Публикувана: 16 авг. 2007, 23:36 ч.
Последно мнение: 21 авг. 2007, 19:12 ч.

за попляскването

2 485
41
1

# 15 18 авг. 2007, 14:04 ч.

Мнения: 367

Смятам , че има полза от попляскването. Тук не става въпрос за бой или нон стоп удряне. Поплясквам и по дупето и по ръцете, зависи какво точно е направил. Преди доста време Ники ходеше и въртеше копчетата на готв. печка. Отначало започнах с обясненията как може да запали къщата или как ще се изгори... Резултат никакъв. След едно пляскане по ръчичката, той пак отиде , вече на инат, и отново включи фурната, последва ново малко по-силно пляскане. Естествено , той се разрева, а аз отново обяснявам защо съм го ударила. Повече не пипна печката. Сега често ходи до нея и ми казва, че няма да я пипа, защото може да се включи и да го изгори. Вчера, обаче, като беше у баба му отишъл и включил тяхната фурна. Баба му изобщо не видяла и добре ,че около 5 минути след това отидох да го взема и ми се стори, че мирише на нещо./ А майка ми си държи вътре тиганите./ Попитах го той ли е въртял копчетата и той си призна , даже горд. Развиках се, колко пъти сме говорили за печката, пак ли иска да го удрям по ръчичките, а той ми каза : Ами, ти каза да не пипам печката у нас, а тази е у баба.
Е, тогава не го ударих, а започнах лекцията отново, но този път за всички печки. Снощи той обясняваше на баща си как пуснал печката, ама вече изобщо няма да я пипа.

Малко дълго стана, но исках с пример да покажа кога удрям и кога не. Но той се чувства най-наранен, когато му кажа че е наказан, и го сложа без значение къде.

# 16 18 авг. 2007, 17:07 ч.

Мнения: 1 612

Още когато планирахме да си имаме детенце с мъжа ми си мислех, че никога няма да си позволя да го пляскам по дупето примерно. Даже сме си говорили с майка, че няма да разрешавам никой да го пляска.
Като се замисля сега ако е необходимо бих го направила.
До този извод стигнах като се замислих как са ме възпитавали моите родители. Не са ме наказвали до стената и т.н. Обикновено с повишаване на тон са се оправяли нещата, но е имало и случаи да ме понапляскат. Като си припомних няколко случки реших, че са имали право, а е имало и ефект.

# 17 19 авг. 2007, 09:40 ч.

Синът ми го гледаме от бебе и когато се е налагало съм го пляскала по дупето иначе щеше да ми изпочупи всички ел. уреди.Когато взехме малката първите два месеца в къщи беше ад.Малката пищеше и врещеше от това, че не е свикнала а батко и от това че вниманието не е само за него.Обикновено тези сцени се правеха когато бях сама с тях. Баткото с много обяснения и разговори прие нещата, но при малката никакви познати подходи не минаваха.Баща и не се церемонеше и като започнеше да се въргаля и да крещи с един шамар по задника всичко се решаваше, но на мен нещо не ми идваше да я плесна. Това продължи цели 6 мес. не ме приемаше не ми даваше да я гушкам можеше само да я обличам къпя водя на градина да и купувам разни работи и с това се приключваше. На шестия месец един обяд бяхме само двете и пак започна крещене удряне от нейна страна блъскаше си главата ,моите нерви не издържаха станах и я нашамарих по задника. Тя се обърна и заспа без нищо да каже. Като стана дойде при мен и ми каза, че ме приема за майка и повече няма да се бори с мен. За какво се е борила така и не разбрах.

# 18 19 авг. 2007, 11:01 ч.

Мнения: 1 249

Цитат на: неизвесна в нд, 19 авг 2007, 09:40

Да те чета, Неизвестна, е все едно да пия чиста вода.

Ето това изпитвам към писането ти.

Предполагам, че се е борила да те допусне до себе си. Да приемеш чуждата обич си е голям риск за нас - щом си я приел, значи си вече неимоверно много уязвим - има какво да загубиш.
А тя вече е загубила без да е направила нищо, а сега вече прави какво ли не и рискът да загуби е още по-голям. Изварятена логика, но той животът е такъв.

Hug

# 19 20 авг. 2007, 08:27 ч.

Мнения: 1 652

Родено или осиновено няма значение за възпитанието.
Ето това ми хареса.
http://spisania.rozali.com/ot-moeto-dete/p5918.html

# 20 20 авг. 2007, 13:39 ч.

Мнения: 4 138

страхотно, дарена. кратко, ясно и много полезно. точно това ми трябваше. благодаря ти. bouquet

# 21 20 авг. 2007, 13:45 ч.

Мнения: 230

Ето какво стана при мен:
Аз съм майка едва от две седмици. Абсолютно начинаеща.
Напълно отричах физическите наказания. Казвах си: "Като му обясня на детето спокойно и простичко, то няма как да не ме разбере."
Да, ама не.
Мога да обясня, че ако се качи на облегалката на стола, той ще се наклони и тя ще падне. Даже й показах как столът ще се наклони. Тя наистина ме разбра и вече не се качва. Това е просто.
Хайде кажете ми сега как да обясня, че не бива да дърпа кабелите, защото, видите ли, по тях тече ток и това е опасно? Само нека да направя уговорката, че тя няма формирано съзнание за съдържанието на думите "опасно", "ток", "нараняване"...
Е, след като бях опитала с обясненията (поне по 20 пъти на ден, с различни думи), накрая пляснах ръчичката, с която пипаше. Не го направих премислено, беше по-скоро спонтанна реакция от моя страна. Да, изпитах огромно разочарование от себе си. Да, тя се разсърди, рева (за кратко и не от болка, защото това не е бой, а рева от обида), но мисля, че разбра.

Накрая искам да ви кажа, че това не означава, че съм си променила мнението за пляскането. Просто сега знам със сигурност, че се случва.
Имах един преподавател в университета, много колоритна личност. Един от неговите "бисери" беше:
"Разликата между теорията и практиката е като разликата между еротичната поезия и секса".
Извинявайте за последното, но ми се струва, че важи и в нашия случай.

# 22 20 авг. 2007, 13:56 ч.

на път
Мнения: 2 804

И аз съм възпитавано "с бой" дете ... Cry

Като погледна назад съм била ужасна. Предполагам, че възпитателните методи са били такива като чета другите включвания, пък и съм била третото - непослушно дете в семейството. Странното е, че сега точно аз съм най-близка с родителите си и ми се къса сърцето, че остаряват и много скоро ще остана без тях.

Като бях дете бях "сигурна че никога няма да посягам" на детето си. Сега не съм много сигурна. В ситуация, в която се страхувам за живота му и се сблъсквам с проява на инат (многократен) го направих. Не умея да крещя, не изпадам в истерия но ....
- Като взимам Мартин от градината тича бясно и се втурва многократно да пресича сам улицата. Гоних го 20 пъти, обяснявах 100 и най-накрая го ступах по дупето. Това го изуми - разстрои се много, извинява се много пъти и обеща "аз повече така няма правя мамо" и "ти си ми милото на мене".

newsm78

Май ако ми се наложи пак ще го направя, но принципно съм много против ...

# 23 20 авг. 2007, 14:20 ч.

на път
Мнения: 2 804

Чесно казано, не ми се вижда уместно преместването на темата. Ако модераторът беше проследил по-внимателно гледните точки (основно първото включване) щеше да види, че се касае за "попляскването на осиновените деца". Там нещата макар и равнозначни с тези на децата отглеждани от биологичнти родители имат своите специфични белези. При попласкването на осиновено дете винаги си мислиш "а дали то някога ще ми го прости и имам ли въобще право да пляскам?" докато при биологичното този въпрос не е така болезнен (не че го няма).

# 24 20 авг. 2007, 14:37 ч.

Мнения: 7 821

Преместих темата от Осиновяване.

# 25 20 авг. 2007, 14:41 ч.

Мнения: 7 821

Цитат на: d_iva в пн, 20 авг 2007, 14:20

Не мисля така, темата за възпитаването чрез "поплясване" си е за този под-форум! А и малко мнения на неосиновители няма да ви попречат, напротив. Всички сме родители.

# 26 20 авг. 2007, 14:52 ч.

Мнения: 1 652

Цитат на: d_iva в пн, 20 авг 2007, 14:20

Съгласна съм с d_iva.

Темата имаше друга цел- а не да обсъжда попляскването въобще.

В нашия подфорум има за чистене , но според мен е много прибързано и погрешно така да се чисти .

# 27 20 авг. 2007, 15:14 ч.

ВАРНА
Мнения: 4 500

Вярно е,че всички сме родители,но при неосиновените деца родителите имат 9 месеца психическа подготовка.А тук днес ти звънят-след месец си родител.При повечето си действия свързани с възпитанието наред с въпроса "дали е правилно",аз си задавам автоматично и следния:
-Ако бях го родила,дали пак така щях да постъпя?
На мен в случая не са ми нужни съвети от биологични родители,а от осиновители.Не бих "требила" темата,за търся такъв .А и съм почти убедена,че вече съм чела подобна тема в Нашите деца.

# 28 20 авг. 2007, 15:32 ч.

Мнения: 4 138

стига сте ми спамили темата, ей #Cussing out

нека и биологичните родители да отговорят де, как мислят след като осиновиха децата си, ще ми е интересно. дали ги е страх, че хората ще кажат-ето, взе го от дом, а сега го бие.
дали в безсънните си нощи се чудят дали имат право да попляскват дете, което е родено от друга жена...........
и стига сте подлагали решенията на модовете на критика.