Но твое място щях да му напиша адреса и телефона на каишката за всеки случай. 
- Публикувана: 14 авг. 2007, 14:52 ч.
- Последно мнение: 16 авг. 2007, 10:08 ч.
Мишо се намери!!!
Но твое място щях да му напиша адреса и телефона на каишката за всеки случай.
Точно в момента това правя
Ама шест години преди това не се наканих. Ако винаги се накавахме навреме да направим, каквото смятаме за редно, светът щеше да е много по хубав... и животът по-лесен 
Сега имам друг сетер, но още не мога да се отърся от ужасният спомен по откраднатото кученце... 
Еее , браво ! Дано не се разделяте по принуда вече ! А моето Кари почина приди 2 г. - много ми е мъчно и не мисля вече да вземам куче , поне сега съм на такъв акъл - трудно преживявам разделите с тях . За кратък период от време ти стават другарчета , пазачи , душеприказчици, жива душичка в леглото , когато си сам ...... много се радвам , че сте си го върнали - пазете го !
Благодаря ви, момичета.
Знаете ли какво си мисля. Имам невероятен късмет - да се върне кучето и то в такова добро състояние на здравето и духа. Но и по друга причина. Ще се опитам да я обясня, дано ме разберете правилно. И за миг не съм спирала да си обичам кученцата, но покрай многото ми работа напоследък усещах как ми тежат разходки, чистене... и сигурно така и щеше да си продължи. Щях все повече да забравям каква радост и дружки са ни Мишо и Дара, а само да се чудим вкъщи кое по-напред да свършим. Но сега, като го нямаше няколко дни и изпитах тревогата, търсенето с всякакви средства и накрая, слава Богу - радостта да се върне, се разхождаме с часове и нищо не ми тежи, напротив - все едно пак са малки кутрета и току-що сме си ги взели. Та си мисля - с много неща в живота ни става така. Забравяме каква са ни радост и щастие и се вторачваме в ежедневни грижи и проблеми, колкото и да са дребни на фона на Важните неща. Само че, за съжаление, рядко имаме шанса да си поправим нагласата, след като ни бъде напомнено.
Знаете ли какво си мисля. Имам невероятен късмет - да се върне кучето и то в такова добро състояние на здравето и духа. Но и по друга причина. Ще се опитам да я обясня, дано ме разберете правилно. И за миг не съм спирала да си обичам кученцата, но покрай многото ми работа напоследък усещах как ми тежат разходки, чистене... и сигурно така и щеше да си продължи. Щях все повече да забравям каква радост и дружки са ни Мишо и Дара, а само да се чудим вкъщи кое по-напред да свършим. Но сега, като го нямаше няколко дни и изпитах тревогата, търсенето с всякакви средства и накрая, слава Богу - радостта да се върне, се разхождаме с часове и нищо не ми тежи, напротив - все едно пак са малки кутрета и току-що сме си ги взели. Та си мисля - с много неща в живота ни става така. Забравяме каква са ни радост и щастие и се вторачваме в ежедневни грижи и проблеми, колкото и да са дребни на фона на Важните неща. Само че, за съжаление, рядко имаме шанса да си поправим нагласата, след като ни бъде напомнено.
Мили мами, моят Мишо се намери! Оказа се, че един добър човек го е прибрал и днес е видял обява и ми се обади. Не мога да ви опиша колко се вълнуваме, да не говорим за Дара (както се оказа, някои ги познават и двамата 
). Не знам как да ви благодаря за подкрепата и милите думи, и надеждата, че толкова много мами се оглеждат и може да го зърнат някъде!!! БЛАГОДАРЯ ВИ! 
). Не знам как да ви благодаря за подкрепата и милите думи, и надеждата, че толкова много мами се оглеждат и може да го зърнат някъде!!! БЛАГОДАРЯ ВИ! урааааа!!!!!!