Майка ми или жена ми

Много ме впечатли изказването на Поци, което много адмирират.
След като може така да се изкаже за майка си, какво ли ще бъде, ако не дай си Боже, се раздели с жена си.

Аз съм щастлива от това, че моя мъж не се даржи за полата на майка му. уважава я до едно положение,защото му е майка, но не и позволява да се бърка в живот му.Не става въпрос само за мен .Изобщо не  и позволява да му дава съвети или нещо от сорта. Тя жената е много добра спрямо мен.Нито веднъж не ме е убидила ,дори е заставала на моя страна ,когато се е случило да се сдърпаме пред нея. И в такива ситуации той много бързо я е скастрял и не и е давам да се намесва в нашите отношения. За което съм много  благодарна на него и на майка му.
За разлика от мен , майка ми не  е имала такав шанс в живота си. При свекърва и е проблем и аз ( че съм чуждото дете).А, втория ми баща така и не осъзна ,че милата му майчица му сасипа семействота и ,че дори сина му сега не го уважава , защото винаги майка му беше на преден план.
За него нямаше празници и делници-щом се обадеше мама тичаше да и помага.Оставял ни е на студено зимата сбрат ми ,за да отиде да и премести печкате ,че тя женицата стара пък се захванала да я чисти и неможала да я изкара навън. Това за мен не мъж, а мухльо.И не го казвам ,защото ми е втори баща , а защото дори неговото дете (като оставим мен и мама) не можеше да измести майка му.А , да неспоменавам интригите и простотиите ,които правеше дартата вещица само и само да седи и да гледа отстрани как се карат с мама.Това и доставяше огромно удоволствие.
Е ,ние спряхме да ходиме при тях.Дори нейния внук не иска да ходи да я види и когато му се наложи да отиде хич не и мълчи.Сега "баща ми" си ходи сам там и си продължава да си и помага, но когато нещо не ни изнася на нас с брат ми му отговаряме,а той ни излиза с номера,че бил на50 и няколко години и мълчал на майка му и баща му то и ние на него трябва да мълчим .Трябва да се съобразяваме с него. Е, да ама не е познал.Това си е негов избо и ние няма да мълчим. Много се радвам ,че брат ми още от сега е самостоятелен и мама винаги казва (било то на него или намен) : "Когато ми поискате съвет ,аз мога да кажа какво мисля по- въпроса и като майка да ви посъветвам нещо, но ви сте достатъчно големи хора за да прецените как да постъпите.Винаги ще съм до вас,но моето мнение е без значение."

В това отношение и аз не случих на МЪЖ. Дори за Коледа и Нова година, мъжът ми и баща на детето, което ще родя след по-малко от три седмици, каза, че ще бъде с мама. А за мен остава утехата, че на следващите празници ще бъдем двете с дъщеричката ми. Честно казано, така ми писна вече от "мама", от интригите й и от опитите й да ни раздели, от отношението към мен заради "мама", че искам да отиде у тях и да не се върне повече при мен и беба. Ако той не го направи, аз отдавна съм събрала сили и кураж да го направя, остава и с финансите да се оправим и няма какво повече да отлагам.

 За моя мъж семейството сме ние тримата. Другите са ни вече роднини.. Дори се дразни, ако моите родители "дават съвет", аз пък се дразня,че той споделя много с майка си. Но ние сме отражение на родителите си и дори да нямаме свекърва или тъща в дома си, тя винаги духом е някъде таммм.. Аз съм щастлива, че живеем в друг град далеч от нашите и техните. Приемам ги само като гости То си е доказано от време оно, че 2 поколения под 1 покрив не виреят...Чуждото си остава чуждо за цял живот, твоето си е твое ...

  Какви са тези мъже, това не са мъже ами п*тьовци... Дано не попадам на такъв, че 

Моята свекърва е добричка, ама в желанието си да помогне, да е полезна се престарава много. Не и се сърдя за това, защото се усеща, кога нещо се прави от добро чувство, от все сърце. За нея това е най-добрия начин на поведение и това прави. Тя дава най-доброто от себе си и аз го оценям, макар че понякога в желанието си да бъде полезна си тика носа навсякъде. Не мога да и се сърдя за това. Дори когато има проблем тя се старае да го реши така че да бъде конструктивно. Когато имаме спор със сина и си трае отстрани или ако каже нещо ще е от сорта. "Деца недейте така, трябва да си се разбирате,не се тормозете за глупости" Наложи се известно време да сме при тях и за това може би всички се стараем това време да мине безконфликтно. Тя си казва че добрите взаимоотношения са най-голямото приимущество. Не би си позволила да прави интриги. Синът и е привързан към нея доколкото му е родител, но когато започне да прекалява я скастря най-тактично и без грубости. Той е на мнение, че две домакини в една къща си пречат и ЧЕ СЕМЕЙСТВО Е МЪЖ, ЖЕНА И НЕСЕМЕЙНИТЕ ИМ ДЕЦА. Именно това е когато децата вече пораснат и се обвържат с някого създават ново семейство, те вече не са ти деца. Те са бащата и майката на внуците ти. Не може да се държат със синченцата си сякаш са 5 годишни сополанковци. Спасена съм от всичко това и най-голямата ми радос е че мъжа ми го осъзнава. По повод на това мнението му е АЗ РОДИТЕЛИТЕ ВИНАГИ ЩЕ СИ ГИ ОБИЧАМ, ВАЖНА СИ ТИ ЗАЩОТО ИСКАМ ДА ОСТАРЕЯ С ТЕБ.

В началото и аз се сблъсках с едно мамино момче (бащата на приятеля ми е починал, когато той е бил на 11 години и е отгледан от майка си). В началото и при нас имаше държене за полата на майка му, но в крайна сметка с малко драми и сериозни разговори (понякога и на висок тон), нещата се оправиха! Но в цялата история има и още нещо, което е много голям плюс и то е, че майка му е жена на ниво и с течение на времето успя да се оттегли и да ни остави да се оправяме сами! Разбира се опитва се от време на време да се намеси, но сега вече синът й я скастря и тя се връща на изходна позиция! И аз проявявам разбиране, жената е преживяла много освен, че млада е останала сама с две деца и почти никаква помощ, се разболяла много сериозно и въпреки това е успяла да се съвземе, да оздравее, да си отгледа децата, да ги узичи и да ги възпита! Имаме си дразги, но те са поради разлика във възраста и разбиранията. Важното обаче е, че всички знаят, че не съм човек, който чинно ще седи и ще търпи! Щом не ми харесва нещо почвам да вия до небето и накрая нещата са такива каквито искам аз! Хората свикнаха на моя характер и знаят, че нищо не ми пречи да си събера нещата и да си хвана пътя! При мен дори момента с финансовата зависимост не е пречка! Наскоро даже неговата мама призна, че добре сме се намерили с едно и също образование, разбирания и доходи! Т.е. че сме равно поставени и подоби теми никога няма да наранят когото и да е! За мен това е 100% признание! Та моя съвет към авторката на темата - щом се оправяш добре без него за какво ти е? Остави го на мама! Осъди го за издръжка, ако не си разведена, разведи се! Нека го заболи! Но никога не му се моли за какво и да е! По-лошото от омразата е пренебрежението! Той ще те потърси, но му бий шута та да се научи! Ако пък си го искаш обратно, ами почни и ти със същите сцени като неговата мама! Научи се да го манипулираш, както го прави тя! С нейното оръжие по нейната глава, защото така боли най - много! И в никакъв случай не се връщай там, където е тя. Тя ще се сметне за победителка и няма да се оправят нещата! Гадно е, на с такива недорасли издънки няма друг начин!

Моят мъж е винаги за жена си (за мен).Винаги си има уважение към майка си но в рамките на търпимото.Мисля че той е наясно със себе си и никога не би се изправил пред дилемата: Майка ми или жена ми

Аз със сигурност ще съм по-лоша свекърва от моята!!! Моята ми помага, като взима малкото уикендите, деликатна е, търпелива, образована жена, никога не си е позволила да се меси по какъвто и да било начин. Мисля, че на мен няма да ми видят очите като стана свекърва. Никак, ама никак няма да им се пречкам, май че мога да запълвам живота си с много по-смислени занимания от това да дундуркам внуци /камо ли да им се бъркам/, грабвам си мъжа и гуд бай. Лоша ли ще съм, според форумските критерии или добра?

Ами понеже изчетох цялата тема,реших и аз да се включа.Ние с приятеля ми (още не сме женени),също живеем при майка му.Не искам да кажа нищо лошо за жената,но просто не успява да се стърпи и постояно се намесва в нашите отношения (за голяма моя радост,той винаги застава на моя страна,докога ли).Та какво всъщност искам да кажа както са казали старите хора снаха и свекърва под един покрив .........  синът си е син,и майката винаги ще е на негова страна,все той ще е правия, а снахата кривата.Така че тя инат,аз два пъти, тя ми казва едно аз правя друго все някога ще проумее, че няма да е на нейното и е напълно излишно да се меси.

А да добавя, а я е посмяла да ме обиди и да почне да го настройва срещу мен я съм си събрала багажа и съм се махнала в крайна сметка живеем един живот и никой няма право да ни тъпче и наранява.МАЙ СЕ ПОЗАБРАВИХ В РЕЧИТЕ,НО ТОВА Е БОЛНАТА МИ ТЕМА.