Блонди, довърши ме с твоята история
Да се включа и аз
Сватба Номер 1
В деня преди сватбата с мъжа ми се изпокарахме като кучета, та като дойдоха да ме взимат не си говорехме... Дава ми кумата букета, а розите взеха да падат една след друга. Забучкам 2, една падне, ужас... две се счупиха през дръжките. Майка ми вика - Няма страшно ся ша ги оправим и ги увъртя с тиксо .
Отиваме пред гражданското (на витошка) а там - 20 коли народ, няма място къде да сляза аз, та ни спират почти на аптека и аз опъвам пеша, ама подтичвам, щот няма време. Преди да сляза обяснявам на оня тиквеник шофьора в колко и къде да ни чака след това. Влизаме вътре, и наще взеха да се суетят, шампанското било в джипа, не, в микробуса, не в баба ми, е в крайна сметка се оказа, че сме го забравили, както и червеното вино за църквата, за сметка на това обаче кума ми стиска една бутилка ракия засукана със здравец. Дадоха ни служебно шампанско де, щото честичко им се случвало, та имали за такива случаи... Както и да е излизаме от гражданското, мъж ми ме разнася на ръце, цигани с тъпани, фотоапарати щракат, по едно време се оглеждаме няма никой, само ние с мъжа ми и кумовете, а колата я нямааааа. Запалихме по цигара и зачакахме, е да ама не, няма и няма, обаждам му се аз на оня драйвъра той вика човека, как бе, чакам ви пред църквата.... ква църква бе??? Обаждам се на баща ми и викам идвай да ни вземеш, а той, ааааа, не мога, тука съм си намерил много добро място за паркиране... Тръгваме пеша (църквата е света Неделя Слава Богу) аз буча, обувките ми стягат, роклята ми се мандахерца, то едни обръчи, едни чудесии ... ужас
Влизаме в църкватаааа, там жега, ужас, и понеже сме с връзки сме по дългата процедура 60 минути. Слагат ни тия корони, (сигурно са по 5 кг) на главите а аз едни фризури с 1000 фиби. Е от тая корона всичките фиби ми се забиха в главата, текат ми сълзи от болка, хората мислят, че съм се умилила от тържествената служба
Накрая отиваме в ресторанта, във фоайето ни инструктират как да влезем и какво да правим, в този миг влита шефа ми, порядъчно закъснял и започва да целува кума и да му честити - ми отде да знае човека - гледа черно костюмче и решил, че той е младоженеца... Следва речта на кума. От една седмица я зубри, невероятно слово, много прочувствено, уж го беше научил, амаааа. Та става кума и започва драги гости, добре дошли на това мило тържество и гипс Стои и мълчи като пън... Кумата му подсказва, той не зацепва от притеснение... е и без реч минахме, сега я имам в оригинал, написана...
Дойде време да чупим питката, вдигам аз ръцете, ама роклята без презрамки - аз без сутиенче и хоп циците отвън
Един от гостите се напи като прасе и заспа с лице в манджата, оператора се качи на един бар стол, за да снима по-добре хорото, което се оказа грешка, защото падна барабар със стола и камерата... Май го заболя, незнам...
Сватба Номер 2
Решаваме, че ще е в много тесен кръг и заминаваме да се веним в Банско - кумове - същите от първата ми сватба - станали са вече щатни. Аз бременна в 6 месец, кумата току що родила.
Та събираме се в центъра на Банско, пием по кафе и тръгваме към общината. Качваме се горе, а на мен нещо ми липсва, ама не мога да зецепя кво е. Викат ни да влизаме и на мен ми просветва - букета съм си забравила в кафенето. Викам на мъж ми - без букет няма да се женя и той милия хуква да го търси. Връща се след 10 мин, потен като змей, вода тече отвсякъде, че как не, 9 юли е... В Банско има традиция кумовета да слагат халките, та слага кумата на мъжа ми халката, тръгва кума ми да слага моята, ама нъцки, халките са поръчани преди да се забременим и няма никакъв шанс да ми стане 6 месеца и 30 кг по-късно. Натика я де... Едва дочаках края на мероприятието, пръста ми беше посинял, ще се пръсне, но успях да я махна...
После в ресторанта беше истински гърч, щото музикантите разбраха, че сме се оженили и взеха да ни свирят на ушенце, е да, ама на бебето не му понася тая музика и като се замята, едни салта едни чудесии - корема ми се мести... Сигурно затова сега е такъв танцьор