А защо децата не знаят български?

Дали пък темата не се превърна в поредната война на онези-в чужбина и тези в България

Аз пък да ви кажа си падам от смях,когато си разхождам децата в парка,и от някъде започнат да наизкачат  някакви жени,с групичка от 3-4 5 деца,и се говори на мнооогооо висок АНГЛИЙСКИ език И видите ли,щъкат едни такива малки дечица,които много гордо и грамогласно си се питам как е ухо,нос и дървета например. Само дето,и учителките и децата говорят с доста засилен акцент, но не това е най-страшното/смешното.
Никъде не съм видяла,подобни групички,които с така присъщата им гордост да се учат на роният си език-книжовният/за диалектите не говоря,аз самата използвам диалектни думи,когто ми е кеф, и знаето на диалект,за мен е още едно богатство, но когато знаеш само него,а не намираш аналогичната дума от кножовният език - ей тогава става опасно/.


По темата искам да дам един пример - съпругът ми е англичанин ,от полски произход. Родителите са поляци/в Англия/, и в тях се говори предимно полски. Но всяка неделя, като дете,той вместо да ходи да играе футбол с другите деца е посещавал неделно училище по полски език,за да усвои тънкостите на езика.Това му е помогнало много,защото сега и английският и полският си ги говори като майчини езици.Да добавим и българският сега, но  с такава учителка като мен-няма шанс Но първо той има желанието и умението да учи чужди езици, и второ,когато жена му през повечето време му  говори на български,за него е по-добре да знае,а не после да ми казва че не разбрал - ми да си разбрал,аз казах че излизам И в същото време има колеги,с жени българки,които не знаят български-защото не искат-живеят от много години в България, но не желаят да го научат.....което за мен лично е странно.......

Това е така, но няма дете което да не проговори на български ако майка му (и баща му ) говорят с него само на бг, независимо че е родено в друга държава и прекарва по-голяма част от деня в детска или училище. Ако и те вмъкват чужди думи в речника си, тогава, да..грешката е на родителите. Детето не би могло да проговори на български. Родителите ще му говорят на бг с вмъкнати думи от другият език, и детето ще отговаря на английски/немски/френски, и т.н.

акцента да му е проблема ! стига бе ....

Ей, хора, радвайте се на децата си!. С един или 100 езика, със или без акцент, на кого му пука.
Ако ни стигне акълът да им помогнем да си изградят добро самочувствие и увереност, и 2 думи да знаят на някой чужд език, пак ще се оправят.
Обичта и уважението му е майката

Сега ще ти дам един пример от личното ми битие.
Баща ми,(който има дете от друг брак) заминаха в САЩ и живяха там 7-8 години.
Детето беше на 5-6 години като заминаха.Там в дома им са разговаряли единствено на български.Дотук всичко ОК,нали?Да, обаче детето трябваше да тръгне на училище и баща ми започна да ми се оплаква как малката вкарвала разни английски думички в разговорите,а той се дразнел,че не ползва български. Е да,ама питам аз ...когато дадена дума не я знаеш(не си я срещал) на БГ, и се сблъскваш с нея първо на чужд език как да стане.
Не оправдавам родители (особено,ако и двамата са българи),които не предават родния си език на децата си.Независимо къде живеят,дали ще им е необходим,дали ще го ползват,дали е труден или не,за децата познаването му е също толкова ценно както и научаването на английския (или друг чужд език).

a защо ти е смешно? 
в тази крехка възраст децата попиват език по-лесно и е много по-лесно да се поставят основите на 1-2, че и 3 езика.
не виждам нищо странно дори хора, които живеят в страната да говорят на втори език. какво те притеснява?
моя приятелка от варна говори на детето само на английски, откакто се е родило.
детето проговори английски и български почти по едно и също време, майката говори само и единствено на английски. бабите, бащата и тн, като цяло средата дават българския. на площадката пред възмутените и падащи от смях други мами също му говори на английски.

този похват не е нов , всъщност, едно време гувернантките са говорили само на френски с питомците си и си е било съвсем в реда на нещата, дори за това са ги наемали.

ако на теб ти е смешно, на мен ми се струва логично и прозорливо.
с удоволствие бих говорила на детето си само на английски, ако бях в българия. и то без никакво значение как ще ме стигматизира площадката, тя не е важна в случая

Точно така!

Ако имах деца в България, и аз щях да постъпя по абсолютно същия начин. Говоря английски отлично и бих искала да го предам на детето си. Всъщност даже в така ситуация ще държа детето да го научи от мен, а не от съмнителните специалисти по курсове и училища в България.

питах те на колко години са децата, а не колко перфектно знаят децата езика. щото и моите бяха от перфектноговорещите български когато прекарваха повечето си време с мен, но аз тръгнах на работа, те порастнаха и започнаха през свободното си от училище време да бъдат повече с приятели отколкото с мен и българският им вече не чак толкова перфектен, въпреки че още нямат акцент.

Значи щом този начин може да работи в България, може да се прилага и в чужбина. Или аз нещо бъркам?
Не е ли същото, обаче на обратно с езиците? В смисъл, че българският в странство се явява като английския у нас като в примера с майката от Варна.

да  - опитваш се да прокараш втори език в малкия мозък
може би разликата би била там, че в чужбина на площадката никой няма да ти се смее, че говориш на детето на български. и че ако примерно учещото английски дете после влезе в училище, курс и тн да учи английски, българското в чужбина няма да има тази възможност, по всяка вероятност.

за трети език също имам пример - майка българка, баща с персийски корен, родено във франция.
с баба иранка през една къща. детето определено имаше проблеми и се наложи да спрат персийския.
но сигурно и това не е  невъзможно.

В моя университет имаше професорка, женена за българин. Говореха на дедето и на двата езика, но то пък не проговори до три години. И има казаха да спрат единия, явно му е много на детето. Спряха българския, проговори.

Казват, че многоезичните деца
проговаряли по-късно. Но нашият
педиатър ни поощрява да говорим
на родните си езици с детето, пък
немския щяло така и така да научи.
Засега никоя от бабите не се оплаква,
че е останала неразбрана, както и че
не разбира какво казва дребосъкът.

Впрочем, темата не я ли изчерпахме отдавна?!

абонирам, се защото темата ме интересува живо, но още не съм я изчела...

Любопитно. Досега не съм срещала твърдение, че децата, слушащи езиците на родителите  проговарят по-късно. Поне на живо не познавам деца с такъв проблем. Да не би просто дедето да е от по-късно проговорилите?
Надявам се, че в един и същ разговор родителите са говорили на един и същ език, а не всеки на своя си.