Когато една майка се съмнява, че детето и е н

Моя колежка загуби сина си .Имаше същите симптоми ,разбра с кого се събира и какво правят .Започна да го води със себе си на работа ,не го оставяха за минута дори сам .Подготвиха нещата за комуна в Испания и гадовете -приятели пак успяха да му дадат доза на вратата .Почина момчето ,дълго не можех да го повярвам .Не те плаша ,просто нека направят всичко възможно ,за да си го запазят жив и здрав .От това много се страхувам .Разбира се средата е много важна ,имала съм възможност да опитам,но аз с едни цигари не мога да се справя  .Ужасно е просто да гледаш как вехне един млад човек .

съгласна съм с ДеЩоВиди.
това са тип комуснитически залъгалки. Не вдъвчете дъвки, не пийте кола, щото те лошите сипват вътре.. не е ясно кво.

Детето върви към много дълбока пропаст. Няма отказал се наркоман. Има временно спрял. Търсете адекватна помощ. Аз бих сменила града, в който живея. За да няма достъп до наркотици.

Ама как така детето не искало да води разговор с родителите си и не искало да се лекува...
При положение, че момчето не е пълнолетно родителите имат право да решат дали трябва да го лекуват или не. Ако ще и насила да е....
Не знам, не разбирам, нямам деца и не съм се сблъсквала с такива неща, но не мисля, че някой трябва да го пита дали иска или не.

то ако ставаше насила... докато сам не реши, че трябва, няма да се откаже. на моя колежка приятелка сина си биеше дозичките в клиниката за наркомани, тя им беше бясна за слабия контрол, ама кел файда. преди това се преместиха от пъпа  на софия в село край града, с мъжа и се редуваха да има винаги човек край сина им, вкараха го в клиника, ама нъц!, той все намираше начини. накрая тя взе да му купува чисти игли и спринцовки, че се беше отчаяла и я беше повече страх от спин и хепатит отколкото от наркотика...

Ами те ако родителите му не могат да се оправят ,ние как да помогнем .Тук се иска здрава ръка ,какво значи - не иска .Точно с този подход животът им ще стане ад . Има наркокомуни в Испания за тях знам със сигурност ,че са ефективни - не се позволяват дори цигари .За Рето става въпрос .

Ох, Божкеее!!!
само бягство в чужбина му е майката
дано да не е късно и за там..
 

Вземете комбиниран тест и да пишка в присъствието на майка си, че може да е подготвен с шишенце с чужда урина или да разреди своята с вода-притези две положения теста директно ще е отрицателен.
 На амфетамини или пико ми прилича по описаното държание. Може да не е минал на хероин. Направете теста задължително и ще стане ясно. И без много заплахи от страна на майката в това отношение, теста се прави изненадващо.

Абе не винаги чужбина е решаващ момент. Нали като се върне тук пак няма среда, няма работа, няма приятели. Освен това в повечето такива комуни е нещо като трудова терапия, но няма работа с психолог, което е най-важното - да осъзнаеш проблемите, какво заместваш с това, от какво друго имаш нужда, защото казано право в очи - това замества любов, общуване, деца, всичко..Така те кара да се чувстваш, че да нямаш нужда от тези неща. Чужбина според мен малко прехвърля отговорността и праща проблема надалеч, но не го решава.

И в затвора и в казармата не спират да го правят...

Не знам за 16 годишно дете наистина може би важи моментът, че е непълнолетен и ако е затънал може да го освидетелстват, че те могат да решават вместо него, Обаче тва може да е нож с две остриета, може да им се озлоби още повече ...((

Повечето наркомани /четох наскоро в един вестник изказване на български учен някакъв си/ са или деца, абсолютно лишени от връзка с майката, лишавани от любов, не от материална грижа, в повечето случаи са от богати семейства и са абсолютно задоволени и им е скучно..

какви неща съм се наслушала..за пари, които се дават на районните поллицейски управления, за да си мълчат и да оставят дилърите на спокойствие. И логиката е, че ако знаят в районното значи знаят и нагоре по йерархията...тъпа работа...

Истории за майки, които са започнали да употребяват, за да докажат на децата си, че ги разбират или за да ги стреснат . в единия случай имало ефект и детето спряло, но в другия майката се закачила и продължила, пък детето спряло...

Има един много гадин момент - вероятността да иска да се лекува и да спре, ако е започнал да употребява след 21-22 годишна възраст е по-голяма..Но тези малките деца, които започват от 16-17 годишни - трудна работа.

И какво ще постигне - ще го хване. И съвсем ще загуби доверието му, ако има такова.

Разговори, много разговори препоръчвам аз. Лека полека, без обвинения.

Ще постигне това, че ще е в течение колко е затънал. Подходът "Добрият, разбиращ родител " в тези ситуации не важи. Говоренето е трябвало да е факт " преди ", а не " след ".

Много си права, момичето за което писах също е от семейство където нищо не й е липсвало. Нито любов, нито материални предобивки...
Историята е дълга и лична, защото сестрата на това момиче ми е като сестра, израстнали сме заедно и аз видях всичко с очите си...
Имаше момент в който майка й до толкова искаше да знае къде е дъщеря й , че позволяваше да се надруса в тях, а не дъщеря й да липсва с дни.
Баща й искаше да я взема на кораба на който плава, но се оплаши, да не скочи от палубата....
Абе ужас....и естественно не започна с хероин, той беше на финала.

Някои родители имат разкривени разбирания за любов, не обвинявам никой конкретно. Или са прекалено обсебващи и правят всичо вместо децата, задоволяват им всички материални прищевки, в същото време ги хокат за всяко падане и за най-малкия провал, искат от малки да са перфектни и всяка детска грешка превръщат в възможно най-голямата световна драма. Може родителите да си мислят, че дават любов, а децата да не се чувстват разбирани.

В много случаи почват от любопитство и заради средата.

сигурно в 99% от случаите се почва така.

освен това децата не са информирани... какво следва като се започне с наркотици. аз знаех, майка ми ми беше обяснила. към кое как се привиква, що е то абстиненция и т.н. около година и половина се движех с наркомани. пушех трева. към нея не се привиква - личен опит. гледах обаче приятелите ми, които бяха на хероин. имаха бая потресаващ вид. от време на време почваха метадонова терапия. спяха в трамваите. гледката е ужасна. а когато умря един от тях... ох. гадно е. никога не съм докосвала твърд наркотик. въпреки възможността, която имах.
та много е важно да се подходи правилно. "ако взимаш наркотици, ще те счупя от бой" не е правилната формула. аз имах инфото. знаех какво следва. от там нататък избора беше мой.

С разговори и приятелско отношение миналата година се разделихме с първият ми братовчед. Беше на 23г.
На 3-ти този месец, погребаха племенника на съпруга ми. На 21г.
Във втория случай не бяха само разговори, а и психиатрии - Плевен, Ловеч, Карлуково.
Моето мнение е, че от това няма спасение.

И върви обяснявай, че ако не живееш в Сф не може да ти се случи.

Дикси, много съжалявам, не знаех.

Да, Джули е много права. Говори се за наркотици и всички се слагат под един знаменател, да не говорим и че закона ги слага под един. И децата си мислят, че хероина ще е толкова безвреден, както и тревата, която са пушили. В началото де, после е ясно. Това са ми го споделяли хора разни зависими. така че още от училище трябва ужасно сериозна информационна кампания в подробности.

И в други теми съм писала - има една книжка добра, на Юлиян Караджв - "Наркотиците - почти всичко за тях".  вътре има дори глави за кафе, кола, алкохол, никотин. Авторът е преподавател мисля в НБУ или е бил, не съм сигурна. Много полезно четиво.