Възмутена съм !!!

пред алтернативата да живея цял с родителите на мъжа ми, да им търпя скандалите и фасоните, предпочетох варианта да теглим ипотечен кредит
сега имаме дом и спокойствие, а ако бяхме останали там не се знае сали изобщо вече щяхме да сме семейство
не съм съжалявала и за миг, че се решихме на тази стъпка, сега сме по-самостоятелни и отговорни
а пари за апартамент с 2 заплати в България незнам за колко години могат д асе спестят

Аз пък не бих взела кредит, който не мога да изплатя в обозримото бъдеще. Тоест бих теглила само такъв, който се изплаща до 2-3 години. Пред перспективата да съм на заплата и да се хвана за 20 години да изплащам един апартамент, ще си живея под наем и това е. Въобще всякакви дългосрочни перспективи ме притесняват и не са за мен.

Ами парите си имат цена все пак. А банките са търговски дружества, нали и те трябва да печелят?


Всеки си прави сметката и ние имаме голям ипотечен кредит, пределно ясно ми е колко ще върнем, но знам и какво получаваме. 

Това е положението, никъде няма заеми без лихви. Пък и никога не ми е минавало през ум, че защото сме младо семейство и някой (държавата) трябва да ми поеме лихвите по заема. 

Така че те съветвам да преосмислиш пак възможностите и да избереш по-малкото зло. Но от възмущение няма смисъл. 

А, за да не се възмущаваш и по-натам /ако решите да теглите кредит/ - трябва да знаеш, че на жени в отпуск по майчинство не дават кредити. Трябва да го изтегли мъжът ти или да е взаимокредитополучател /мисля, че това беше думата/.


Хубаво е там, където е домът, семейството и любимите хора.
Но... никъде по света никой не е длъжен да мисли за жилищното осигуряване на младите семейства /е, ако са на улицата - има разни фондации и социални програми/.
Дали да има човек семейство е лично решение и лично РАЗрешение трябва да си намира човек на личните проблеми. Невъзможно е държавата да мисли за децата ни, защото тогава тя ще има право и да решава кой за кого да се жени, кой да има деца и колко и т.н. - няма логика.

Всеки си преценява дали може да си позволи определена стока или услуга. Кредитите с нищо не са по-различни  Ако решиш, че цената й е висока- не я купувай/ползвай 

Tess, апартамент, купен с Ипотечен кредит, можеш да продадеш, когато решиш, т.е. с нищо не си вързан за него, предимствата са, че ако си плащаш вноските, няма да те изгонят, което под наем си е чист късмет. Друг + е, че спокойно правиш подобрения и живееш комфортно. И не на последно място - л% падат с всяка година, а наемите скачат. Сега плащаме сума, която е почти 1/2 откокото трябваше да даваме под наем за аналогичен апартамент.

И в крайна сметка след 20 г. като се огледаш, в единия случай имаш нещо, ако ще и да е съборетина, а в другия - нищо.

А на 70-80 г. няма да разчиташ децата ти да ти плащат наема или да те изпратят в старчески дом, а ще си живееш спокойно и ще си харчиш пенсията /дай Боже, като японците - за екскурзии по света и у нас/.

 

Защо си мислите, че извън България се дава на готово. Тук никой не си купува апартамент/къща от заплати, освен, ако е милионер и има кeш. На нас ни предстои да си купим дом и също ще теглим заем и също е с лихви. Никой не ти дава на готово и също е трудно за младо семейство. Плюс това, ако си учил си плащаш и заемите към образованието, за магистърска започват над $100 000 и лихви също има. Стандартът някой ще каже, че е различен, но също и цените .


Абсолютно вярно

 

Zuza, ти все едно от марс падаш
Ако 1984 е годината в която си родена-това прави че си на поне 23 години-вземи се в ръце бе жена, ориентираи се. Банките не са от вчера и тези заеми винаги са били такива навсякъде и по всяко време

А защо банките да са длъжни да поемат риска да ти дават пари за срок от 20 години и то на ниска цена?

Ам, така е - няма вече социализъм и бай Тошо да дава на младите семейства
 по 10 000  и деца да прави, ако трябва,
ама пък тогава имаше ергенски данък, абе мани, че оспамих.

Най-вероятно никога. Реалният лихвен процент е отрицателен, т.е. инфлацията е по-висока от номиналната лихва, която банката дава по депозитите. И така трябва да бъде, за да има икономическа активност изобщо. Ако беше положителна разликата, всеки щеше да си държи парите в банката, да не прави нищо и само да чака да се умножат.

А защо никоЙ и не помисля, че няма цял живот да е млад и здрав. И че като се пенсионира, пенсията няма да му стигне да плаща наем и да живее. А ако пък не даЙ си Боже се инвалидизира в по-млада възраст (сори за мрачното предположение, ама и това се случва понякога и никоЙ не е застрахован), пак с таква пенсия не може да се плаща наем и да се живее. Не говорим, че никоЙ собственик не дава жилище под наем на инвалиди и пенсионери. Имам приятелка, която внезапно изпадна в подобна ситуация, претърпя катастрофа, инвалидизира се и вече не може да работи нищо. Пенсионираха я на 37г., с инвалидната пенсия не можеше вече да плаща наем, мъжът и я напусна и родителите и я взеха в тяхното жилище. А ако го нямаха? И защо да не живее човек в собствено жилище, още повече, че вноската към банката и наемът обикновено са близки по размера си суми, а до пенсионирането на човек жилището вече е изплатено... Големи суми на куп трудно се събират, а с времето парите от кредита се обезценяват поне частично, докато цената на жилището расте.
Пред една агенция за продажба на имоти веднъж видях трансперант с надпис "не прави хазяинът си богат" Намирам го за правилно 

Темата малко по малко тръгна в насока наем или ипотечен кредит-няма лошо. 
Иначе към авторката:Ще ти опиша как стоят нещата при нас. От първия ден в който заживяхме заедно сме на квартира-под наем.Скоро изтеглихме и жилищен кредит-доста голяма сума,която ще връщаме 20 години и ще върнем двойно повече от това,което изтеглихме.Във времето,което ще ни е необходимо да ремонтираме и да се нанесем в новия си апартамент ще плащаме наем и ще връщаме кредит едновременно.Никак няма да ни е лесно,ще се наложи да прекратя майчинството си и да се върна на работа по-рано,за да можем да се справим финансово.В същото време свекърва ми живее само на няколко минути път от нас, но и един ден не бих живяла в дома и.Предпочитам  да имам спокойствие и самостоятелност, да не ми дуднат и дават съвети за всичко, да не развалям отношенията със съпруга си, заради майка му....Въпрос на приоритети.Знам,че ще ни е трудно и ще трябва здраво бачкане, но съм доволна и щастлива,че ще имаме собствен дом.Обикновенно за да постигнеш нещо, трябва да се лишиш от друго-трябва да прецениш кое е по-важно за теб и семейството ти-спокойствието или парите.Пък и както са писали други майчета тук ипотечния кредит не е единственото решение-има хора,които не ги устройва да изплащат заеми, но живеят под наем.
Дадох ти пример с нашето семейство,но съм сигурна че има много други,които са на 'нашия хал'.
Мисля,че все пак е по-добре да има теми от сорта на това 'възмутена съм колко е трудно да живееш самостоятелно' отколкото 'възмутена съм от свекърва ми,но живея в дома и'.Щом сте проучили вече какви са условията на ипотечните кредити значи сте направили първата крачка и търсите възможност да заживеете отделно.Ако искате да живеете щастливо и спокойно не се отказвайте-варианти много,стига желание да има.