото до напразната надежда, че "бабата" ще набие канчето на любимия си син...надежда всяка оставете! Нашата "баба" като първоначална реакция на новината, че ще има внуче чак се беше "разхълцала от вълнение" = цитирам щастливия бъдещ "татко" към това време, но после когато той се покри и аз се чудех тия хора нормални ли са, поне трябваше да попитат да не съм умряла (на всичко отгоре не бях на друг континент, ами точно като при Комета живеех на две крачки от тях!) - оказа се, преди два дни научих, че "тати" просто им бил казал, че...излязло кьор-фишек, никак даже не съм била бременна. И това дебелокожие при неоспоримия факт на 30-те ми допълнителни кг от бременността, които нямаше как да скрия. както и да е.

Коми,
Писъмцето изпратих в деня, в който се изнесох от София, и го адресирах до съпруга на бабата, защото имах негови координати; не писах директно на нея най-вече защото се питах дали наистина тя знае (нали синът й ми беше разказал колко била щастлива от новината, но може би ме беше излъгал?...); защото, питах се, ако знае и не се интересува, тогава какво да й се натрапвам. Беше ми ужасна мисълта да известявам някого, че нося внучето й, а нея...я бОли фара (извинете, ама...как другояче да се изразя!) 

И...нищо, мила. Синът й гордо си го мести просто в другия крачол и...толкова!

Не разбирам защо си мислиш, че детето ти ще получи любов от тези хора. Една кръв - хубаво, ама той родният баща му е...през оттатък за детето, че на другите кръвни роднини ли?!!!

Аз не искам моето дете да расте в такива объркани взаимоотношения = бабата да го обича, а баща му да не знае кога е родено..........за каква любов въобще говорим!

А и при теб има усложняващи обстоятелства - жена, деца...да не мислиш, че ще плеснат с ръце от радост?!! зачети се в тоя форум да видиш на какво са способни съпровождащите роднини...и тогава решавай дали искаш детето ти да е част от такава фамилия.

Знам, че искаш да споделят твоята радост, обаче...както бях писала преди - има сакати души! не очаквай обич от тях!

Сабина, ти си решила Вяра да знае истината. Редно е да ги пратиш тези снимки. Да се свържеш с бабата и дядото. Да, може да получиш поредния удар, но за детето си длъжна да го направиш.

Офффф. Говоря си редовно с бившата си свекърва. Мъжът й е на друго мнение и дори й беше забранил да говори с мен.

И що? Нали си майка на внуците му? 
Явно не разбирам хората, нито пък подбудите им за едно или друго действие...

Майка съм на единствения му внук, който носи неговото име - и трите имена. Но когато мъжът ми ме остави, той изля кофи с помия върху мен, за да оправдае сина си.

олеееееееееее!  Сабинка, пардон!
аз съм толкова омагьосана, че даже не съм видяла, че ти пишеш, и отговарям на авторката - пардон!!! ама, нали знаеш, че са ми сляти дните и нощите, та затова така съм се замъглила - извинете, моля! 

Комета,Траяна по добре  в акта за раждане да пише баща неизвестен,отколкото да е баща само по документи.Моя вече е само такъв,само едно име от което децата ми може и да се срамуват след време,така както аз се срамувам от моя баща.Момичвета стегнете се,направате от децата си стоиностни хора,а БАЩИ може и да срешнете.Аз съм живия пример за това.Един напълно непознат човек  прави за децата ми това което дори и роден баща не би правил.

Дай Боже всекиму баща с когото да се гордее, а не да се срамува от него! Аз съм сигурна, че дъщеря ми би се срамувала от нейния биологичен баща.

И си повтарям една много мъдра приказка, Комета: това нашето..."НЕ Е ЗАВИНАГИ" 

само че не бива да се надяваш БНД внезапно една сутрин да се превърне в принц. Тя жабата...колкото и да я целуваш си остава жаба!!!