Моля кажете какво да правя,чувствам се ужасно,мога ли да вземам нещо за успокоение към кого трябва да се обърна,дайте съвет моля ви имам чувството че ще откача 
какво сте правили вие?
какво сте правили вие? - Публикувана: 18 авг. 2007, 17:31 ч.
- Последно мнение: 22 авг. 2007, 13:37 ч.
депресия!!!:((((((((
Както са ти казали, от хормоните е. Няма ли кой да ти помага, че да си почиваш повече? И аз бях така в началото в съчетание с безсънието, направо беше ад. Опитай се да мислиш малко по-позитивно и се отдай само на бебчо. А като се оправиш ще обърнеш внимние и на останалите. Мен депресийката ме държа към 2 месеца 
Единствената рецепта която аз прилагам е " С каквото си пълниш главата, такива ще са ти и действията и мислите". Започни да мечтаеш за хубавите неща които ви предстоят, да си поставяш някакви цели които да постигаш. Да намериш някой който да погледа бебето и да се наспиш, защото не доспиването също е предпоставка за такива състояния, поне при мен.
Успех ти желая!
Успех ти желая!
.Не прекалявай като мен!!Най-трудно е първите дни,но времето е на твоя страна!! 
Ако можеш тичай навьн с бебока вьв всеки удобен момент времето е хубаво и прави дьлги разходки!Сьбирай се с познати мами навьн като си кажеш олеква на мен поне така ми ставаше а и всички са го преживели в някаква степен и ще проявят сьчувствие и разбиране 
на мен най-гадно ми беше вечер едни мисли ме нялягаха от рода" ами сега как си го представях а то какво било" незнам дали ме разбрахте 
Помагаше ми да стоя на светло с тв. за фон 
на мен най-гадно ми беше вечер едни мисли ме нялягаха от рода" ами сега как си го представях а то какво било" незнам дали ме разбрахте Помагаше ми да стоя на светло с тв. за фон Моля кажете какво да правя,чувствам се ужасно,мога ли да вземам нещо за успокоение към кого трябва да се обърна,дайте съвет моля ви имам чувството че ще откача какво сте правили вие?
какво сте правили вие?Ами това че изобщо осъзнаваш че откачаш си е половината работа.
на мене ми трябваха доста повече от 5 дена и много рев и сръдни докато се сетя че ме тресе следродилна депресия...
Опитай се да си вярваш на детето, колкот и объркана и неготова да се чувстваш то е едно кълбо от инстинкти и няма да спре да ти подсказва от какво има нужда, няма как да пропуснеш нещо наистина същед.ствено, споко.
Опитай се да спазваш неговия режим за да се наспиваш и тегли една .... на всичко останало, което може да почака нека да почака, имаш пълното право.
И да ти кажа детенце особено в началото може спокойно да си спи и на шумно... в корема ти никак не му е било тихо- така че пусни си радои, музика, нещо което те тонизира и не те оставя да се вскисваш още повече.
след по-малко от месец ще си се хилиш на изпълненията..аз още си се хиля като си спомня заедни завеси какъв скандал вдигнах на мъжа ми...слид 7 години още го помни...
иначе докато кърмиш не виждам освен чай от мента и маточина какво друго би могла до пиеш.
дано има кой да ти помага... без да ти пречи всъщото време.
Знам как се чустваш и аз го изживях. Лошото беше че на мен освен мъжа ми нямаше и кой да ми помага и по едно време имах чуството че ще умра и животът ми е свършил, но всичко отминава с времето. Гледах едно предаване за следродилна депресия и психоложката която беше на гости каза че до 3 месеца след раждането е нормално да се чустваш подтиснат и депресиран, но ако продължи повече трябва да се потърси помощ от специалист. Иначе златното правило е обгради се с възможно повече помощници. Аз съм казала че втори път ще раждам САМО ако майка ми е тук иначе нъц 
Май всички отговори са получени. 
Хубаво е да знаеш, че не се случва само при теб, но ти си "изнасяш товара". Говори, говори, говори. Опитай се да си направиш график със задачки, така мислите по изпълнението му ще те отклонят от другите. Навън, сред други майки и приятели.
Трудно е, но и минава.
Аз се чувствах така след раждането на големия син. Ревах почти месец. 
Имах чувството, че са ме затворили в клетка. Особено се засилваше, когато оставах сама. Когато мъжът ми тръгваше на работа го изпращах с плач. Ужас. 
Не можех да се позная.
След раждането на малкия син обаче, нямаше нищо подобно, за моя радост.
Дано премине бързо. И да нагушкаш малката шушка и от нас. 
Хубаво е да знаеш, че не се случва само при теб, но ти си "изнасяш товара". Говори, говори, говори. Опитай се да си направиш график със задачки, така мислите по изпълнението му ще те отклонят от другите. Навън, сред други майки и приятели. Трудно е, но и минава.
Аз се чувствах така след раждането на големия син. Ревах почти месец. Имах чувството, че са ме затворили в клетка. Особено се засилваше, когато оставах сама. Когато мъжът ми тръгваше на работа го изпращах с плач. Ужас. Не можех да се позная. След раждането на малкия син обаче, нямаше нищо подобно, за моя радост.
Дано премине бързо. И да нагушкаш малката шушка и от нас.
Благодаря ви за отговорите,не знам какво ще правя,мисля още утре да го изведа.А в момента съм ужасно разтроена,защото всички са на сватба на едни приятели а аз стоя затворена като в клетка заради бебока,яд ме е че те се веселят а аз се надух от рев и не мога да се укротя,относно коликите за сега няма,но ми казаха че при момченцата били по силни вярно ли е и кога идват
Кураж, мила!!! Няма нищо по- нежно, чисто и прекрасно от едно толкова малко бебенце, което си е твое, и хубавите моменти, които ви очакват са тепърва пред вас!!!! Това е самата истина 
Така е.Свга ти е тежко, но няма да усетиш как ще свърши и колко хубави моменти те очакват само
моето бебе е на 8 дни, рева си по3-4 пъти на ден и после ми минава, така е и аз се чувствам като в клетка от една страна и адски се притеснявам за бебо, да не би да объркам нещо, толкова е безащитен малкия от друга страна. но знам че е абсолютно нормално преходно състояние предизвикано от хормони и стрес и изтощение. повтарям си това и ми олеква. всяка драстична промяна е трудна. Аз например всеки път като сменя работа (средно на 3 години в моя бранш това е нормално) и по един месец я мразя докато се адаптирам и колегите ме дразнят и мястото и работата и все си мисля че съм можела по-добро място да си намеря и даже съм и ревала заради нова работа. та така, успех мила, не се предавай
На мен много ми помага разходка вечер. Като се прибере мъжът ми от работа му оставям бебето и излизам сама навън или да напазарувам или да поспортувам /разходките произвеждат хормони на щастието/. Много отпуска. Може и музика да си слушаш на слушалки отвреме на време, че постоянния рев на бебетата е доста изнервящ. Но най- добре е да сменяш обстановката, да се откъсваш, когато имаш възможност. Друг трик е да си мислиш за бъдещето. Няма вечно да е така, бебчо ще порасне и ще те радва все повече и повече и ще се случват толкова интересни и хубави неща
Успех и не се предавай. Не си сама. Повечето майки се чувстват така но с времето минава и нещата се променят и бебето се променя и ти ставаш по търпелива. Няма страшно.
Успех и не се предавай. Не си сама. Повечето майки се чувстват така но с времето минава и нещата се променят и бебето се променя и ти ставаш по търпелива. Няма страшно.
Мама Дани,сега обърнах внимание на възрастта ти.Много си млада,на 22 години много момичета още хич не мислят за бебета , а купонясват яко,учат или просто си живеят живота.А ти на тази крехка възраст си вече с две деца.Като добавим и хормоните, и това,че си родила преди 8 дни,и това,че имаш малко 3 годишно дете,картинката вече ми се изясни.И ти искаш да идеш на сватбата,и ти искаш да танцуваш и да се веселиш.Изборът си го направила сама.Защо не отиде на сватбата,щеше да е едно развлечение за теб.Толкова ли там нямаше кой да поеме бебето за няколко часа...Бабите за какво са,да помагат в такива моменти,ама и на тях им се танцува,нали,щото и те са млади.Да ти кажа насадила си се малко на пачи яйце,ама няма как вече.Тъй,че с бебето навън по-често,разходки,повече положителни мисли в главата ти,като например,че рано си станала мама,но и рано ще порастнат децата и тогава ще си отживеете с мъжа ти.След месец,два ще се пооправят нещата и хич не ги щади бабите,ами ги строявай да помагат при всяка възможност.Поне една вечер в седмицата отделете само за вас двамата с мъжа ти,излезте някъде,виж се с други хора.Ами това е моят съвет
....да ме беше видяла мен когато родих ..... 
чувствах се точно като теб....търпение му е майката и още по-голямо търпение на всички около теб спрямо теб таткото трябва да ти помага много.... с течение на времето ще отмине........абе мен все още ме хващат бесните по някой път /ама по-рядко/
чувствах се точно като теб....търпение му е майката и още по-голямо търпение на всички около теб спрямо теб таткото трябва да ти помага много.... с течение на времето ще отмине........абе мен все още ме хващат бесните по някой път /ама по-рядко/ Първо честита рожба!
Спокойно, и аз бях така. Мислех, че за всичко съм готова и изведнъж като останах сама с бебето и откачих, то реве, и аз рева. Така си ревах доста време. После малко по малко всичко отмина. Пустите хормони - те са виновни
Спокойно, и аз бях така. Мислех, че за всичко съм готова и изведнъж като останах сама с бебето и откачих, то реве, и аз рева. Така си ревах доста време. После малко по малко всичко отмина. Пустите хормони - те са виновни
