Познати за някое лафче ще се намерят - имам само една истинска приятелка от първи клас, но не е в България.
- Публикувана: 11 авг. 2007, 22:24 ч.
- Последно мнение: 5 септ. 2007, 20:46 ч.
Останаха ли приятелки?
В името на миналото... не е ли малко идеалистично? И аз си мислех за една приятелка, че винаги ще бъдем близки...сега дори не си прави труда да вдигне телефона. Не си спомням да съм я обидила или огорчила по някакъв начин. Верно, че тя си е чешит и отчуждаването ни дойте малко по малко за няколко години. Ама пък да не ми звънне, като види, че съм я търсила....няколко пъти. Де да знам, сигурно аз нещо съм сбъркала. Виждаме се на улицата случайно - супер, как си - добре съм. Що не вдигаш телефона - заета съм, бачкам, нямам време....много ми е странно. 
Струва ми се, че жените, като се омъжат се вкопчват в мъжете и децата си. И неусетно губят приятелската си среда. И започват да се ядосват на мъжете си, че не им обръщат достатъчно внимание. Май и аз се оказвам в такова положение. А е трудно да се завързват нови приятелства...
май само моите приятелки са ме забравили 
и моите приятелки ме зарязаха!Мислех и аз по темата наскоро....що тъй,за ко тъй,бива ли така,ама как може....Ами-може!
Аз с две деца....Не 4е нямам време(по свободна съм и от тях...имам си гувернантка)Та....те нали деца нямат...ни мъж,ехееее..свободни...ама по заети от мен!
От една година звъня като замаяна на таз на оназ...и накрая,се усифирясах...Ми нямам приятелки!Те това е!Пострадах си...4е не ми вдигат...или ми птащят смс ,4е били заспали...4е не 4ули тел.,и аре пак из4езнат от света ми!Помислих,пострадах...и го надживях!
Така е трябвало да стане!
Ми аз напред назад из света попътувах....не мога да искам да ме помнят винаги!
Но!Като имат проблем ме търсят!На две години веднъж може да е....ама звънват!
Като в4ера...все едно се бяха наговорили и 4етирите да ми звънят да попла4ат на рамото ми!Не можах да повярвам!На две от тях дори телефона бях изтрили....4е от близо две години ме зае....!
Та,не можах ги позная!С една дума.....не си само ти!
Сега си имам нова дружка от година и половина....те тя ми е само!
Стига ми!Една е...ама ми е добре с нея!
И се улавям,4е ве4е не мисля за това...що приятелките ми...дара-бара!Така е трябвало да стане!
Не се коси за това....Не си струва!
Не толкова често,колкото би ми се искало!
И аз имам такива, но истинските и адекватни приятелски връзки, могат да издържат, само ако сте в близка социална среда. В противен случай, отдалечаването е неизбежно. Поне такива са моите наблюдения.
Много вярно
май само моите приятелки са ме забравили И аз имам такива, но истинските и адекватни приятелски връзки, могат да издържат, само ако сте в близка социална среда. В противен случай, отдалечаването е неизбежно. Поне такива са моите наблюдения.
100%, защото иначе си говорите на различни езици - примерно ние се бяхме събрали 5 броя и стана въпрос за деца и за частна детска градина, не че някой точно в този момент я ползваше, но се правеше проучване за цени. Еми, едната ни нправи на салата как можело да се дават 300 лева за детска градина.... какво толкова правели там повече от държавната.... абе изобщо няма какво да ви преразказвам тъпия разговор, който се получи. И най-вече тзи жена има доходи, от които не се гмурка в жълтици (като чичо Скруч), но пък може да си позволи частна детска градина, ако пожелае. Другите гледахме да сменим темата. Едно на ръка, че една от другите жени НЕ може да си позволи такъв разход....
Та мисълта ми беше, че сходната ориентация към живота има голямо значение. Изкливяват се отношенията, ако две семейства (на приятелки) със сходни доходи са различни по душа - едните харесват да си доставят удоволствия, а другите да трупат парички. Тук не говорим за различни възможности, а ето пак има разминаване....
За мен е ценно някой да ме помни като млада. То живи свидетели не останаха
Но нормалното е в живмота хората да тръгват поразлични пътища. Не сме в безкласовото общество, не раждаме всички до 25, не сме с еднакъв статус, може да имаме различни интереси, не е срамно да не се приемаме, отдалечаваме се.
Залагам на случайността, че ми писна да звъня. Поне веднъж в годината се срещаме и ни е по-добре, отколкото ако се виждаме всяка седмица и да се дразним.
Това, обаче, не ми пречи да ми е криво, че нещата не са същите и никога няма да бъдат
Но нормалното е в живмота хората да тръгват поразлични пътища. Не сме в безкласовото общество, не раждаме всички до 25, не сме с еднакъв статус, може да имаме различни интереси, не е срамно да не се приемаме, отдалечаваме се.
Залагам на случайността, че ми писна да звъня
. Поне веднъж в годината се срещаме и ни е по-добре, отколкото ако се виждаме всяка седмица и да се дразним. Това, обаче, не ми пречи да ми е криво, че нещата не са същите и никога няма да бъдат
И аз нямам. В смисъл приятелки имам.....но не са от тези на които мога да се обадя по всяко време и на които да знам, че мога да разчитам за всичко. За съжаление.
С благодарност мога да кажа, че има хора (жени и мъже), на които ако се обадя и им кажа "имам проблем, моля те, нека се видим сега", ще кажат на партньорите си " планът за деня се променя малко, отивам да пия кафе с Надя за 2 часа, после ще ти звънна в зависимост какво се е случило". И са го правили. И със същите тези хора се лиготим на някое кафене след работа, да си дрънкаме глупости. Но си ги пробирах внимателно през годините. Басма не съм цепила никому - щом се издъни сериозно, се отдалечавам. А с хора, които мъжът ми не харесва, се виждам сама и то напоследък рядко, защото той има отлична преценка за хора (имахме конкретни примери за 1 човек, когото отрязах по моя инициатива половин година след случая абсолютно всеки контакт на наистина голямата простотия, която направи, и съжалих, че не се оттеглих кротко и постепенно, както си трябваше по-рано).
Всъщност,темата ме накара да се замисля за приятелките си от училище.Охладняха нещо отношенията ни,само когато имат нужда от помощ,май...Аз съм много вярна приятелка,докато не се случи нещо фрапиращо,което да ме отблъсне.И пропускам покрай ушите си доста неща.Така,че,като се зачисля...не са ми толкова много приятелките.
Имам една приятелка от студентските години, много я обичам и я чувствам много близка, независимо, че я виждам веднъж годишно, живее в друг град. Тя пък е адски горда и много и искрено искам да и помогна, но не приема и това е.
И аз имам такива, но истинските и адекватни приятелски връзки, могат да издържат, само ако сте в близка социална среда. В противен случай, отдалечаването е неизбежно. Поне такива са моите наблюдения.
Бих постъпила по абсолютно същия начин. Че не си глупачка, става ясно от първите три реда на постинга, дори и да не бях чела други публикации. За самотна и дума не може да става, изобщо не говорим за това. Говорим за особена обич и лоялност, която не подлежи на нормалния механизъм, по който се формират връзките в адекватна възраст. Това са категории с особен статут и стават част от сърцето по начин, близък до семейните връзки и пренебрегването им е равносилно на предателство.
Естествено, че те разбрах.
Аз имам невероятния късмет тези мои приятелства да оцелеят през времето и с днешна дата в голямата си част и чисто семейно да останем с близко социално ниво. Само едната от нас, по ирония на съдбата в с най-сериозна переспектива по родителска линия да се изстреля в най-високите етажи на социалната стълбица, остана кръгъл сирак на 17 години и в джунглата на 90-те години се стопи всичко, а днес живее в чужбина, омъжена малко, хм, неподходящо, но все пак и остават подходящите приятели и бъдещето.
Много хубава тема.
Повечето от старите се разпиляха по света и из други кътчета на България. Имам нови, но не е същото. Липсва ни обща история.
А една от "старите" приятелки напоследък ме разочарова постоянно. Затворила се е в себе си, държи само на семейството си, не се обажда. А наскоро разбрах, че планират да се женят с приятеля й, но го научих от трето лице. Не ми била казала, защото "ние само ще подпишем, няма да правим голяма сватба"
Не знам защо се получи така, сигурно и аз имам вина, но тя просто се върна променена преди няколко години от чужбина, където живя 2год.
Наскоро обърна гръб и на другата си най-добра приятелка от детството, и то в най-трудния за нея момент.
И като цяло забелязвам, че повечето хора наоколо са се затворили в себе си, не поддържат старите приятелски връзки, ограничават контактите. Не излизат така често както преди, дори и тези, които нямат деца все още.
Дали е защото остаряваме или защото животът е труден или има и други причини?
А една от "старите" приятелки напоследък ме разочарова постоянно. Затворила се е в себе си, държи само на семейството си, не се обажда. А наскоро разбрах, че планират да се женят с приятеля й, но го научих от трето лице. Не ми била казала, защото "ние само ще подпишем, няма да правим голяма сватба"
Не знам защо се получи така, сигурно и аз имам вина, но тя просто се върна променена преди няколко години от чужбина, където живя 2год.
Наскоро обърна гръб и на другата си най-добра приятелка от детството, и то в най-трудния за нея момент.
И като цяло забелязвам, че повечето хора наоколо са се затворили в себе си, не поддържат старите приятелски връзки, ограничават контактите. Не излизат така често както преди, дори и тези, които нямат деца все още.
Дали е защото остаряваме или защото животът е труден или има и други причини?