Дъщеря ми е на 3 г. и също имам голям проблем с вървенето. От малка не иска. Никъде не мога да отида. Махнахме количката като стана на 2г. защото брат й се роди и нямаше как да се движа с 2 колички. Сега като тръгнем някъде, стават сцени, защото иска да я нося, а аз не мога да я носа и да бутам количка едновременно. Малко по малко започва да вурви повече, но абсолютно недостатъчно все пак. На 10-тата минута иска да я нося и започва да плаче.
- Публикувана: 19 авг. 2007, 12:20 ч.
- Последно мнение: 25 авг. 2007, 01:45 ч.
За големите деца и желанието да ги носим...
Голямата ми дъщеря се возеше в количка почти до 3г.
Ако бяхме без количка, неминуемо я носех на ръце...
Малката пък излезна от количката още
откакто проходи и не я ще и тва си е.
Дори, ако бързам и искам да я гушна, определено
не й е приятно и иска да я пусна долу.
Според мен не връщай количката, колкото ще е удобно за теб,
толкова вероятно и ще ти навреди... още малко търпение просто...
Ако бяхме без количка, неминуемо я носех на ръце...
Малката пък излезна от количката още
откакто проходи и не я ще и тва си е.
Дори, ако бързам и искам да я гушна, определено
не й е приятно и иска да я пусна долу.
Според мен не връщай количката, колкото ще е удобно за теб,
толкова вероятно и ще ти навреди... още малко търпение просто...
И аз имам подобен проблем понякога.
Решавам според ситуацията дали да го нося. Ако наистина е много уморен и няма къде да седнем го нося (стига да мога). Нося си обаче в раницата количка и когато каже да го нося му я давам да си я носи. Той се занимава с нея и така си ходи без проблем
. Или пък някоя малка найлонова торбича с нещо дребно в нея, да помага на мама с носенето на багаж 
. За сега работи.
Решавам според ситуацията дали да го нося. Ако наистина е много уморен и няма къде да седнем го нося (стига да мога). Нося си обаче в раницата количка и когато каже да го нося му я давам да си я носи. Той се занимава с нея и така си ходи без проблем
. Или пък някоя малка найлонова торбича с нещо дребно в нея, да помага на мама с носенето на багаж . За сега работи. 
Каката не е в количка, откакто проходи, то и без това не стоеше в нея...Ходеше си, чат-пат се носехме...Обаче покрай бебето взе да се поглезва повече и вечно е "Мамо, гуши ме!" 
...Иначе с баща си и бабите не се сеща толкова често...Или иска тя да се вози в количката на бебето.
Ако искам по-бързо да се прибираме, я гушвам...Това е по-рядко.
Напоследък измислих друга тактика - гушвам я, но стоим на едно място. Казвам й, че ако иска да продължим, ще трябва сама да ходи. Или - като си почине (щото и умората изтъква като причина да я нося, а хич не е уморена
) - ще я пусна и ще ходим...Кибичим си 5-6 минути на 1 място, на нея й писва и тръгваме пеша...
Определено не бих върнала количката обратно. Ако наистина е уморена - след много тичане, разходки, игра - ще я гушвам или ще спираме за почивка. Ако се глези - стоим си на едно място, докато сама поиска да ходи...Понякога, за да спестя сцени или ако бързам, я нося, но за кратко...Общо взето - според ситуацията...Но гледам да не го превръщам в навик, защото маймунката се пробва - още излезем ли и на първите 10 - метра "Мамо, гуш!"...
...Иначе с баща си и бабите не се сеща толкова често...Или иска тя да се вози в количката на бебето. Ако искам по-бързо да се прибираме, я гушвам...Това е по-рядко.
Напоследък измислих друга тактика - гушвам я, но стоим на едно място. Казвам й, че ако иска да продължим, ще трябва сама да ходи. Или - като си почине (щото и умората изтъква като причина да я нося, а хич не е уморена
) - ще я пусна и ще ходим...Кибичим си 5-6 минути на 1 място, на нея й писва и тръгваме пеша... Определено не бих върнала количката обратно. Ако наистина е уморена - след много тичане, разходки, игра - ще я гушвам или ще спираме за почивка. Ако се глези - стоим си на едно място, докато сама поиска да ходи...Понякога, за да спестя сцени или ако бързам, я нося, но за кратко...Общо взето - според ситуацията...Но гледам да не го превръщам в навик, защото маймунката се пробва - още излезем ли и на първите 10 - метра "Мамо, гуш!"...
Аз го нося, макар че е 17 кила. Толкова ми липсва по цял ден докато съм на работа, че хич не ми тежи. Взимам го веднага щом поиска, но го оставям пак да ходи след 5-10 минути като му казва, че съм се изморила. Интересното е, че не протестира и продължава сам. Другия вариант е да му нося играчката и да казвам, че немога и него да нося - иначе трябва да оставя играчката / да я изхвърля. Чувството му за собствност го кара да си ходи сам при тази заплаха:-) Но ми се е случвало да вземе дрънкалката от мене и да казва: "а сега на ъчички"
количка нямаме вече - дадохме я и не мисля, че трябва пак да взимам. Купих си раница за пазар и са ми свободни ръцете.
количка нямаме вече - дадохме я и не мисля, че трябва пак да взимам. Купих си раница за пазар и са ми свободни ръцете.
Взимам го веднага щом поиска, но го оставям пак да ходи след 5-10 минути като му казва, че съм се изморила. Интересното е, че не протестира и продължава сам.
Същото положение е и при нас.
Аз не бих върнала количката, опитай някой от споделените "номера", все някой ще сработи.
Дъщеря ми също има такива мераци понякога ( напоследък по-рядко). Но аз просто нямам сили да я нося. Казвам й че не мога, че ме болят ръчичките, и ако има къде я оставям да седне някъде да почине за малко и пак тръгваме. Забранила съм даже на баба й да я носи, защото нейната братовчедка ( на съпруга ми племенница) беше така научена от баба си да се носи и сега все още я носи понякога ( а вече е на почти 7 години, и около 22 кг). А това според мен не е нормално. Мисля, че това, че децата искат да се гушкат, а не да ходят в повечето случаи е каприз, а не истинска умора. Защото съм забелязала, че ако има и други деца с нас дъщеря ми може да тича 5-6 часа, ако сме сами и трябва да ходим някъде се " Изморява" за около 20тина минути.
Возих Дариа в количка до към 2 години и половина. Сама се отказа.
Сега иска да я нося понякога и аз я нося...понякога и за кратко. На мен ми доставя удоволствие, но тя е лекичка и разстоянията са малки.
Теа, не се захващай с това... В България си има срокове за тези неща: биберон до 6-8 месец, мляко от шише до 1 год., памперс до 1 год. и половина и т.н. Ако ги прехвърлиш - Мнеее, много лошо му се пише на детето ти.
Идея си нямаш даже 
Сега иска да я нося понякога и аз я нося...понякога и за кратко. На мен ми доставя удоволствие, но тя е лекичка и разстоянията са малки.
Теа, не се захващай с това... В България си има срокове за тези неща: биберон до 6-8 месец, мляко от шише до 1 год., памперс до 1 год. и половина и т.н. Ако ги прехвърлиш - Мнеее, много лошо му се пише на детето ти.
Идея си нямаш даже
Нося и аз и таткото, по-бързо става придвижването. Случвало ми се е , като съм сама с 2те деца да нося и двамата, докато мога, спираме, правим пауза, оставям да походи сам и като ми писне на мен бавното темпо, вдигам и нося. Количката я вземаме, когато знаем, че ще сме с часове навън или ще има и покупки, но мъжът ми предпочита да носи и той, отколкото да бута количка.
Сега ще скандализирам Дика.
Дъщеря ми е на 4г. и 4м., но още я возя в количка понякога, особено, ако часове наред ще сме навън.
Много ми е мързелива и за да не ми се налага да я нося, предпочитам количката.
Удобно ми е, вози си се детето, спи си - изобщо прави си каквото му е кеф, мен не ме болят ръцете, оттам нататък да си мисли кой каквото ще.
Дъщеря ми е на 4г. и 4м., но още я возя в количка понякога, особено, ако часове наред ще сме навън.
Много ми е мързелива и за да не ми се налага да я нося, предпочитам количката.
Удобно ми е, вози си се детето, спи си - изобщо прави си каквото му е кеф, мен не ме болят ръцете, оттам нататък да си мисли кой каквото ще.
Теа, не се захващай с това... В България си има срокове за тези неща: биберон до 6-8 месец, мляко от шише до 1 год., памперс до 1 год. и половина и т.н. Ако ги прехвърлиш - Мнеее, много лошо му се пише на детето ти. Идея си нямаш даже
Идея си нямаш даже Isa, все ще те питам... Махнахте ли вече бибата?
Ние още се офлянкваме.
Като ме "загризе съвестта" се сещам за вас и знаеш ли колко успокояващо е да зная, че не сме единствените "изостанали със сроковете" в това отношение. Знам и за памперса кога го махнахте. 
