Ми наистина за кратко време починаха моят баща, брат и зет. Майка ми също преди 2месеца щеше да си отиде....
Със сигурност тези ужасни случки имат голямо отношение към това, което ти се случва.
- Публикувана: 14 авг. 2007, 23:43 ч.
- Последно мнение: 15 авг. 2007, 20:53 ч.
Момичета изтрещявам
Със сигурност тези ужасни случки имат голямо отношение към това, което ти се случва.
Същата съм и аз, от първия ден. Е, само дето нещем не ставам. Съзнавам, че този страх не ми е полезен, но не винаги мога да го контролирам. Опитвам се на всяка страшна мисъл за детето ми, да противопоставям по една хубава. Или пък си казвам наум нещо успокоително и хубаво. Моля се Бог да я пази!
Идеите, които са ти дали другите са добри. Дано при теб нещата се нормализират скоро!
Идеите, които са ти дали другите са добри. Дано при теб нещата се нормализират скоро!
Повтаряй си, че всичко лошо в живота ви е преминало, преодолели сте го и сега ви предстоят само хубави моменти. Това ти състояние е напълно обяснимо след толкова много стрес. Аз винаги съм вярвала, че в живота ни има някакъв баланс, за това мисли положително.
Да ти е жива и здрава рожденничката
Да ти е жива и здрава рожденничката
Aз стадах от подобен проблем - боях се, че аз ще се задуша..
Провокира го една неприятна случка - моя приятелка си глътна езика пред мен..
Нито лекарствата, нито лекарите ще ти помогнат. Трябва ти време, което да заличи спомените, положетелни емоции, които да изместят лошите спомени... и евентуално транквилантче за сън в началото.
И, за Бога, вземи това чудо, което ти препоръчват Кейси и Лени!
Провокира го една неприятна случка - моя приятелка си глътна езика пред мен..
Нито лекарствата, нито лекарите ще ти помогнат. Трябва ти време, което да заличи спомените, положетелни емоции, които да изместят лошите спомени... и евентуално транквилантче за сън в началото.
И, за Бога, вземи това чудо, което ти препоръчват Кейси и Лени!
Натрупването на негативни емоции е отключило страха от загуба.Сама едва ли ще се справиш,трябва ти професионална помощ. Психолог, който ще работи по проблема със загуба на близки хора. Не можеш да се отърсиш и проектираш страха си върху най-значимите за теб хора.А купуването на разни машинарийки няма да те отпусне, щом проблема е в главата ти ще се измести в друга посока, това няма да ти даде нужното спокойствие.
Аз знам, че това е нормално и при повечето майки се получава. При мен тоя страх го нямаше и не съм ставала нощем, но пък много често умирам от страх дали нещо няма да й се случи. Направо панически страх съм изпитвала. Вече не е така. Всичко това отминава. Свеки казва "така ще е цял живот, винаги ще се притесняваш за тях, деца са ти".
Мисля, че си си съвсем наред.
И аз като се събудя посред нощ и не чуя дребо да сумти, ставам да го проверя.
И днес пак. Аз съм на работа, мъжът ми гледа малкия, че яслата е във ваканция. Та обажда ми се той и вика, няма да те взема от работа щото детето още спи, смятам аз бързо наум, че малкото си е легнало в 1, до 5 са си 4 часа.... Та уж на шега го питам мъжа ми дали е проверил дали детето диша и той - оооо, няколко пъти
През уикенда бяхме с дребо при наще, че татито имаше работа при свеки, та събуждам се посред нощ, и по път към тоалетната не чувам нищо, тишийна... И на пръсти се промъкнах в стаята на майка ми и баща ми да ги проверя дали са живи
Спяха си... 
Ама мен тия паранои ме гонят откакто една позната за малко да си отиде така. Събудил се мъжът и не я чук да диша, бутнал я, - ц, нема никой, та изкуствено дишане, линейки... ужас, сега си е добре, ама съм сигурна, че мъжът и повече няма да има спокоен сън
И аз като се събудя посред нощ и не чуя дребо да сумти, ставам да го проверя.
И днес пак. Аз съм на работа, мъжът ми гледа малкия, че яслата е във ваканция. Та обажда ми се той и вика, няма да те взема от работа щото детето още спи, смятам аз бързо наум, че малкото си е легнало в 1, до 5 са си 4 часа.... Та уж на шега го питам мъжа ми дали е проверил дали детето диша и той - оооо, няколко пъти
През уикенда бяхме с дребо при наще, че татито имаше работа при свеки, та събуждам се посред нощ, и по път към тоалетната не чувам нищо, тишийна... И на пръсти се промъкнах в стаята на майка ми и баща ми да ги проверя дали са живи
Спяха си... Ама мен тия паранои ме гонят откакто една позната за малко да си отиде така. Събудил се мъжът и не я чук да диша, бутнал я, - ц, нема никой, та изкуствено дишане, линейки... ужас, сега си е добре, ама съм сигурна, че мъжът и повече няма да има спокоен сън
Със сигурност имаш проблем. Свързано е с тежките загуби. Аз загубих майка преди седем години и чак сега, от разстоянието на времето осъзнавам, че ми е било много, много по-тежко, отколкото мислех, че ми е. Искам да кажа, че съм била около 2-3 години в някаква мъгла от мъка. Освен, че си крайно изтощена, тази ужасна мъка просто смазва човек. Прегръщам те! И не ходи на психиатър, ако имаш възможност посети псиотерапевт.
Препоръчани теми