Щстлива и влюбена!

И аз искам повече такива теми на щастливи, влюбени и усмихнати жени! Стискам палци да сте все така щастливи! 

И аз съм очарована от темата ти.
Желая да пиша по такива теми и го правя с удоволствие.
Видях, че си от Търново.  Бяхме за няколко дни с децата там. Много харесваме този град. Разгледахме всичко, а може би и не всичко, но ... сега пишейки си мисля, че е страхотно да си влюбен в този китен български град с накацалите къщички, миришейки на стари спомени и още нещо.
Пожелавам ти любовта да съпътства дълго време дните Ви. Той да направи бизнесът, за които е дошъл и да му провърви, а ти да споделиш най-хубавите дни в живота му. Той да те обожава и обича и теб и детето и да получиш всичко липсвало ти до момента. А твоята радост и щастие да споходи и други мами в този форум тук.
               

Ихааа....хубава новина!
Късмет,любов и хубави моменти с момъка!

Ейййй, много ме зарадва  Дано все така да продължавате и да не се връщаш повече тук (с тъжни теми).  Чета и не вярвам че това е възможно.... Голям скептицизъм ме е ударил, но ти (и тези като теб) си ми като светлина в тунела.
Хубаво е от време на време да четеме и подобни неща за повдигане на духа 

Страхотна новина !Нека това чувсто на щастие не те напуска никога!И...хайде дано прихванем и ние покрай теб

Йес!!!! Браво! Бог да ви благослови!
И както е казал мъдрецът: Не вярвай в чудеса, разчитай на тях!
Много ме обнадежди 

Мнооооооооого хубаво звучи всичко... Ще те пипна за късмет! 

Абе, момичета, кво им става на тия мъже?
То хубаво всичко, вярно тръпка има и то голяма и е от двете страни, излизаме, забавляваме се, никой никого не ограничава за нищо, добре ни е заедно и сескът е ок и в един момент нашият човек се уплаши и се дръпна! Мисля, че не съм насилвала нещата, нищо не съм искала, нито детето съм намесвала, ама...
Вярно много му идват ангажиментите, всеки го дърпа за нещо нанякъде, ремонт прави, кола купува, документи оправя, майка му го търси за нещо, аз за друго, приятелите му за трето и той уж гледа на всички да угоди, ама не става. Бизнесът май нещо за сега е на заден план и нямам много информация по въпроса, защото неискам да го разпитвам, а той пък не обича много да говори на темата, това си е негова работа, ако ме пита казвам какво мисля, като не ме пита, не се меся.
Но е факт, че последните дни е изнервен и казва, че неиска да си го изкарва на мене, затова решихме да не се виждаме няколко дни, даже аз го помолих да не ми се обажда, казах му, че когато реша, аз ще го потърся.
Разбирам го, че го е страх да се привързва и да гради връзка без да е сигурен какво прави и до кога е тук, но пък съм и сигурна в чувствата между нас, мен също ме е страх, защото го допускам много близо до себе си, въпреки че съм наясно, че той нищо неможе да ми обещае, но в крайна сметка, ако не опитам няма как да разбера дали ще излезе нещо или не.
Уффф, пак съм се омотала яко, тъй че ще очаквам от вас да бъдете обективни и да ме смъкнете от облаците, че май имам нужда!
Ще ви държа в течение!

остави го да диша, остави му пространство, обади му се само да го чуеш как е, без да искаш да се видите.... виж дали той ще те потърси просто да те чуе, само да види как си и  добре ли си.... успокой топката най-общо казано

Такава беше и моята идея. Затова го помолих да не ми звъни, не че неискам да се чуваме и да знам как е, но мисля, че наистина му трябва глътка въздух, защото от един месец, откакто е в България, просто и за секунда не се е спрял. Ще му се обадя, но може би след ден, два. Искам малко да помисля, да стъпя на земята, пък и той да реши какво иска, щото ми се вижда по-объркан и от мене и това е неговия начин да си реши проблема - просто да избяга!

Ама не за много дълго и не много голямо пространство! Особено в една скорошна връзка, когато още се лутате; а и сме на години, дето не се изпепеляваме от страсти, ами се страхуваме да допускаме много близо до себе си - както казваш - така че моят съвет е да поотхлабиш малко, но да не го оставяш много дълго да чака. Покажи му, че мислиш за него, че си загрижена.

Всичко ще се нареди! Не се отказвай! Той може би е поуморен. А и мисълта за "навън" много му пречи. Хич, ама хич не ми харесва, че той не знае "докога" ще е тук?!!...Какво е това? Не е решил къде ще прекара живота си ли? А защо ти мъти тогава главата?!! 

Оооо, ама той само от месец е в БГ! А колко време е бил навън? Трябва малко търпение от твоя страна, защото връщането обратно (осонбено след по-дълъг престой) - т.нар. re-entry shock - е нещо, за което почти никой не е подготвен.

Такива хора (завръщащи се) най-много ги боли, че не ги питат как се чувстват. Повярвай ми! Защото имат нужда да разкажат! Така че - нека сега да подиша малко, но не се притеснявай да го питаш. И не се изненадвай, че е изнервен - дразнят го много неща, които ние не забелязваме.

От осем години е навън, но никога не е искал да живее там, през цялото време е бил с идеята, че ще се връща тук и тук ще живее, всичко което изкарва от чужбина се влага тук в недвижимо имущество, обаче все още няма дейност, която да му носи реални приходи и това проблем. Това го разбирам, аз работя за себе си и съм свикнала на някакъв доход, свикнала съм да не завися от никого и си представям как бих се чувствала, ако в определен момент се окаже, че доходи няма и разполягам с определена сума и трябва да решавам какво да предприема от там нататък, за да си осигуря доход и занапред. Сигурно и аз щях да съм нервна.

Съвсем не е само несигурното финансово бъдеще, което го измъчва в момента. Осем години са много сериозна цифра. Наистина трябва да проявиш повечко търпение, защото в момента в главата му ври и кипи. И най-вече го дразни всяка мудна сервитьорка, нацупена продавачка, мръсните улици и всичко, и всички. Не му се сърди, а го разпитвай - нека ти разкаже какво е преживял. (на мен след пет години навън ми трябваха 6 месеца, за да спра да се зъбя на хората, защото ми идеше да стрелям наред по грозните животни наоколо - ужасно състояние е! Но минава. Стига да е решил, че остава.)

Благодаря, Траяна! Това не ми беше минало през ума, да сигурно е така, за осем години той си е идвал за по един месец лятото и това е бил винаги един месец пълен с емоции и купони, харчене на пари и т.н. България е била един вид почивка за него след цяла година усилена работа, а работата му там е била много тежка и отговорна, свързана с шофиране на големи разстояния и работа с машини.
Той винаги е бил усмихнат, весел, винаги и с всички се шегува, център на внимание, но това лято не е такъв, старае се, но не успява, много му идва. Искам да му помогна, но незнам как, искам да съм до него, но неискам да съм му още един проблем.