Какво му става

Става му това, че е егоист.

А защо не направиш малък компромис. Дай детето на някоя баба за една вечер и излезте само двамата или с компания, но без детето. Нищо лошо няма да се случи, напротив и ти ще се наспиш една вечер и ще излезеш спокойно.

А иначе, че не можел да се наспива, че не знам какво си...ала бала...лигльо(ще ме извиниш)..да е мислил, детето не е кукла, няма начин да спи когато на мъжа ти му се спи.

Ние сме в подобна на вашата ситуация, но аз все още кърмя и не мога да оставя детето никъде. Обаче до седмица-две ще съм го отбила окончателно и директно го оставям у майка ми и заминаваме на почивка за 5-6 дни. За мен проблемът не е само в недоспиването покрай детето. Специално при нас просто на мъжа ми му липсва контакта с мен, това да си прекараме известно време заедно, да си поговорим, погушкаме на спокойствие, да отидем където ни се ходи... Аз също мисля, че връзката между двама ни има нужда от освежаване. Все пак изолацията покрай бебето, режимът нон-стоп ядене- спане- тичане след малкия и пълната липса на време за мен и мъжа ми като двойка продължават малко над 1 година при нас, както и при вас, и е време да си обърнем внимание.

Уф! И аз съм от майките дет не оставят детето на друг. И мисля, че е задължение най - вече на родителите да си гледат децата. Не отхвърлям помощта, но да отида на почивка без детето - не! 
Пък за повечето мъже - знаем, че са егоисти. 

Малко се изморява твоят мъж. Я го прати да си намери втора работа, да видиш как ще започне да се наспива!  
Когато се роди синът ни, моят мъж започна втора работа. Понеже едната беше свързана с нощни смени, може да си представите колко често му се случваше да спи вкъщи. Изкъпе се, хапне и трупясва. Спяхме в една стая с бебето, аз ставах по 100 пъти нощем, кърмене, беберони, а татито спии ли, спи. Един ден ми вика притеснен: "Абе това нашето бебе му има нещо. По цяла нощ спи и изобщо не се събужда!"      Щях да падна от смях. "Що не питаш майка му дали спи по цяла нощ, а?"                                

Поне си е имал оправдание да спи кат пън...

Има един такъв аспект, че след появата на бебето, някои жени изведнъж зарязват всьо и вся и се превръщат в майки.
Всичко останало изчезва.
Включително и мъжа им, разбира се.
Центъра на вселената става детето и тя не би забелязала ако мъжа и ходи с еленски рога на главата, но промяна в един нюанс цвета на акито на детето, би я хвърлил в страшна драма.
Това е нормално в първите няколко месеца след раждането, но след това би било нормално майката постепенно да започне завръщането си в нормалните житейски параметри.
Да не забравя, че детето е родено от любовта между двама души и мъжа и е също толкова важен, колкото и детето, нейното другарче, с което, в крайна сметка, щом пиленцето излети от гнездото ще останат пак двамата.
И също така много важния факт, че животът на детето е различен от живота на двойката, независимо от принадлежността му към семейството. Родителите си имат собствен живот, детето си има свой. Ще порасне, ще има собствени приятели, интереси и хобита.
Родителите имат други приятели, интереси и хобита.
Всички те са отделни личности, с отделни желания, потребности и интереси. Имат и общи допирни точки, които ако са повече, семейството има повече шансове да бъде пълноценно и щастливо.
Не знам дали ме разбра какво се опитвам да ти обясня, но според мен на мъжа ти си започнала да му липсваш като жена, като приятел, изобщо като всичко, което обича. Опитва се да ти каже, че вие имате собствен живот, приятели, интереси и мога само да го поздрявя за което.
Лошият вариант е да потрие ръце доволно и да те остави да бъдеш майка колкото си искаш, а той да намери своята ниша сам. И така, малко по-малко започвате да се отдалечавате и в един прекрасен момент, установяваш, че детето е пораснало, ти си била всеотдайна майка, но няма какво да си кажеш със съпруга си. Ако още сте заедно, разбира се.
Не ти го пожелавам.

Аман!Омръзна ми да чета,че само мъжете имат нужди,само те са изморени и недоспали!Да,всички сме имали собствен живот,приятели и интереси,но когато дойде малкото човече приоритетите се променят.Ние също не сме ходили без детето на почивка,защото няма да е почивка без него.
  А колкото до наспиването,детето имаше хранителни алергий и непрекъснати колики до десетия месец.Мъжа ми става в 5ч.за работа.Спяхме в една стая с бебето и никога,ама никога не си е и помислял,че детето му пречи.Как е карал,той си знае,но тези периоди отминават и каляват едно семейство.Днес му пречи това,утре ще измисли нещо друго!

ta-ra, супер ме кефиш 

ta-ra, на авторката мъжа и и за нея мисли.
За нейното недоспиване, нейната почивка и нейните забавления и приятели.
Не знам какво ти какво четеш, но аз за около три години в този форум все чета за гадните мъже и техните перфектни съпруги.
И естествено все мъжете са виновни.

Аз пък все за перфектни мъже чета.
А що ли си мисля, че авторката не пита за вашите перфектни мъже, които с усмивка стават по 12 пъти на нощ да сменят памперси.

Чети Аzzy. Компромиси трябват.

Azzy, според мен ти не четеш написаното от авторката като хората.
Никъде не става дума за НЕЙНОТО състояние. Тя отива с детето в другата стая да се наспи господина, а не каза нявгаш той да е спал с него, че да се наспи тя.  Кое от написаното от авторката те навежда, че той мисли за някой друг освен за себе си? Че искал да отидат на почивка?    Просто го е срам да поиска да иде сам, дай му време и това ще стане ... 

Честно казано, не ми се чете.
И между другото никога не съм сменяла памперсите на дъщеря си по 12 пъти на нощ. Нито мъжа ми.
И не трябват толкова компромиси, а малко егоизъм.
Но това от гледната точка на жена, майка на дете на година и пет месеца точно, която спи по цяла нощ.
Силве, младежа ще отиде сам на почивка.

Е, сега вече ще ти кажа Чети, Аззи. Със запетая.
Имах предвид авторката да прочете твоите писания. Но не съм се изразила достатъчно ясно.

Извинявай   
Първият път го приех като упрек