Публикувана: 17 авг. 2007, 14:04 ч.
Последно мнение: 21 окт. 2007, 00:41 ч.

хронично нещастен човек....

11 933
65
1

Гост

# 15 17 авг. 2007, 14:51 ч.

Забравих да напиша,че съм омъжена от ......повече от 15 години!Няма нужда да ви казвам,че съм нещастна,омъжих се за него за да избягам от къщи на 18....
Имам прекрасен син,него го обичам,той е всъщност моето щастие,но до някъде ...там в душата ми е като..пустиня!

# 16 17 авг. 2007, 14:51 ч.

Варна
Мнения: 2 133

Не мисля, че с много мислене, четене и т.н. ще успееш да си смениш мирогледа, най-много да го задълбочиш. Успехът влече след себе си успех.
Започни някакъв спорт, може и просто ежедневно сутрешно бягане. Направи си режим, програма за деня и се опитай да я следваш.
Ако знаеш как, може да пробваш медитативни техники (може би по-добре в зала с инструктор)

Фактът, че питаш, значи, че имаш настройка да се промениш.
Успех! Hug

П.П. Каква искаш да си? Отчаяна, уморена, пренебрегната или сигурна в себе си, целенасочена и обичана? Отговорът трябва да го усетиш ти самата.

# 17 17 авг. 2007, 14:57 ч.

София
Мнения: 205

Промени нещата СЕГА . Първо - регистрирай се. Второ - Чети темите - "Родители преживели загуба", "Осиновени...","Родители, отглеждащи сами децата си", "Клюкарника" Wink

и виж живота от друг ъгъл. Смени приятели, забрави миналото. Усмихваш ли се?
И си задай въпроса: дали моето хронично нещастие не прехвърлям на сина си?
Имаш толкова основателна причина за промяна. ДействаЙ

# 18 17 авг. 2007, 15:02 ч.

Да,усмихвам се!Винаги се мъча аз да дам кураж на хората,аз да помогна!Останало ми е от отглеждането на сестричката ми!

# 19 17 авг. 2007, 15:07 ч.

Габрово
Мнения: 1 330

Цитат

Там е работата,че нямам никакви очаквания,за животът си....всъщност чакам да мине по-бързо и да се свършва.....

Има толкова много безнадеждно болни хора, които се радват на всеки подарен ден живот и биха дали мило и драго да са на твое място, но явно ти не цениш достатъчно живота. Казваш, че много обичаш сина си- ами ако той е здрав и е добре това не е ли достатъчна предпоставка да си щастлива, или ти може би очакваш някакви "по-големи" неща да се случат, а тези малките приемаш за даденост. Имаше една приказка, че "ние сме нещастни защото не знаем всъщтност колко сме щастливи" и мисля, че е много вярно това. Не може вечно да се оправдаваме с лошото си детство. И моето не е било хубаво, и аз се омъжих на 18 за да избягам от баща ми, но от там нататък всичко беше в мои ръце и аз избрах да бъда щастлива така, че можеш и ти да промениш живота си в друга насока щом не те задоволява сегашното положение. Вярвам, че имаш сили в себе си за които дори не подозираш и те само чакат да бъдат отключени.

# 20 17 авг. 2007, 15:10 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Причината я знаеш... остава да се справиш.
А съпругът ти добър ли е- грижи ли се за теб, чувстваш ли се обичана?
А отношенията ти с родителите в момента какви са?

# 21 17 авг. 2007, 15:13 ч.

Мнения: 123

Цитат на: 333 в пт, 17 авг 2007, 14:49

Много самотна,отгледах сама и сестра си.........бях на 8 когато ме оставиха да я гледам....бях ужасена и уплашена!Те се връщаха късно през нощта......все се молех на Бог да се върнат по-бързо и гледах сестра ми да не разбере,че ме е страх!Страхът беше ужасяващ вечер-треперех,а сърцето ми се пръскаше..........
мисля че прекалено много се иронизираш и аз бях на 14 когато родителите ми заминаха да работят извън страната и трябваше да се грижа за 12 годишния си брат но за мен това е причината сега да съм по силна психически.Всичко идва от това че не си създала собственно семейство.....

# 22 17 авг. 2007, 15:14 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Ох... сега прочетох всички мнения на авторката (бях пропуснала някои)... Мисля, че трябва да потърсиш психологическа помощ. Изглежда става въпрос за дълбока депресия Tired

# 23 17 авг. 2007, 15:14 ч.

Мнения: 123

сори не съм разбрала че имаш семейство

# 24 17 авг. 2007, 15:16 ч.

Със съпругът ми .....вече не се обичаме,повече от хладни са ни отношенията!Нашите...помагам им материално,морално....но ,как да ги опиша??? Ами типичен селски,махленски манталитет,не искам да ги обидя и каквито да са-мои са,обичам ги!Тях ги вълнува,козата на комшията,любовника на попадията и така............

# 25 17 авг. 2007, 15:17 ч.

Мнения: 123

Цитат на: Рени в пт, 17 авг 2007, 15:14

# 26 17 авг. 2007, 15:19 ч.

Linz
Мнения: 11 619

333, изглежда продължаваш да бъдеш самотна. А няма нищо по-тъжно от самотата. Мисля, че ти липсва някаква тръпка, емоции, напрежение... нещо, което да те кара да се чувстваш жива.