Максим още е в шок и почти не излиза от вкъщи
Мислех си, че искат да ни линчуват на площада
Хората ни подкрепят с писма, няма да спираме, призна Албена Денкова
Световната шампионка по фигурно пързаляне Албена Денкова даде първото си интервю след трагичния инцидент на 5 август, при който нейният спътник в живота и партньор на леда Максим Стависки предизвика тежка катастрофа край река Ропотамо. Загина 23-годишен мъж, а момиче все още е в кома. След това бе установено, че Стависки има 1,1 промила алкохол в кръвта. Денкова говори в сутрешния блок на Нова телевизия "Здравей България".
- Албена, излезе ли вече от шока?
- Не. Как може да излезеш от такава ситуация толкова бързо. Смятам, че ще ме държи дълго. Както и Максим. Не мисля, че човек може да се възстанови веднага. Още повече че всички хора коментират този инцидент.
- Как преживя трагедията?
- Много трудно. Съжаляваме безкрайно за това, което се случи.
Три седмици не мръднах от вкъщи Чувствах се много потисната. Беше ми адски тежко. Максим и до момента почти не излиза, ако не се наложи.
- Приемаш ли случилото се като твоя лична трагедия?
- Това е една драма, една трагедия, която е изцяло в нашето семейство. Не само аз и Максим сме потърпевшите, ами и цялото ни семейство.
- Мислила ли си, че животът може толкова рязко да се променя?
- Не, нито съм очаквала. По принцип и двамата сме здраво стъпили на земята и никога не сме се заблуждавали за каквото и да е. Било е трудно понякога, но наистина такъв обрат не ни е минавал през ума.
За една секунда животът ти се обръща с главата надолу Всеки, който е гледал с възхищение на теб в един момент се обръща и започва да те напада.
- Така ли реагираха хората?
- Честно казано, мислех си, че всички искат да ни изведат на площада и да ни линчуват. Когато излязох от вкъщи видях, че нещата са малко по-различни. Подкрепят ме, подкрепят и Максим. Както бяхме получили безброй писма, когато бяхме на върха, така получихме и сега. Подкрепят ни не само в България, за което съм страшно благодарна.
- Обадиха ли ви се някои от вашите съперници на леда?
- Доста. Много хора се обадиха. Те оценяват ситуацията като нещо, което може да се случи на всеки. За съжаление никой не е застрахован. Това, че сме ние, че сме постигнали нещо в живота си или че сме спортисти и сме световни шампиони, няма нищо общо. Ние сме хора, както всички други. Точно така го приемат всички от нашите среди във фигурното пързаляне.
- Намираш ли оправдание за Максим?
- Аз не мисля, че съм достойна да го съдя. Смятам, че има нещо по-висше от мен, което ще го съди. Всичко, което той е преживял, ще остане вътре в него цял живот. Общо взето не мисля, че трябва да има и друг съдник.
- Как разбра за инцидента?
- По телефона. Максим се опита да не говори с мен, да не ми казва, защото знаеше, че страшно много ще се притесня.
- Цената, която ти плащаш, също е висока ...
- Все пак и аз съм потърпевша наравно с него, тъй като ние сме едно цяло, винаги сме били и така ще бъде.
Всички последствия ги носим заедно
- Какво ти казва той за това, което стана?
- Първоначално не искаше да говори, защото се опитваше да се справи сам. Много исках да му помогна, защото наистина ситуацията е много сложна. Ако това се беше случило с някой обикновен човек, нещата щяха да изглеждат по съвсем друг начин. Той е много силен характер и винаги ми е бил опора в трудните моменти.
- Това ли е краят на вашата шампионска двойка?
- Не, и не може да бъде краят. Все още имаме доста предложения за участия в различни галаконцерти. Просто за момента сме преценили, че наистина не се чувстваме готови и не искаме да поемаме такива ангажименти. Надявам се това да не е краят. Смятам, че фигурното пързаляне може да ни измъкне от тази трагедия и да ни даде сили да си стъпим на краката.
- Готова ли си да продължиш?
- Не съм, но кой ме пита. Честно казано, няма значение дали съм готова или не. Това, което мозъкът ми подсказва, и това, което най-близките хора ме съветват, е, че това е единственият начин да излезем от този омагьосан кръг.
- Макс какво ти казва? Трябва ли да продължиш?
- Максим е много загрижен за мен, защото разбира цялата тежест на положението и разбира под какво напрежение съм поставена, без да съм пряко виновна за ситуацията.
- Трудно ли ти беше в началото?
- Да. Беше ми тежко да общувам с хората. Представете си, Максим също бе поканен за телевизионния проект в Русия, въпреки инцидента. Продуцентите много искаха и той да е с мен, за да може да ни помогнат по някакъв начин. Ние решихме обаче, че ситуацията не е подходяща. Той е много затворен в себе си в момента. Това изобщо не е присъщо за него.
- Ти обаче трябва да продължиш. Мислиш ли за това?
- Проектът в Русия е единственият, в който мога да продължа без Максим. Всички други изяви на леда са свързани с него. Няма да продължа сама, единственият вариант е да участвам с Максим, ако той се чувства готов.
Надявам се да се върнем на леда заедно
- Той, предполагам, че не е съгласен с това, което сега казваш?
- Не знам дали е съгласен или не, но това е моето мнение и ще отстоявам тази позиция. Трябва да продължа не само в спорта, но и във федерацията.
- Как се създава такава шампионска двойка?
- Прави се с много труд, с много лишения, с много любов към това, което правиш. Трябва да има химия между двамата партньори и публиката. Мисля, че ние имахме тази връзка с феновете и затова постигнахме толкова. Те ни харесваха и обичаха. Винаги сме били много откровени и много открити и не смятаме да променяме това, макар че в тази ситуация, честно казано, е по-добре човек да се затвори в себе си.
- Не мислиш ли, че бяхте прокълнати или нещо подобно?
- Не, не мисля, че е така. По-скоро всеки има определена съдба.
Има някаква карма
След като това се случва на нас, може би е някакъв урок, който трябва да научим аз и Максим. Някакво изпитание, през което трябва да минем.
- Плакахте ли двамата?
- Ние и досега плачем. Дори в момента едва се сдържам, но няма как.
- Имаше ли възможността да се срещнеш с близките на пострадалите в катастрофата?
- Аз се срещах само с роднините на Мануела, когато я докараха тук, в болницата. Тогава се видях с тях и, честно казано, ми направи впечатление бащата на момичето, който имаше чисто, много коректно и много добро отношение към Максим, за което съм му безкрайно благодарна. С другите семейства за съжаление не сме се виждали.
- Мислиш ли, че Максим може да се върне на леда и да стане шампион, след като излежи присъдата си?
- Не знам. Всичко зависи от него, от мен, от нас, от това как ще успеем да се справим. По принцип не искам да мисля нищо. Нямам никакви планове за бъдещето, не искам да правя никакви прогнози. Както се оказа, прогнозите са едно, а това, което се случва в живота, е съвсем различно.
- Следващата седмица какво ти предстои?
- Имаме едно събитие, което организира федерацията по кънки, и това е юношеското Гран при в Зимния дворец на спорта. Ще има над 100 участници от различни страни. Благодарна съм на нашите медийни партньори и спонсорите. Те нито за миг не се отметнаха от предварителните уговорки, за което съм им страшно благодарна.
), но трябва ли заради публичността именно Максим да "повлече крак"?