не знам как да се справя

той скоро има и рожден ден, сега не нзам кво да правя с тъпия му подарък. Много ви благодаря за куража, който ми давате. при мен сега е много лесно от една страна, защото нямам да взимам никакво решение, а отношението му не беше хубаво дълго време. Все едно е просто непознат.
Колкто и да боли е по лесно, когато знам всичко черно на бяло и няма чудения.
Изкушавам се да мисля в посока на "ако той знае колко много го обичам и ако проумее , ще съжали и ще се върне". Но истината е, че той не ме е разлюбил, защото не го обичам. Явно връзката ни наистина се е изчерпала и всеки е взел най хубавото от другия. За себе си мисля да взема неговата категоричност. Аз съм много нерешителна и се лашкам. Самочувствието ми е в скалата на отрицателното, наистина започвам да мисля какво не ми е наред ,щом не ме обичат.
При мен част от драмата е, че вече ми се струва , че изобщо такива отношения, в каквито съм вярвала, че съществуват , ги няма. Изобщо не вярвам, че някой ме обича или ще ме обикне някога. Майка ми се смее и казва, че това не е най важното - да бъдеш обичан и голямата работа, че някакъв си не ме обичал.
Държа се  настървено и злобно с мъжете около мен и после ми е много гузно.
Най разсипващото е, че той не иска нито да си говорим нито да се виждаме и изобщо да забравя , че съществува. Аз съм тази, която трябва да го иска това, той ме нарани мен, а не аз него.
Интересът на мъжете е докато искат да са с теб. Тогава им харесваш и като човек и искат да си говорят с теб. Спреш ли да си им интересна като жена изведбъж спираш да бъдеш приятен и вълнуващ събеседник.

Това с обичането много пъти всява ужас в мен. не знам колко такива взаимоотношения може да преживее човек без да се изроди вътрешно. преди няколко дена се оказа, че получавам стипендия за чужбина, и сега ще заминавам съвсем сама. В писмото пишеше , че щели да покрият и съпруг или дете, и това окончателно ме разстрои. Осмелих се и предупредих,че напускам работа.  там реагираха така, че чак се радвам, че повече няма да ги виждам тези хора.
Сега ми се струва, че той ,любимият ми,просто никога не е изпитвал нещо особено към мен. Връщам времето назад и се чудя къде ми е бил акъла, че не съм видяла очевидни неща. Предстоят ми много организации и подреждане на апартамент и други дивотии и трябва да се стегна. Поне наистина не плача от няколко дена насам. просто ми е много криво и безсмислено. 
Най-смешното е, че една приятелка сега се развежда и казва, че се чувства сякаш просто къса с гадже, а аз се разделям с гадже, а се чувствам все едно се развеждам.

Миличка, като чета си мисля, че всичко около теб се мъчи да те накара да приемеш заминаването...Сякаш живота ти се е самоорганизирал да те тласне в точно определена посока...Може би е важно за живота ти това да стане и понеже може би ти си "на кантар", то онзи някой, който ни гледа отгоре е решил да ти помогне...Ти си чувствителен човек. Това боли, но е и начин да даваш на другите обич и любов...Давам ти линк - дано ти помогне! Прегръдки!


http://intimno.rozali.com/razdiala.html