Грешка ли е ако се върнем в България?

И моя мъж е чужденец.
Аз живея в БГ, а той работи в чужбина. Когато свърши последната си работа, всички заминаваме за неговата страна. Тук и на двамата ни е хубаво, но с неговата американска заплата.
В Щатите имаме къща и се надявам мъжа ми бързо да си намери работа, там децата да учат.
Някой ден, живот и здраве, когато остареем, ще си продадем къщата там и като пенсионери с американски пенсии ще си живеем на село в БГ.

Според мен да.Мъжът ми е българин бяхме на работа в чужбина и отчитам като грешка връщането ни.

ами защо не им кажеш, че ти е неприятно да ти се бъркат?
на мен никой не ми се бърка, знаят, че имам глава на раменете си.

ако не ти е удобно да им го кажеш, разбери се с мъжа си.той трябва да те подкрепя.

а и защо си мислиш, че те си мислят, че идваш от гората? може просто да се опитват да ти помогнат да се интегрираш, да се почустваш приета...
 
защо нямаш свобода?това зависи само от теб!
доколкото разбирам не владееш езика. не се притеснявай, след някой друг месец, това няма да е пречка, за да можеш да общуваш.
иди с детето на плуване или нещо подобно, запознай се с други майки...предполагам, че ще има и други майки, които да говорят познат за теб език. не се изолирай!!!

все пак си мисля, че като си взела решение да се омъжиш за него ти е било ясно, че и такива проблеми могат да се появят.
аз не смятам, че проблемите ти ще се решат с връщането ти в България.но това си е мое мнение, разбира се.

аз не смятам, че в България имам по-голяма свобода, отколкото сега където съм.даже напротив
въпрос на вътрешно усещане

Абсолютно съм съгласна с мнението на martisun.   Не знам каква ви е квалификацията със съпруга ти, но мисля, че тук има реална възможност да живеете и по-добре от там, където сте.  Сверявала съм си часовника с чужденци с  от мое професионално ниво от различни  държави и никой там не може да си позволи доста от нещата, които си позволяваме ние тук.  Ние сме представители на средната класа.  Вероятно в началото ще са  ви проблем неуредиците идвайки от подредена държава, но и за това си има чалъми  .  Не се впечатлявай от мненията на черногледковците, за тях всичко е безнадеждно. Мога много да пиша, но в момента нямам време. Само да добавя - аз съм минала по този път.  Знам, че носталгията може да бъде разрушителна, трудностите се преодоляват...

Миналата година се прибрах след 6 години в Германия... Мога цял ферман да изпиша по въпроса, но накратко казано - Берлин ми липсва безкрайно много, живеех с кеф в този град и ми стана много мил за тези 6 години, има си безкрайно много предимства да живееш на уредено място, не хабиш нерви за глупости, срещаш се с интересни хора, виждаш много неща които тук не би могла... НО: всеки път когато си спомня колко самотна съм се чуствала там понякога, въпреки многото хора наоколо, ми става едно такова щастливо, че съм си вкъщи вече, при семейството, приятелите, морето и планините... 
Та това е накратко, иначе има разбира се много фактори, които трябва да се вземат на предвид, преди да реши човек нещо такова, дано вие да вземете най-доброто решение за вас. 

Аз съм пускала такава тема...И да ти кажа все още не мога да кажа къде е по-добре. И не мога да си дам отговор на този въпрос. И е грешка, и не е грешка.
Ако съпруга ти успее да си намери добра работа, това много ще ви улесни, той предполагам не знае български. Все пак ще трябва да го научи. А това изисква време.
Винаги съм мислела че жените омъжени за чужденци по-леко приемат факта че живеят в друга държава, в момента в който са взели това решение те са знаели че ще живеят по-скоро в държавата на съпруга, отколкото в Бг.

Друг въпрос е ако си свикнала да работиш, и там нямаш тази възможност, това също е много изнервящо, защото започваш да се терзаеш че ако си в Бг ще имаш работа, развлечения,т.н.
В повечето случаи жените в чужда държава си остават домакини, или работят малки работи, които не ги удовлетворяват професионално, независимо колко деца имат. Макар че пък винаги децата са на първо място...
Това което мога да кажа от моят опит е че нещата са горе долу добре докато децата не поотраснат малко. След като тръгнат на училище живота на майката се изравнява с този на 1-2-3-4 класника. И ако имаш и второ дете и него докато го избуташ до 4ти клас, минава доста време. Поне за Германия е така, не знам в коя държава си.

Вярно, по-подредено е, понякога лекарите са на по-високо ниво и я няма простотията по пътищата. Всичко друго е като навсякъде.

Децата не ги мисли, и в Бг и там където сте ще изучат и ще станат хора.

Успех ти пожелавам каквото и да решиш. 

Не е грешка, ако си сигурен и спокойно приемаш плюсовете и минусите от едно такова връщане. Моя приятелка, направи тази крачка след като 20 години /половината част от живота и досега/ беше живяла в сащ. Около половин година се ориентираше в обстановката, беше в шок, депресия...но този период отмина. Намери си нужната социална и професионална среда , абстрахира се от нещата които я дразнят и казва ,че се чувства прекрасно. Истината според нея е , че в бг сега има много възможности за реализация , защото има все още много отворени ниши за бизнес.
Шегува се ,че още не може да свикне с четенето на дългите менюта в ресторантите 

За твоя случай не мога да дам конкретен съвет....освен ,че трябва да си подредиш приоритетите и за си наясно ,че идеално няма никъде.

Успех ти желая 

Кое точно ти липсва-дали наистина България или смяната на начина на живот?Защото искрено се съмнявам че ако тръгнете по пътя и в България ще имаш време за близки и приятелки и ще е купон. Намери си среда и се опитай да създадеш приятелства

 Аз три пъти съм напускала България,два пъти съм се връщала... Kогато се зажених, с мъжа ми обсъждахме варианта да се върнем в Б-я след като той завърши магистърската си степен. Той владее български говоримо и писмено. След 1.5 години се прибрахме за ваканция и честно да ти кажа и на двамата ни се изпари желанието за връщанe. Той търси за известно време работа, но никъде не предлагаха достатъчно, дори за месечните вноски пo заема за обучение. Някой беше казал, че не можеш да се реализираш професионално в чужбина- не е вярно!  Жените са домакини, защото не им се налага да работят, мъжете им изкарват достатъчно, за да издържат цялото семейство без притеснения. Имам местни приятелки, които не искат да работят, искат да си възпитават само децата . Година и половина там е малко време . Друго е да се прибереш за няколко седмици на ваканция, друго е да живееш. И ми се вижда, че проблема е в родителите на мъжа, а-ааа свеки . Говори с мъжа ти и му кажи как се чувстваш от постоянните съвети. Той може да поговори с тях. Мисля, че като започнеш работа ще ти е по-добре, ще се виждаш с нови хора. Не  е лесно да стоиш в къщи с малко бебе, ако си имала динамичен живот преди това. На мен ми трябваше време да свикна със седенето в къщи. Каквото и решение да вземеш ще има неща, от които трябва да се откажеш. Но според мен не се местете, преди той да си е намерил работа. Потърсете, това е важен фактор, от който зависи дали въобще ще можете да си позволите това преместване. Успех 

Моето лично мнение е да си стоите там. Но все пак ти най-добре си знаеш какво чувстваш. Аз не съм живяла в чужбина, затова ми е малко трудно да се поставя на твое място...

за година и половина едва ли си загубила съвсем представа за ситуацията, и тя едва ли драстично се е променила.
щом си от софия едва ли си виждала умращи от глад хора и едва ли семейството ти и средата ти са от тази група, за да е мотив това да не се върнеш.

аз виждам софия много променена, с много възможности, с много интензивен градски живот, с интензивно строителство, с настъпващи инвеститори. вече и най-тъпия квартал има всички удобства, така, че да няма нужда и да се излиза от него.
за работа съм убедена че млад, квалифициран и амбициран човек може да постигне много.  в бг все още има хаос, който позволява свобода на ума и действията.имам много примери пред очите си. а чужбина отдавна не е символ на кореком.
лошото на софия е мръсотията, задръстванията, бездомните кучета, бездействието на полицията, престъпността, слабата общинска власт. аз ако се върна някога в бг няма да се върна в софия, а ще предпочета варна. за мен това е супер европейски град.

вижала съм хора, които се връщат и след месец пак заминават за чужбина, разочаровани.
в чужбина често преекспонираме емоциите и чувстваме липсите и трябва и за това да си дадеш сметка!
бързо свикваме на спокойствие, чистота и уреденост и това е което ни липсва после, ако се върнем.

мисля, че трябва да огледаш много внимателно ситуацията и да не бързаш. главно, заради съпруга ти, който е чужденец. моят е чужденец и за нас връщане и адаптиране в Бг не може да има.
мъжът ми е неспособен да мисли и действа по български. никога не е сменял и средата, а аз съм и по-млада.
другото нещо е детето - трябва да мислиш и за това къде детето ти ще има шанс да живее добре.

има една поговорка, че най-краткия път е пътя към дома.
и още една - три пъти мери, един път режи.

ако си сама щях да ти кажа да се върнеш. ако мъжът ти беше ентусиазиран - също.  а той май не е и трябва да видиш кое ти е приоритетно в случая.

Не се връщай мила....недеееееееееей!

Е да взема и аз да се включа в тази актуална и за мен тема.

В твоя случай мисля, че е много важно да си дадеш малко повече време за преценяваме на обстановката и за свикване, година и половина е много малко.
Сигурно те подтиска това, че хората имат тенденция да смятат, че си се оженила за по икономически причини (поне в Норвегия е много често стещано явление). Ако е така, е разберимо, че ти се маха от там (където и да си). Там в тяхните очи си източноевропейката търсеща охолен живот и хванала първия попаднал и под ръка, докато в БГ сте си една приятна двойка на българка cyc симпатичен европеец които всички възприемат добре. Казвам пак, говоря от личени наблюдения. Така че, изчакай, дай си време да свикнеш, да те опознаят по добре и да престанат да те слагат в клишета. Започни работа ако можеш
и чак тогава ако продължаваш да се чувстваш неудовлетворена пак помисли за връщане.

Не мисля, че ще е грешка. Добре платена работа винаги може да се намери, или да си спретнете малък семеен бизнес. Все още има хляб в малкия бизнес. Има много печеливши сфери. Живяла съм в чужбина близо половин година в доста по голям град от Варна и честно казано не намирам нищо което да ме задържи там. Разлика от тук и там за мен специално няма никаква. Тук си е най-хубаво кой каквото ще да ми говори. В БГ се чувствам на мястото си.Предполагам и при теб е така