Етническия произход

Абе я да пусна една друга тема аз, то ясно, че ще се орезиля докрай 

Гледай сега, Фокси...да говориш на един водолей за волност...мога да сложа в джоба си цели номадски племена! 
Чергарствам от 19 годишна. Не съм живяла на едно място за повече от три години...остави се. Това на шега.

Сериозно. Това, което мога да направя и се старая да намирам време, е да чета много относно историята на циганите. Наричам ги цигани, защото има не малко от тях, които не определят себе си като роми. Това е модерно, политически коректно наименование. То, обаче не обобщава всички племена и родове на циганската история.

Започнах да уча циганската азбука. Трудно е, даже адски ми е трудно, уж имам предразположение към езици...
Уча песни, опитвам се да разбера текста.
Знам да бия дайре от баба ми (лека й пръст!), която няма нищо ромско, но е родена на Дунава, в Лом, а там навремето е имало немалко турци. Та си дрънкаме и мятаме трътки с малката.
Засега толкова мога да направя. Нататък ще видим.

Това е само, за да мога да й кажа, какво представлява в общи линии циганския род. Че не е само джебчийство, мързел и сополи до брадата. Защото изобщо не идеализирам. В по-големия си процент, това, което виждаме е именно такова.

А аз честно не обичам думата ром, звучи ми изкривено, замазано, като афроамериканци вместо негри (не намирам нещо обидно в думата негър, но аз живея в България). За мен циганин е вярната дума, но... тя е придобила друго значение, затова какъв точно ще бъде Исак като стигнем до обяснение на произхода ще му мисля, сега не е точно най-належащия въпрос.
А иначе ето това е есенцията:

Мда... в рамките на шегата - Дар за мен, ако не спреш да се изразяваш толкова точно и добре, ще спра да пиша 

А, така, втасахме я!

Аз пък да си кажа какво намерих преди време из броденията ми 'нетски':
http://romaculture.cult.bg/sadarjanie_bg.htm

Ей ви една приказка от ромския фолклор:

Деца, родени от тиква


Имало едно време един мъж и една жена. Те живеели сами, нямали си дечица. Веднъж жената казала:

– Мъжо, върви вземи една тиквичка от пазара!

А мъжът отвърнал:

– Дали ще ни стигнат парите?

– Ще стигнат, поне за една ще стигнат. Върви вземи една тиквичка, да си я изпечем и изядем.

Отишъл мъжът, купил една тиквичка. Запалили огъня, сложили я върху него. Зачервила се тиквата. Както се пекла – прас – спукала се. И излезли от тиквата малки, малки дечица – момичета, момчета, от хубави по-хубави.

Взела жената да плаче от радост. А мъжът я питал:

– Жено, какво ще ги правим тези деца? С какво ще ги нахраним?

– Не се страхувай, мъжо, може да сме бедни, но за една питка брашно ще имаме!

Направила тя голяма, хубава питка, опекла я и после я начупила – на това детенце малко, на онова детенце – малко, и за мъжа не останало. Ядосал се той много. И като взел точилката, почнал да бие децата. Уплашили се те. Едното под леглото, другото под шкафа, кой където намери се скрил. А после си плюли на петите и избягали далече.

Заплакала жената:

– Защо би дечицата?! Ръцете ти да изсъхнат, какво ти направиха децата, защо ги би?!

Плакала жената с глас. По едно време едно детенце, което се било скрило в пеща се обадило:

– Мамо, мамо, недей да плачеш, аз съм тука!

Излязло детенцето от пещта, заплакала пак жената, но от радост. Облекли детето, обули го и го приели като родна дъщеря.

Минало време, пораснало момичето. Взело за мъж едно богато момче, направили голяма сватба. Направили на бабата и дядото нова къща, дали им земя да работят, патки, кози, коне – всичко им купил зетят. Заживели добре, и си живеят досега така.

 

Да си напиша и аз мнението.
Най-напред ще кажа, че и аз навремето бях писала български произход. Макар, че това е такава химера... Всичко зависи от това как се е самоопределила биологичната родителка. На този етап обаче, ако тръгна да подавам документи, не бих заковавала произход поради няколко причини. Първата вече я споделих. На второ място мисля, че вече съм узряла и не деля децата според етническата им принадлежност на българи, роми, турци и пр. Но ми трябваше време, за да узрея. У някои това е вродено. При мен беше по-различно. На трето място ще кажа, че според данните, които имам наистина по домовете няма деца от български произход  за осиновяване с оправени документи. Това, че има руси и белички деца съвсем не означава, че са с български произход. Аз познавам много хора от ромски произход, които са бели, пъстрооки или синеоки. Пък и аз самата съм леко мургава, макар че "претендирам", че съм от български произход.
По повод на притесненията на Фоксче за това как ще бъде като порасне детето, мога да кажа, че познавам две семейства с осиновени ромчета, които бяха мургавички, а сега са далеч по-белички от мен например. Много се променят децата.
Все се сещам за дъщеричката на Дидка. Толкова е красива и изящна - много ми напомня за мен самата на нейната възраст. Тука май си направих комплимент.
Нашата родителка се беше самоопределила като българка, но синът ми е леко мургав. Но както казва майка ми :-Ти да не би да си снежинка?!
А по отношение на възпитаването на детето в среда от неговия етнос - несериозно ми звучи това. Моля ви, само да не се обиди някой.
Прословутите гени според мен имат голямо значение за наследствени заболявания, може би характер до известна степен, но всичко останало се възпитава.

С много симпатия към всички които са се разписали в темата ще го сторя и аз.
Децата са си деца независимо от какъв етнос са и в какъвто дух и етнос са възпитани такива ще станат докато не порастат и станат
готови сами да постигат целите си и намират верните решения.

Шапка свалям на хората, които са готови да изследват, проучват и прилагат в ежедневието на осиновените си деца културата и традициите на техния етнос!
Повечето от вас акцентират най-вече на "цигансия" етнос, но в домовете има много (и то русички) мюсулманчета (и едва ли на някой ме румва да ги дели от "българчетата" с недоказан такъв произход), чат-пат има мулатчета (нашият случай)... Много ме развесели мъжът ми за който беше много трудно да се адаптира към "различието" на детето ни, а сега се е вманиячил и иска да осиновяваме китайче  . Най-смешното е, че социалната работничка, която ни посети 6 месеца след осиновяването, каза че желанието му е реално у нас.
Не мисля, че възпитанието на деца с различни визуално етнически черти ще затрудни или промени атмосферата и начина на отглеждането им в семейството. Надявам се това да ги "обогати", научи на самоуважение и направи по-добри и толернтни хора (в България има голяма нужда от такива ).
Позрави на всички наслаждавайте се на всеки един съвместен момент с вашите дечица (аз отсега съм се запритеснявала, че докато се огледам и Марти станал голям и самостоятелен - в никакъв случай не бих искала да го връзвам за полата си).

Тъй като темата ме развълнува реших да се включа и аз, обаче то май не останало какво да кажа  .
Не мога да твърдя със сигурност какъв точно е моят произход, тъй като не мога да проследя родословното си дърво за повече от 4-5 поколения назад. Родителите ми се определят като българи, така че предполагам че и аз би трябвало да съм такава. Гледайки, обаче, старите семейни снимки не мога да не забележа колко мургави са моята баба (майка на баща ми) и нейната майка. И тъй като по това време на село никой не е водил статистика относно етническия им произход, ми откъде да знам какъв е той всъщност  .  А какво остава като опитите ми да се върна назад във времето стигат дотук. Какъв е произхода на моите предци - едва ли някога ще узная. И дали някои от тях не са били с различен етнос?! Не знам. Тогава каква съм аз?! Мисля, че най-точно ще е ако кажа, че съм със смесен произход. И това може би ще е валидно за много хора от моето обкръжение, от приятелите ми, от колегите ми. Ето защо при определянето на етноса на моето бъдещо дете, записах смесен. Такъв какъвто щеше да бъде и ако го бях родила аз. Всеки трябва, обаче да вземе това решение, което подсказва сърцето му. Защото Или това е твоето дете и го приемаш с цялото си сърце такова каквото е или по-добре да не се експериментира с чувствата и на двете страни. 

Vanski редно е да ви питат още при съставяне на доклада за вашите изисквания относно детето,което бихте осиновили.Заедно с възраст,пол,здравословно състояние.Поговорете с вашия социален работник да уточните изискванията(или липсата на такива).
По-малко ограничения,по-голям шанс.
Успех!!

През деня четох,връщах се,пак четох.Па се реших да пиша.Много щекотлива тема.Няма рецепта за етническа толерантнос-уви.Колкото и да  иска човек не винаги може да надмогне предразсъдъци или възпитание.Аз мисля,че който има опасения,че не може да надскочи произхода на детето,не бива да експериментира.Жестоко е ако влизайки в семейството не може да откриеш сърцето си и приемеш,като дар детето.Без да мислиш какви са генетичните му заложби,ама ще се проявят ли характерните за етноса му черти.
Относно дарбите предавани по полов път ми се пише.Склонността към пеене,рисуване май не се предават, а развиват в средата.Предават се склонност към високо кръвно,артрит,разширени вени.Както е казал чичко Маркс:-"Бита определя съзнанието".
Пък и етнос май не е точно тълкувано,защото "Етническа група са хора, които се самоидентифицират един с друг, обикновено въз основата на общоприето родословие, както и на базата на културни, поведенчески, лингвистични и религиозни признаци".Обезсмисля се(поне за мен)да се терзая кой ми е дарил(родил) куклата.То ще живее в нашето семейство,възпитано в български семейни ценности и православие.Точка.То е българче.А относно  родословието-произхода е общ.Туй пък Дарвин го е казал
Така че, детето трябва да порасне,за да се "самоидентифицира".Може да не се определи,като българче даже.Знам ли?Ами ако се чувства гражданин на света.
Аз не съм сепаратист.За мен важи максимата,че всички сме божии чеда.Или по-старото-всички хора са равни.Преди да се появи детето,се молех на Бог да ми го прати.Знаех,че Той ще ме дари,независимо от начина.Но аз трябваше да съм бдителна,за да не изпусна знака свише.Колко ли знака са изпуснали хората потапяй се в мъката си?!
Та така за произхода-той е общ......за всички ни  <a href="http://img407.imageshack.us/my.php?image=40118335gorillabap203to0.jpg" target="_blank"><img src="http://img407.imageshack.us/img407/7185/40118335gorillabap203to0.th.jpg" border="0" alt="Free Image Hosting at www.ImageShack.us" /></a> 
Исках да напиша нещо и за ръководната роля на Партията,но ракията ще се стопли. 

Момичета, днес още около обед написах един дълъг-предълъг пост и като реших да го изпратя пустият му комп ме изхвърли. А после не ми остана време да го напиша отново.
Много неща сте казали. Така че този път постът ми ще е по-къс, макар че кой знае  , защото много искам да ви разкажа една съвсем истинска история отпреди... абе, доста години  
Първият урок по толерантност ми даде моят дядо. Трябва да съм била 1-2 клас. Всяко лято като дете си ходех на село (в Силистренско). През няколко къщи от нашата в една порутена барака живееше циганско семейство. Имаха 5 ли 6 ли деца, не помня, но най-малкото беше на моите години. Бяхме доста голяма "тайфа" дечурлига, ама никой не играеше с циганчетата, бягахме от тях като "дявол от тамян". (Защо сме го правели, не знам.) Един ден дядо ме пита "Абе защо не извикаш Софчето да си поиграете?" Спомням си, че захванах да му обяснявам как тя е циганка, по цял ден се рови в пепеляка на пътя, "даже като яде сигурно не си мие ръцете" и на училище не ходи, и не може да чете, и дрехите й "едни такива". Дядо си замълча. Но след 2-3 дни като наближи обяд ме извика и рече: "Баба ти е заколила кокошка. Иди викни Софчето - хем ще хапне супичка, хем ще си поиграете." Понечих да се възпротивя, но на дядо думата на две не ставаше, каквото кажеше - беше закон. Та отидох. Подвикнах на момиченцето отдалеч, и не че го поканих, ами му заповядах "Идвай с мене, дядо рече да дойдеш!" Детето послушно се изправи, поотупа рокличката си и тръгна след мен.
Баба ни поля да си измием ръцете - първо на мене, после каза с най-благ глас на Софчето "Хайде, мойто момиче, сега и ти да се измиеш, че да хапнем." После ни сипа и супа, и ядене каквото беше сготвила като, помня, много внимаваше да ни сложи по равно. Когато приключихме с обяда дядо ни дръпна двете със Софчето настрана, сложи ни да седнем на коленете му и попита дали сме достатъчно смели да му позволим да ни бодне пръстчетата с игла. Софчето веднага протегна ръка, а и аз - как ще се оставя на едно циганче да е по-смело от мене. Прати ме дядо да донеса една игла от игленика в кухнята, заля я с ракия и бодна леко пръстите ни, колко то да пуснат по капка кръв. После зареди едни умни приказки, които звучаха приблизително така: Много хора живеят по света деца, все различни. Ето ти (посочи мене) си беличка, и очите ти са лешникови, а ти (посочи циганското момиче) си мургава и с коса като катран, а очите ти като от най-черните череши. Ама я погледнете - и на двете ви кръвта все червена. Ако можеше някак ей тук на двора да се сберат всички хора от целия свят чахте да видите, че има много по-черни от тебе (към Софчето) и много по-бели от тебе (към мен); има хора дето лицата им са жълтеникави, и такива дето косите им са почти бели и очите сини като небето. Ама да имаше как да убода пръстите на всички - все червена кръв щяха да пуснат. Душата на човек няма цвят, тя е или добра, или лоша. Та като срещнете някого, не го гледайте какви са му очите и дали е рус или мургав - душата му вижте - и ако е добра - отворете сърцето си за този човек. А сега - марш да си играете" и дядо ни тупна по дупетата. Не знам дали тогава съм разбрала всичко, но знам, че след този ден Софчето ми стана почти постоянен другар в игрте, честичко идваше да хапва с нас, и понеже беше малко по-дребничка от мен, баба й преправи 2-3 от моите рокли. Ден след ден това дете откриваше душата си и ако отначало почти мълчеше, с времето стана и приказлива, и взе повече да се усмихва, а когато за първи път я чух да се смее с глас, не можех и аз да не се разсмея - толкова звънлив и заразителен беше смехът й. За съжаление онова лято свърши, аз се прибрах в града. Дядо беше научил Софчето да чете и тя тръгна наесен на училище... А колко много плаках, когато дядо ни писа, че семейството на Софчето е напуснало селото и се преместили "някъде към Балкана".

Пак стана дълго, ама като съм почнала да ви кажа още нещо (дано да не се повторя). Преди седмица-две моята най-близка приятелка с мъжа си ни бяха на гости. И какво се завъртя разговорът, на приятелката ми мъжа, който се интересува от антропология и се забавлява да предполага произхода на познатите си по техните антропологични белези, каза, че като ме гледа най-вероятно имам "нещо турско"; Надя определи като "изящна циганка", а за Борко си знаем - чаровник тип "арабски нощи". Много се смяхме, а Борко току изтърси "Мамо, ами че ние сме за книгата на Гинес - то нашето семейство е цяло ООН!!!"  

Мили мами, радвайте се на дечицата си - те са дар. Помислете си - бихте ли се чувствали щастливи ако всичките подаръци под елхата са едни и същи? И всъщност, какво бихме правили, ако всички изглеждахме еднакво?
Аз съм щастлива такава каквато съм - "смесена" (на всичко отгоре когато преди години ме оперираха се наложи пряко преливане - тогава можеше така, - и ми преляха кръв от една санитарка в болницата - циганка). Щастлива съм и с двете си прекрасни различни деца!

 

страхотен дядо, Дефи. жалко че не много българи са такива.
не зная защо, но от доста малка винаги съм защитавала разни онеправдани каузи. не са ме възпитавали в расизъм, но не и в голяма толерантност. да речем в умерена.
не си спомням някога да съм имала неприятни емоции по отношение на етническия произход.
в детството ми най-добрите ми приятелки бяха арменка и еврейка. в германия живеех на едно място със всякакви националности. бога ми, българите бяха най-голямата пасмина.
никога не съм деляла хората. не понасям просто лоши хора, без значение от какъв етнос са.

може би толерантноста ми се дооформи от дългото живеене в германия. казват, че немците били расисти, аз не съм на това мнение.
както и да е. друго ме мъчи.
най-голямата ми болка е, че живея с расист. поне той се мисли за такъв. доводите му са за мен смешни, но се вбесявам, че са закостенели, а не е инак глупав човек.
за мен битието определя съзнанието. всеки народ и етнос, поставен дълготрайно при някакви условия, развива определен манталитет. и не мисля, че това е генно заложено. на циганите им е генно заложено да танцуват и пеят, но не и да крадат.
онзи моят прословут адвокат ми каза навремето, когато стана дума, че искам да осиновя дете, че просто при циганите ставали много кръвосмешения. с днешна дата се съмнявам много в теорията му. тогава приех нещата без да мисля над тази теория. да не говорим, че съм живяла и в норвегия, а там, много нагоре насевер народа се жени предимно по роднински, логично е, малко са хората все пак.
когато започнах да се замислям за осиновяване бах убедена, че ми е все едно какъв етнос има детето. не се замислях какви ще са външните негативи, а и родителите ми определено не се шашкаха от мисълта да имат  за внуче  примерно цигане. и аз не харесвам думата ром. може да е политически коректна, ама не ми казва нищо.
съдбата реши детето да е от етнически български произход, така се случи. не зная кой е бащата, така че честно казано много ми се ще да се окаже от някакъв друг етнос, за да гледам сеира на благоверния. може да е малко злобарско от моя страна, но наистина ми се иска. мисля, че само подобен шок може да го излекува от предубежденията му.
ще ми се да имаме и други деца. ако може повечко, стига да стигат силите, здравето и средствата да ги отгледаме. но искам тези деца да са от различен етнически произход. за да мога да предам след себе си своето мислене и усещане. че всички сме хора. без значение какъв е произхода ни. водя тежка борба с мъжът до мен, но станах по-мъдра и не се карам с него, просто се опитвам да попроменя мисленето му. надявам се, че с времето това ще стане. не бих могла да понеса да дели децата.
дилемата е голяма. няма да се откажа от желанието си, но искам да го осъществя именно с този човек, който се оказа за моя огромна изненада най-перфектният баща на този свят. не мога и да лиша детето си от баща му, след като веднъж се е появил в живота и. но не мога и да допусна Александра да бъде възпитавана в дух на разделение и нетолерантност.
остава ми само да се боря. няма да е леко, но съм убедена, че ще успея.
та, такива са моите мисли относно етническия произход. възхищавам се на хора, които гледат в българия деца с очевиден небългарски етнически произход. голямо геройство е да се изправиш срещу този тесногръд народ.

Неизвестна, определно смятам НЕ да кажа, защото тя знае вече някои неща, но казани, както подобава да се кажат на дете, а да ЗАДЪЛБОЧА познанията й.
Мисля, че това е нейно право и не смятам, че е срамен факт.
Защо аз да се гордея, че съм (уж) българка, а тя не се гордее с корените си?!

Напоследък все повече осъзнавам нещо много просто - докато се извиняваме взаимно за произнасянето на нечий произход и се чудим дали да кажем истината, това винаги ще значи, че ние самите, дълбоко в себе си, не приемаме този факт за естествен.

Странното е, че това неосъзнато "неудобство" го прехвърляме без да искаме на хората около нас. Когато приемем наистина идеята за равенство между хората, тогава няма да ни мъчат подобни въпроси.

Мата, може и да си права, че дългият живот навън обуславя донякъде това възприятие на етноси и раси. Когато живееш в интернационална среда, си даваш най-бързо сметка колко сме глупави в убежденията си за превъзходство на някаква избрана раса, етнос, народност...

Дефи, хората някога са били толкова непосредствени и мъдри. Ще запомня историята на твоя дядо, разказана така сладкодумно. Всъщност...може би, ще я разкажа на Ирина!

 Според самоопределението БМ при нас е българка, с българско име , баща неизвестен.  Аз не държа на произхода.

Знаете ли, преди повече от година Боби го  удари ток. По страшно нещо от това не ми се е случвало! И по изцерително. Този токов удар сякаш мен ме  изтърси и пречисти . Всичките ми страхове- за осиновяването, за тайната, за бащата, за разкриването, за пубертета, за предпубуртета, за хората , хорските приказки и басни- олекнаха .
Мисля си следното. Представете си, тези които държите на български произход следната ситуация- осиновите дете от български произход, и след 3 години разбирате, че майката е от цигански произход, но се е самоопределила като българка - какво ще правите? ще върнете детето ли? Сигурна съм - не. Аз ви разбирам - искате да си спестите проблеми- на себе си. Каквото има да препати човек ще го препати- ако не от произход, от безизход... Аз лично съм забелязала, че колкото повече се мъча да се предпазя от нещо- повече ме връхлита.

И още нещо. Представете си- чисто хипотетично- в един момент да разберете, че вие самите не сте българи, а  .роми или цигани- не знам кое е по-обидно и защо. Това си го помислих един ден доста преди да стана майка, когато разбрах, че моята кръвна група  е В+ и е най-часто срещаната сред циганите.   

Не деля хората, а нежели дечицата!

За съжаление проблем е начинът по който тези деца, които видимо се отличават от другите, ще бъдат приети от обществото.