отчаянието

  • 1 788
  • 36
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 169
Това с бебето си е Божа работа, ние за 4 години брак никога не сме се пазели по никакъв начин, били сме сексуално активни. При редовен цикъл, родих чак на третата година от брака. Искам да кажа това с непрекъснато следене на овулации и цикли би могло да ти се превърне в мания, и не виждам полза. Което ще стане, ще стане!

# 16
  • Мнения: 4 546
примерите за забременяване, когато си се отърсил от мисълта за бебеправене са наистина много, но ако има налице някакъв проблем, по-добре да се открие и лекува навреме, отколкото да се чака с години да стане чудо.
иначе и моя съвет е да се успокоиш - независимо дали следиш овулация или не. ако не сатва бебето 6-7 месеца, отидете на лекар. не е задължително да има проблем, но все пак е добре да се провери  Peace

# 17
  • Мнения: 888
Отчаянието е последното нещо, което трябва да те обхване  Rolling Eyes мисли положително Hug; стискам палци скоро да си много, много щастлива Praynig

# 18
  • Мнения: 8 999
Желая ти успех! Вярно, че моите опити се увенчаха с успех на петия месец, но за мен беше достатъчно дълъг период, за да се отчая. Второто бебе беше заченато, дето се вика, с поглед.
Все пак е добре да се консултираш с лекар /мъжът ти също/.

# 19
  • София
  • Мнения: 2 217
О, и аз като теб чаках ли чаках, дебнех овулации, бях изтормозила и мъжа си и чак като се отказах , започнах нова работа и с мъжа ми решихме да се пазиме, защото работата ми не беше за изпускане - хоп, честито - а сме се пазили уж... Laughing
Психиката е много силен фактор при забременяването - запълниш ли с маниашки мисли утробата си, за бебо няма да има място - остави някое бебче спокойно да те избере за мама. Hug
Трудно е, мъчно ти е, знам, но кажи какво можеш да направиш от името на Бог? Давай по-ведро и от сърце ти желая бебенце, а ти скоро ще го получиш.  bouquet

# 20
  • Мнения: 22 433
Желая ти успех и не се отчайвай. Най-важно е положителната нагласа. И на мен 7г всички лекари ми казваха, че няма да мога да забременея по естествен път и аз не се и бях замисляла за бебе. Докато не стана. Разбрах в 10г.с. и бях страшно щастлива.

# 21
  • Мнения: 42
за да те успокоя ще ти кажа, че от миналата година с моя приятел правихме опити, ама нищо.Аз изпадах в ужас.Мислех си в кой ли е причината, дали в него или в мен.Тази мисъл ме побъркваше.Така почти година.Даже мога да кажа, че сме правили опит почти всеки ден.И неочаквано ми закъсня и реших да отида на лекар, като си мислех, че съм настинала и от притеснение, но се оказа, че ще си имаме бебешок.И така живи и здрави го чакаме през септември.И какво искам да ти кажа---- когато най малко го очакваш то ще се получи, знам, че ти е трудно да не мислиш за това, но се опитай.Занимавай се с нещо различно, интересно, отидете на почивка.Успех и ще стискам палци. Hug  Hug    Hug

# 22
  • Мнения: 588
      Ние пък опитвахме 1 год. преди да сключим брак с мъжа ми и не се получаваше. Забременях на следващия месец след като се омъжих, може би, защото се успокоих след офанзивата по подготовката на сватбата, бях си взела преди това и държавните изпити в университета.
      Така, че бъди спокойна и не падай духом. Peace

# 23
  • offshore & overseas
  • Мнения: 3 418
Присъединявам се и аз. Щом си отчаяна, значи ей сегинка ще стане!   newsm47

# 24
  • Мнения: 4 401
Миличка и аз  така девет години какво ли не опитахме къде ли не отидохме и тъкмо обсъждахме осиновяване  и .......не можех да повярвам-бях бременна.

# 25
  • София
  • Мнения: 1 724
Трьябва да вярваш, за да стане...Мисълта е страшно силно нещо. Аз също чаках първото си дете 4 години. вярвай в себе си, в партньора си, в милостта на Бог!Стискам палци!

# 26
  • Мнения: 891
Само не се отчайвай !
Не мисли непрекъснато за цикъла, за овулацията...
Успокой се и ще се получи ! Peace

# 27
  • Мнения: 174
Мдамммм...колкото и да не ми се ще да го призная и при нас бебето стана след като се бях примирила, 4е нормално няма да се забременява и си бяхме записали 4ас при лекар "тежка артилерия" във фертилна клиника....пробвахме от 2005 година... НО моя съвет е, ако опитвате пове4е от година...идете на фертилен спец...тъжната истина е 4е твърде много жени и мъже имат сериозни физиологи4ни и/или анатоми4ни проблеми, който никаква по4ивка и успокояване не може да отстрани...

Успех желая!

# 28
  • Мнения: 2 677
Мила, няма място за отчаяние. Изхвърли тежките мисли и се наслаждавай на любовта си. Правете секс не с нагласата, че трябва да забременееш, а защото го искате и защото се обичате. Хубавите неща се случват в най-неподозираните моменти!
Ще ти дам два примера за потвърждение на думите си. Първият е от личен опит. В пубертета имах сериозни гинекологични проблеми - няколко операции, почти осакатени яйчници. Преди да се оженим мъжът ми знаеше за тези проблеми и на двамата ни беше ясно, че ще е трудно, дори невъзможно. Никога обаче не сме се настройвали негативно, никога не сме си лягали целенасочено. Казахме си, когато - тогава. Така и стана. Новината за бебето ни изненада и мога да кажа дори хвана ни неподготвени. Не веднъж съм писала във форума, че разбрах чак в третия месец за бременността си - първо, заради проблемите, които имах, и, второ, защото въобще не мислех за това и изобщо не съм очаквала, че бебето е вече факт.
Вторият пример е с едно приятелко семейство. Жената също беше с много тежки гинекологични проблеми. 10 години опитваха напразно. Обиколиха всички лекари в страната. Мъжът се шегуваше, че правят секс само по график. Но бебето така и не идваше. Накрая се примириха, че явно не им е писано. Осиновиха си прекрасно момиченце. Успокоиха се. Зарязаха всякакви графици и медицински терапии. Половин година след това тя беше бременна. Сега са щастливи родители на момче и момиченце.

# 29
  • Мнения: 990
Само не се отчайвай !
Не мисли непрекъснато за цикъла, за овулацията...
Успокой се и ще се получи ! Peace
Така е. Желая ти успех  Hug

Общи условия

Активация на акаунт