А как се раждат близнаци нормално?

И аз да се включа в темичката за нормално родените близнаци. Моите се родиха преждевременно в 34 седмица и може би понеже бяха мънички (2300 и 1850), раждането протече много бързо и лесно. Беше запланувано да се родят със секцио и когато ми изтекоха водите (това беше в 9:30 вечерта) се обадих на доктора и понеже още нямах контракции и разкритие той каза, че ще дойде в 8:00 сутринта да прави операцията. Но аз така и не го дочаках и в 12:35 се роди Дани, а 5 минути след него се появи и Лора. Отначало бях много уплашена от нормалното раждане, тай като Лора беше разположена седалищно, но дежурния лекар каза че това не е проблем и наистина всичко мина много гладко. Дори сега се радвам че стана така, защото се възстанових много бързо.

Ееее, супер!  Браво на всички вас!

И аз съм се запътила към нормално раждане и ми се иска този път да е без упойка, пък ще видим. 

Ние се родихме мноооого бързо. Получих болки през нощта и се чудих чиниите ли да си измия или да будя тати да ходим на разходка до болницата. Там пък никой незнаеше че ще изражда близнаци. и така тати сам си се сабуди и изведнъж контракциите ми се засилиха страшно много. Взехме багажа и беж....Почти си родих пред вратата на Шейново. Нито лекар имах нито нищо. Приеха ме с 8 см. разкритие докато се кача до родилна стана 9 и направо на магарето. Нямаха време за подготовка. Добре че успяха да събудят дежурната лекарка. А тя горката с едното око спи с другото будна. Само повтаряше че е адски кофти номер в последния момент и то близнаци. Добре че са ми добри момичетата и се бяха разположили правилно. 20 мин. им е разликата. Малко се изморих на втората и не напъвах правилно но и тя си излезе. Страшен екип ми се падна, за което съм страшно благодарна но и на мен ми е второ раждане и не знам дали и това ми помогна.  Успех. Според мен е по-добре естествено но всеки си знае себе си все пак. Аз специално се възстанових много по бързо от първото ми раждане.

Аз май някъде съм писала за това как родих моите близначки, но да се разпиша и тук 
Първо лежах месец и половина в болницата за задържане, тъй като още в седмия месец имах 1 см разкритие. Това разкритие бавничко си се увеличаваше и в 35-та седмица без да се усетя то беше станало вече 7 см. И така на една от сутришните визитации ми казаха, че повече не може да се задържа и ще трябва да раждам. Около два часа и половина бях в пред родилна зала и вече имах пълно разкритие. Самото раждане стана за 15 минути. На третия напън излезе Ани, а 3 минути по-късно със следващата контракция и само с един напън се появи и Диди. Веднага след това излезе и плацентата. Имах епизотомия, шиха ме с пълна упойка.
Лекарите по време на раждането бяха много - трима гинеколози, две акушерки, двама неонатолози  и двама анестезиолози.

моите момиченца са вече девойки но една майка не забравя раждането на децата си
  и за мен те бяха втора бременност , но за нищо на света не мога да я сравня с първото раждане което за мен беше малък ад

родих ги с 20 дена по-рано  едната беше седалищно/втората/  в обща плацента но не си приличат с 10мин. разлика докато обърнат втората т.е трета ми щерка   за първата / с която  имат  7г. разлика/  се мъчих много с двма доктори и 4-ри акушерки  беше ад , а раждането на близнацчките беше едно много приятно преживяване в присъствието на един доктор чиито ръце бих позлатила ако можех  пукна ми водата  но напъни  уви  сложи ме на система и всичко свърши много бързо  а аз си разказвах вицове с дамите от стаята   скоито до последно бяхме заедно  пожелавам ти леко раждане

Най-накрая и аз да разкажа за моето раждане. Сутринта в 5 ч. ми изтекоха водите в леглото, пет минути се мъчих да се обърна на другата страна и когато успях и се настаних удобно се чу едно "храс" и цялата се оказах мокра. Мъжът ми тъкмо беше загасил лампата, че каката искаше да отиде до тоалетна. Бързо светна и тогава видя че има кръв (аз от големия корем изобщо нищо не виждах). Така се изплаших, че за секунда станах от леглото (обикновено ми отнемаше около 2-3 минути). От тоалетната се обадих на лекарката, тя ме успокои, че е нормално, защото се разширявала шийката и да тръгвам към болницата. По-бързо едва ли някога съм си оправяла багажа, имахме късмет, че и малката беше будна. В 5 и 35 бяхме в болницата. В таксито си засякох контракции през 3 минути. Оказа се, че имам 6-7 см разкритие. Докато ме приемат стана 6 часа. Болките бяха по-слаби от първия път, но пак ме боля доста, само че този път се бях мобилизирала и не крещях като луда, мислех си как ще си гушкам две бебчета. По едно време не издържах и си поисках обезболяващо, но лекарката каза, че след 10 минути ще родя и няма смисъл. След малко започнаха толкова силни напъни, че едвам стигнах до магарето. Както и първия път не можех да напъвам като хората, болките ми бяха в кръста и постоянно си местех дупето и мърдах. Сигурно се мъчих около 10-15 минути, накрая лекарката по някакъв начин изкара първото бебе - Кристиян. Беше 7 часа и 5 минути. Изпитах такова облекчение, но за кратко. Започнаха да ми натискат корема, нали второто бебче беше седалищно. Сега вече успях да напъвам като хората и в 7 часа и 10 минути се роди Ясен. Роди се седалищно. Ако знаех сигурно щях да искам секцио, но всъщност за мен Ясен се роди по-бързо и лесно, въпреки че лекарите казваха, че се е родил по-трудно. Имам много малка епизотомия. Първата нощ ме боля доста корема, на всеки час се събуждах от болки все едно имах контракции, малко ме болеше и първите два дни като сядах и ставах, но на третия ден вече нямаше никакви болки. Сега две седмици по-късно се чувствам все едно не съм раждала. Изобщо мина така както си го представях - бързо и общо взето леко.
Деси, пожелавам ти и на теб такова раждане. Успех!

Браво Танини, аз така си мечтая за едно нормално и леко раждане на близнаците.
 Май Деси е следващата, дано и при нея нещата минат леко и успешно.

При мен доста лесно излезнаха, но после беше трудно

tanini, като ме приемаха за задържане, влезе една лекарка и като ми видя огромния корем веднага каза: "Аууу, това са близнаци! Нали?" И разказа за една мама, която точно преди седмица родила двама големи мъже, нормално и била супер! Като им каза мерките, веднага разбрах, че си ти! Похвалих се, че познавам, макар и задочно, мамата-герой! Тя толкова се кефеше, че си родила нормално толкова големи близнаци и много добре си се справила!

Да знаеш, че в ТК се гордеят с теб!

Здравейте момичета!
И аз родих нормално, 3 седмици преди термина. Няколко седмици по-рано отидох в болницата, където щях да раждам, срещнах се с една от шефките на родилното, прегледаха ме и се разбрахме, че ще раждам нормално, понеже и двете бебета бяха надолу с главите.
Като ми изтекоха водите - естествено преди един много як, заплануван отдавна купон - отидохме в болницата и ме приеха.
Раждането продължи около 4 часа - от поставянето на абоката, до излизането на втория момък. Иначе двамата излязоха през 5 минути.
И при мен имаше два екипа - защото се сменяха смените и новодошлите дойдоха да гледат, а другите ме изчакаха да родя. Даже докторката вика: "Ако не родиш тука до 5 минути, си тръгвам". Абе голям цирк, ама на мен не ми беше до смях.
Много бях озадачена защо не пожелаха да ми сложат упойка, бяхме финансово подготвени, но ми обясниха, че щял да се наруши ритъмът на раждането. Може би защото не бях казала предварително... Друг стресов момент беше бръсненето, брррр, но и това мина
Желая на всичкибъдещи майки леко раждане. Голям е купон с близноците, направо се чудя кво правят майките на едно дете по цял ден. 

Деси, гордеят се, да. Моята лекарка каза, че от години не е виждала нормално раждане на близнаци. Та си бях сензация. Ама много ми стана мило един ден лекарката, която минаваше на визитация, като разбра коя съм и се засили към леглото да ми стисне ръката. Каза, че отдавна чака да се запознае с мен. Ей тогава наистина се почувствах специална.

Хайде, стискам палци и твоето да е леко и бързо. А ти да устискаш още.

И да се обадиш. 

Танини, ще се обадя обезателно.  Явно рядко се раждат близнаци нормано, защото аз като бях в патологията всички ме мислиха за луда, че искам да ги раждам нормално, дори всеки път ме питаха за кога ми е планирано секциото. А сега като ходя на запис на тонове, лекарката всеки път ми обяснява как такива като мен били за награда и обезателно искала снимка на нормално родените близнаци после 

Дай Боже всичко да е наред 

Uzunska, моят лекар ми обясни, че не може упойка при близнаци, защото е възможно след излизането на първия юнак да спре родова дейност и после не разбрах точно защо, но упойката пречи и ще се наложи втория да се роди секцио. А никой не иска да ражда в един ден и по двата начина, нали? Така че не е заради парите или заради предварителна уговорка, а заради бебоците!

виждам че отдавна не е писано тук но темичкат е супер. и аз имам много опасения относно раждането но след като ви изчетох се чуствам по добре

И аз искам да раждам нормално, дано всичко си върви нормално.

Момичета, ако всичко е наред и лекарите ви го позволяват, нормалното раждане на близнаци си е цяло приключение. Не е за изпускане!