Но след 6 и в почивен ден. Аз съм за. И без това не остана много от лятото.
- Публикувана: 16 авг. 2007, 21:55 ч.
- Последно мнение: 22 авг. 2007, 08:46 ч.
Как най-добре ви върви приказката...
Виж, в легнало положение ставам много общителна 
Виж, в легнало положение ставам много общителна
Що бе... С приятелка някоя, ако си някъде - екскурзия, лагер, домашно посещение. Не сме живели и спали цял живот с мъже все пак, макар, че Белиндата може би това имаше предвид. И на мен в легло много ми се отваря приказката. И тъмно да е - съвсем.
Най-сладко ми върви приказката, когато съм на вратата, независимо дали тръгвам или изпращам. Все има още и още нещо, което не може да бъде пропуснато.
Както и на врати в не толкова буквалния смисъл на думата - например гарата, автогарата, летището. Като че ли най заприличвам на човек, когато съм на път.
Както и на врати в не толкова буквалния смисъл на думата - например гарата, автогарата, летището. Като че ли най заприличвам на човек, когато съм на път.
Един приятел описваше това като същностна характеристика на българското общуване. Седиш у някого на масата, цъкаш с език какви са тапетите и каква чубрица само са сложили на картофите, чудиш се за какво да приказваш и като тръгнеш да си отиваш, една приказка като ти се отворииииии..... за чудо и приказ!
Който както ще да си приказва всъщност, като чувството е приятно и взаимно какво значение има. И не знам дали е съвсем българско, в народопсихологически теории не вярвам.
Аз не съм човек за на маса
Когато съм след работа заспивам на масата. Всички ме питат какво ти е...
Ама покрай мен - фризьорки, козметички, домакини..а аз ...Работя като пчела, тичам и денем и нощем..Тежък ама много тежък труд.
Психически и физически. Плачеше ми се направо\когато не бях по майчинство, де\.
И ...така забравих ЩО Е ДА ЗАСЕДНЕШ на маса и просто да си бъбреш, пийваш и за нищо да не мислиш. Мозъка ми все работи на бързи обороти.
Приказка ми се отваря само във форума.
Когато съм след работа заспивам на масата. Всички ме питат какво ти е...
Ама покрай мен - фризьорки, козметички, домакини..а аз ...Работя като пчела, тичам и денем и нощем..Тежък ама много тежък труд.
Психически и физически. Плачеше ми се направо\когато не бях по майчинство, де\.И ...така забравих ЩО Е ДА ЗАСЕДНЕШ на маса и просто да си бъбреш, пийваш и за нищо да не мислиш. Мозъка ми все работи на бързи обороти.
Приказка ми се отваря само във форума.
Дещовиди, да! Но ако ще е толкова грандиозно, нека да е и с идея. "Не карам пил. Ходя пеша." 
"Не карам пил. Ходя пеша."
Кърмя пет години и съм зелена...Аз съм Просто Естествена..."
А вкъщи ми се сърдят, че приемам хапването като абсолютно физиологичен акт и почти никога не ги изчаквам да седнем заедно на вечеря /това сега вкъщи с наще и сестра ми/... Пък аз не обичам да вечерям късно, до 7 трябва да съм яла, те се прибират в седем и нещо...пък се къпят, пък салати режат...пък после се почва едно висене на масата. Ако съм седнала с тях само се наяждам и офейквам с детето някъде навън или във форума, ужас.
Трябва ми двойно кафе с безалкохолно, кутия цигари в кафене с тиха музика..., кръстосвам краката и ми се отваря приказката яко 
.
Много обичам да е зима, да вали сняг и аз да се свра в някое кафене с някоя приятелка след работа... и да дуднем, дуднем...
На гости не обичам да стоя на софрата. Стяга ме шапката.
.Много обичам да е зима, да вали сняг и аз да се свра в някое кафене с някоя приятелка след работа... и да дуднем, дуднем...
На гости не обичам да стоя на софрата. Стяга ме шапката.
Трябва ми двойно кафе с безалкохолно, кутия цигари в кафене с тиха музика..., кръстосвам краката и ми се отваря приказката яко .
Много обичам да е зима, да вали сняг и аз да се свра в някое кафене с някоя приятелка след работа... и да дуднем, дуднем...
На гости не обичам да стоя на софрата. Стяга ме шапката.
.Много обичам да е зима, да вали сняг и аз да се свра в някое кафене с някоя приятелка след работа... и да дуднем, дуднем...
На гости не обичам да стоя на софрата. Стяга ме шапката.
ох, страхотно
..случвало ми се е ..чак ми се прииска да завали 
Най-сладко ми върви приказката, когато съм на вратата, независимо дали тръгвам или изпращам. Все има още и още нещо, което не може да бъде пропуснато.
Както и на врати в не толкова буквалния смисъл на думата - например гарата, автогарата, летището. Като че ли най заприличвам на човек, когато съм на път.
Както и на врати в не толкова буквалния смисъл на думата - например гарата, автогарата, летището. Като че ли най заприличвам на човек, когато съм на път.
Един приятел описваше това като същностна характеристика на българското общуване. Седиш у някого на масата, цъкаш с език какви са тапетите и каква чубрица само са сложили на картофите, чудиш се за какво да приказваш и като тръгнеш да си отиваш, една приказка като ти се отворииииии..... за чудо и приказ!
Който както ще да си приказва всъщност, като чувството е приятно и взаимно какво значение има. И не знам дали е съвсем българско, в народопсихологически теории не вярвам.
Нямам наблюдения върху други народи, обаче на мен ми е симпатично и нямам нищо против да го цапцарапна като местен колорит.
По темата - нямам нищо против да си говоря и на маса, стига на нея да има място за жестикулация, а да не е отрупана с десет вида кИфтета. И по време на разходка нямам нищо против да говоря, даже ми е твърде приятно. Единствено възразявам срещу опитите да се говори с мен през вратата на тоалетната и когато съм заседнала пред компютъра.