Доста незавършени курсове-кик бокс,плуване,стрелба,лека атлетика,пиано,поне завърших университета,омъжих се, родих дете и станах сериозна 
- Публикувана: 23 авг. 2007, 00:50 ч.
- Последно мнение: 23 авг. 2007, 23:10 ч.
Започнато, но незавършено. За нещата, които захващаме с ентусиазъм...
Най-хубаво е да се започва с ентусиазъм. Накъде без него? Иначе ще е като заточение.
А щом не е било завършено, значи не е било нужно (поне за нас).
Преди се шашках от незавършени неща, но вече се старая да го карам по-спокойно. И децата така уча - ако човек след някакво време реши, че не иска повече да прави нещо, по-добре е да престане, отколкото да се мъчи. (за справка всички неосъществили се пианисти, спортисти и др., които са го правили заради родителите си).
Може пък да не му е дошло времето на човек за тази дейност.
А и кой казва, че ако веднъж се откажеш е срам и позор? Винаги може да започнеш нещо отново - стига да имаш желание и кураж.
А щом не е било завършено, значи не е било нужно (поне за нас).
Преди се шашках от незавършени неща, но вече се старая да го карам по-спокойно. И децата така уча - ако човек след някакво време реши, че не иска повече да прави нещо, по-добре е да престане, отколкото да се мъчи. (за справка всички неосъществили се пианисти, спортисти и др., които са го правили заради родителите си).
Може пък да не му е дошло времето на човек за тази дейност.
А и кой казва, че ако веднъж се откажеш е срам и позор? Винаги може да започнеш нещо отново - стига да имаш желание и кураж.
А и кой казва, че ако веднъж се откажеш е срам и позор? Винаги може да започнеш нещо отново - стига да имаш желание и кураж.
Ааа, не, не казвам, че е срам и позор, ако не завършиш започнатото. Но пък у мен остава едно глождещо чувство на неудовлетворение, което определено ми пречи да продължа напред спокойно. Ей сега, след седмица, ме чакат 12 невзети изпити, без които няма как да завърша поредното си образование. А с такова желание го започнах...
така де, това глождещо чувство отвътре обикновено се възпитава отвън.
Хайде, здраве да е. Важното е да сме щастливи с това, което правим, пък няма значение колко време ще го правим.
По случай, че сега по TV Bulgaria дават "Войната на таралежите" се сещам за всички хубави български филми, в които е много важно децата да се занимават с някакви неща и да не се отказват.
А сега става още по-страшно - заради прехода хората се побъркват.
Хайде, здраве да е. Важното е да сме щастливи с това, което правим, пък няма значение колко време ще го правим.
По случай, че сега по TV Bulgaria дават "Войната на таралежите" се сещам за всички хубави български филми, в които е много важно децата да се занимават с някакви неща и да не се отказват.
А сега става още по-страшно - заради прехода хората се побъркват.
М даммм.. едни витражи си мечтая... да направя , но започнах работа.
Купувам по малко материали и се моля за Време.
Дай боже, / Боже не е с главно "Б", защото не е водещо в смисъла/ да не ми угасне ентусиазмът, защото съм Близнаци... доколкото това има значение или е просто оправдание.
Купувам по малко материали и се моля за Време.
Дай боже, / Боже не е с главно "Б", защото не е водещо в смисъла/ да не ми угасне ентусиазмът, защото съм Близнаци... доколкото това има значение или е просто оправдание.
и после учих шведски със самоучител на английски 
и предполагам сега си супер с шведския?!така де, това глождещо чувство отвътре обикновено се възпитава отвън.
Хайде, здраве да е. Важното е да сме щастливи с това, което правим, пък няма значение колко време ще го правим.
Хайде, здраве да е. Важното е да сме щастливи с това, което правим, пък няма значение колко време ще го правим.
Май си права, насадено е от родителите това чувство. Но не съм съвсем щастлива, като имам несвършена работа..
и после учих шведски със самоучител на английски
и предполагам сега си супер с шведския?!
не, доучих си английския амбицията тръгна от желанието да прочета пипи дългото чорапче на шведски.
ама като се замисля май имам самоучители за почти всички европейски езици
но испанския го почвам сериозно от октомври!!!
