Правилата!!!

Моята приятелка с вече порастнали деца има теория по въпроса 
Понеже децата са повече време с майките и ги манипулират и ядосват повече. Бащите ги виждат по-малко, особено в първите години. Затова имат по-голям респект към бащата, въпреки, че го смятат за по-разрешаващия. А защо бащата е по-разрешаващ. Пак по същата причина, защото гледа да компенсира малкото време прекарано с децата 

За теб може и да не е... и съответно това правило го няма при теб. За мен е адски изнервящо да ме прекъсва който и да е  Нали затова питам за правилата, защото при различните хора те може да са различни

Crazy chick,съгласна съм изцяло с теб,с изключение на бибероненото правило

пресен пример от вчера- тръшка се да облече зелена тениска, която е хвърлена в коша за пране, вече залята със сок. предлагам друга тениска или моят сутиен. да си избере.

иска чипс, но от най- големите пакети. предлагам да вземем същия вкус, по- малка разфасофка, или грозде (той мрази грозде)
всичко е манипулация...

Boomerang, зная, че това е много изнервящо, но в някакви вариации всички деца го правят.
Това, което се сещам е, че обясняването му е майката. И показването. За блузката за пране - разкажи за пералнята, дрехите и други подобни. За чипса - че напрамер трябва да купувате и още неща и няма да ви стигнат парите.
Много е трудно, изнервящо и на моменти влудяващо, но импровизацията върши работа. Казвам инпровизация, а не заблуди от сорта "баба меца го изяде". А как иначе ще научат защо не могат да си обличат мръсните блузки?

да, действително почвам с това- ама тя е мръсна, виж... той настоява за мръсната блуза... когато съм опитала вече нормалния начин, тогава прибягвам до манипулация. не ми е приятно да ме гледат в магазина как хлапето се търкаля по пода , а аз не искам да му купя еди- какво си... само аз знам, че няма да го яде после... краен вариант е...

Не, аз съм несъвършена майка. Правя много грешки, избухлива съм, правилата едва сега ги установяваме с малкия, никаква домакиня съм и т.н. но ПРАВИЛОТО! единственото, което безпрекословно спазвам - в колата децата се возят със столче. И моите и чуждите. Аз шофирам и не возя, ама никога не возя деца без столче. Моето го изписаха от болницата и това беше единствения път, когато се е возила в кола без столче, и то защото баба му го беше забравила. И големите слагат колан на задната седалка задължително. Иначе не тръгвам. Така загина братовчед ми, отиде си на 23, заради колан на задната седалка, една година само мина.

Boomerang
Сещам се какво правех с моите като бяха по-малки и трябваше да пазаруваме.
Казвах им предварително, че ще ходим да пазаруваме, включително някои от необходимите неща и какво ще сготвя с част от продуктите. Казвах им, че е за цялото семейство и ги питах дали им харесва. В повечето случаи се замисляха и се съгласяваха. Ако предложеха нещо друго, казвах им, че ще го сготвя в някакъв определен ден (но после трябваше и да го сготвя).
После им обяснявах, че трябва да свършим работа бързо и разчитам на тях да се държат прилично и ако искат нещо първо да ме попитат. Случвало се е направо да ги питам дали искат нещо и тогава те са много доволни, че им искам мнението.
Ако поискат в неподходящ момент им казвах, че сега няма възможност, защото скоро сме купували или че парите за пазаруване са определени. Разбирахме се кога и какво да им купя.
Като се държат прилично ги хвалех още преди да сме излезли от магазина и после като се приберем вкъщи пред баща им. Може би нещата станаха лесно и защото в много случаи и без да поискат сама съм им предлагала нещо.
При нас работеше.
Може би са останали с усещането, че винаги могат да си поискат и не е имало плоблеми.
А това за реакцията на хората - не го казвай на детето. Така то остава с впечатлението, че е не си съгласна заради реакцията на хората, а не защото го смяташ за правилно.
Та накратко:  обясни на детето за какво става въпрос; поискай му мнението или поне съгласието (да се почувства равен с теб); ако си обещала нещо го изпълни непременно
обяснението стана малко тромаво, така че извинете

Правила имаме, гледам да са по-малко - за да се спазват и да запазвам свободния дух. 
Строги правила са тези, които са свързани със здравето и безопасността на детето.
Пък останалите неща пробутвам като въпрос на добри маниери. 

Абсолютно. Много мразя невъзпитани възрастни, а и такива деца недолюбвам.  Не е само, защото водя служебни разговори. Аз уважавам детето си и изисквам тя също да ме уважава част от това е да не ме прекъсва, когато говоря или да се извини, че го прави /ако е нещо спешно/. Аз също се извинявам ако прекъсна 10 мин. й объркани изявления 


Мне... има Закон, който следва да спазваш... То по принцип всеки решава сам за себе си дали да убива или не... но си носи и последиците - нали знаеш? 

  всеки луд с номера си, просто не мога да повярвам 4е има 4ак толкова луди родители    а ако купят дреха за себе си, дали купуват и на децата да не остават зян

Мда - така правят или дори повече - не купуват за себе си, а само за децата. Имам един познат, който се чувстваше адски виновен ако купи дреха за себе си, а не за децата си. При това не става дума за беден човек, нито децата му ходят без хубави дрехи. Просто манталитет и възпитание - децата все да са първи и да има само за тях.

..описаното от Радостина работи с деца от 2 години нагоре,със сигурност..аз постъпвам по същия начин,непрестанно говоря и не им давам много думата

"ето сега купуваме чушки-какъв цвят са-да,червени,като топката у дома-какво ще ги правим,помните ли?-ще ги пълним както пълните когата с пясък на плажа.."...и така до откат..

и аз ги подготвям отдалеч за всичко,струва ми се хем редно,хем нужно..

Виждам,че ще трябва да обяснявам защо не позволявам да се носят играчки в хола.Защото детето от малко трябва да знае,че всяко нещо си има място:чиниите-на масата,дрехите-в гардероба,мръсните дрехи-в панера,обувките-в шкафа,кърпата-на закачалката,играчките-в детската стая.За да не ми се налага да казвам"Извинявайте,но е малко разхвърляно" на гости,дошли неочаквано.За да не стане после мъж,който като се изкъпе си хвърля хавлията на пода в банята,а мръсните чорапи-под стола.

Аз съм на мнение 4е правилата са си правила и трябва да се спазват.
Колкото едно дете расте без тях толкова по трудно става за напред(убедила сам се от ли4ни наблудения).
Ина4е аз със моя син се опитвам да бъда приятел и родител едновременно.
Правилата ина4е са много,но за мен бе най трудно да го нау4а ,4е когато мама
ка6е не или не мо6е зна4и това озна4ава не.
никога не казвайте не на децата си и след 5 мин. да направите това което
са поискали за6тото така 6те ви се ка4ат на главата.(това го знам ве4е от ли4ен опит)