Връзка с колега - а сега накъде?

Щом си разделена с мъжа си - имаш всички права да си търсиш нов. Това че имаш деца не променя ситуацията. Колегите - нека си приказжат ако искат - много им здраве.
А на шефовете може би е добре да кажеш лично каква е ситуацията, дано да са разбрани. НЕ виждам смисъл някой от двама ви да напуска. В нашата фирма има официални двойки има и няколко неофициални (но се стараят да са дискретни поне в офиса). А какво правиш изжън работа - това си е само твое решение. 

смятам, че е по-добре да бъдете дискретни за момента. Хорските приказки могат да ви създадат проблеми в работата и отношението на колеги и шефове. Ако нещата се задълбочат, както казваш, винаги можете официално да обявите връзката си. Успех

Обявяваш на всеослушание развода си, задоволявайки любопитството на околните с някакви причини за раздялата с мъжа ти. След това вече като "официално свободна" спираш да се притесняваш, че излизаш с колегата ти и те виждат на разни места- разведена си, нещастна си, имаш нужда от утеха, а той ти е приятел... и така плавно и бавно хората свикват с мисълта, че ви виждат заедно. Подхвърляш през ден-два, че добре че е бил колегата ти да те изведе снощи на по пица, че иначе все за глупости мислиш и всякакви такива "случайно изпуснати" откровения.
Обикновено хората коментират и клюкарстват изненадваща информация. Ако внезапно афиширате колко е напреднала връзката ви- неизбежно всички ще заобсъждат как, защо, кой е подозирал първи, ще ви наблюдават с лупа как се държите и т.н. А когато има време да свикват с една ситуация просто нещата се случват и приемат нормално. И това няма общо с български манталитет. И на запад да си- там още по-драстично ще ви подложат на обсъждане.
Има фирми обаче, предимно западни, в които е забранено да се създават семейни връзки между колеги. Това би трябвало със сигурност да го знаете, ако работите отдавна там. Моя братовчедка напусна работата си, за да се ожени месец по-късно за един от най-големите шефове. Бяха крили връзката си около година и когато решиха, че искат да се женят и живеят заедно, тя напусна с основание нова работа и след 2 седмици обявиха сватбата.
Успех и внимавай с пускането на информационни бомби в затворено общество, каквото е обикновено офис-обществото!

Това не е български манталитет а западен. В много фирми не се позволява да работят съпрузи и двойки.
Моя позната се загаджи с колега и изхвърчаха и двамата от фирмата. На моя мъж колега пък се хвана с жената на друг колега и също изхвърча.
В сегашната фирма на мъжа ми има съпрузи, но са в различни отдели, женени са отдавна, равнопоставени са и освен да обядват заедно не се набиват в очи.
Аз самата имах възможност да работя при мъжа ми но и двамата решихме че не е удачно защото той щеше да ми е пряк началник освен това щеше да е звено между мен и шефа на фирмата така че задължително щяха да тръгнат приказки за качеството на работата ми.
Преди години работех в една печатница и моя колежка беше жена на собственика. Познай кой получаваше най-приятните проекти. Отделно в стаята не можехме да си кажем две думи за ръководството защото още на другия ден шефа знаеше. Не беше приятно за работниците. За съпругата му не знам било ли е приятно да млъкваме щом влезе в стаята.
Направи си сметка кое ти е по-изгодно. Отношението на началниците ти и колегите ти не е за пренебрегване. Особено ако работиш в колектив.  Моето мнение е да се криете докато нещата станат съвсем сериозни така че човека до теб или ти да можете да напуснете работа ако връзката ви не се приеме добре от останалите. Ако я огласиш на този етап не се знае дали няма да настроиш колектива срещу себе си и след време връзката ви да се разпадне, но ти да си в лоши отношения с останалите или даже да си напуснала.

според мен единствения проблем е как във вашата фирма се отнасят към 'сдвояване' на колеги. при нас, например, 50% сме женени за колеги, другите 50% имат съпрузи извън офиса. доста комично е, но при нас се толерира.

мисля, че трябва да обясниш ситуацията на шефовете си и да ги попиташ за мнение. това е.

успех!

Няма да ти помогна много но: в предишната ми работа, след като обявихме, че ще се женим ( бяхме колеги), мен ме преместиха в друг отдел; намерих го за супер лицемерно, тъй като живеехме заедно една година, явно подписът все пак променя нещата . В сегашната ми работа, пък е точно обратното: женени, братя, сестри, до девето коляно... Всяка фирма си има политика по тези въпроси, така че говори с шефа. А, за колегите изобщо да не ти пука, не би трябвало да са ти чак такъв фактор в живота.

Ко ти пука...Свиркай си и си гледай твоя живот и т'ва е!

Амииии ... колегите ни разбраха когато им връчихме поканите за сватбата. Шефът осигури булчинската кола. Общо взето всички бяха шашнати и объркани. Не допуснахме да се разбере преди всичко да е сериозно. Във фирмата има още две двойки. И те не се подложиха на гласност преди нещата да се задълбочат до брак или дете, съвместният жовот също е добра причин (все пак ще ходите заедно сутрин на работа). Пък за приказките няма как да ги избегнете. Да не ти пука! Няма друг вариант в това отношение.

с мъжа ми бяхме колеги:) запознахме се на работа харесахме се почнахме да живеем заедно но никой от колегите ни не знаеше:) 9 месеца никой не подозираше за нас. Избрахме варианта да се крием т.к. офиса е пълен с клюкарки които само това чакаха:) Накрая аз кандидатствах за друг отдел, след като се преместих вече нямаше повод за криеница, но шока който клюкарките преживяха след като разбраха беше голям  имаше естествено един период на одумване на после им писна Сега само го питат как съм как е бебето

Дискретността никога не вреди. По - добре изчакайте да получиш развод и тогава разкрийте отношенията  си. Така ще си спестите много неприятности.

SORRY ЗА ЧАРШАФА    

Ето и една интересна статия по въпроса: http://www.karieri.bg/show/?storyid=372835

Роднина на съседното бюро: Семействата в офиса се приемат със смесени чувстваБоряна Пенева  31/08/2007 15:54

Как бихте се чуствали, ако на бюрото до вас седи съпругът/съпругата ви?


Семейства в офиса: Бихте ли работили в един офис със съпруга/детето/родителя си?

Мотивите за положителен или отрицателен отговор на този въпрос са толкова, колкото и хората.

Без значение дали е целенасочен или не, изборът да "пренесем" семейството в офиса не се възприема еднозначно. Психолози смятат, че в тези случаи негативните сценарии са повече от позитивните. "Изпатили" твърдят, че нещата не са толкова лоши, а работодателите се колебаят между подозренията и насърчаването на "семейния модел".

Да имаш професионални контакти с член на семейството не е лесна работа. Извън "роднинския формат" за правене на бизнес, възприет от много български предприемачи в началото на 90-те години, тази опция далеч не гарантира щастие на всички заинтересувани. Някои отхвърлят априори подобна възможност: "В никакъв случай двамата не трябва да работят на едно място. Колегите ще се отнасят с предубеждение към вас. А ако единият е началник, а другият - подчинен, нещата със сигурност се развалят", пише читател на сайта КARIERI.bg. Други пък мечтаят за такъв шанс, очаквайки това да се превърне в своеобразен тест за връзката: "ако семейството не може да работи заедно, няма да може да се погажда и вкъщи"; "сигурна съм, че съвместната работа може да бъде показател дали отношенията с даден човек са стабилни и дългосрочни", разсъждават други онлайн потребители.

За границите

Онези, които не искат роднина на работното място, изтъкват необходимостта от лично пространство, а също и от ясно разграничаване между личния и професионалния живот. Психологът Юлияна Добрева смята това за един от основните недостатъци на подобен избор: "Чисто психологически не е особено здравословно членовете на семейството да са постоянно заедно и в една и съща среда. Така може да се стигне да пълното размиване на границите между личните и служебните проблеми." Има ли значение дали става дума за съпрузи или родители и деца? Безспорно. Но независимо от комбинацията рисковете са доста. "Ако родителят ти е и началник или дори само колега, шансовете да "пораснеш" и станеш самостоятелен намаляват значително, като в същото време бунтът и негативизмът спрямо него ще се засилват. Да управляваш децата си също крие рискове и поражда множество въпроси: способен ли си да ги оценяваш обективно, да си също толкова взискателен към тях, колкото и към останалите си сътрудници, да ги възприемаш като автономни личности със собствено мнение и приоритети, да не приемаш лично грешките им. Когато съпрузите работят на едно място, те неминуемо пренасят личните си взаимоотношение върху служебните и обратно", разсъждава Добрева.

Колегите

Друг съществен недостатък е отношението на колегите към "семейството" в офиса. В случая неудобството и дискомфортът, които чувстват роднините колеги, е най-малкото зло. Нерядко те стават обект на раздразнение и дори на откровена завист от страна на останалите, независимо дали реалното им положение е достойно за завиждане или не. "Не знам точно защо, но колегите се дразнят, чувала към коментари, че са ме уредили, че са ме назначили с връзки и т.н. Все неща, които са далече от истината. Отношенията обаче се усложняват и това прави обстановката по-скоро неприятна", коментира Елена К., която вече осем години "споделя" един офис с майка си. "Тъй като работата ни е финансово отговорна, решиха, че трябва да ни отделят в различни стаи, за да се застраховат срещу злоупотреби. Това подозрение е обидно, но съм свикнала да не приемам навътре тези неща", добавя тя.

Когато обсъжда с началника си перспективата да превърне съпруга си в колега, Нина В. се тревожи най-вече от реакцията на останалите и от клюките. "Ще ви обсъждат известно време и после ще забравят", успокоява я мениджърът. Нина и мъжът й работят заедно от две години и в офиса вече има хора, които не знаят за връзката помежду им. Заради онези, които знаят обаче, тя продължава да има едно наум. И това понякога я възпира да заеме категорична позиция от страх да не навреди на съпруга си. "Преди да кажа нещо, винаги мисля първо как ще се отрази на него. Преди нямах проблем, но сега често ми се налага да си прехапвам устната", споделя тя.

Освен да станете обект на клюки и завист или да ви се налага да се съобразявате с мнението на околните повече, отколкото би ви харесало, съвместната работа с член от семейството може да се окаже пречка пред израстването ви. Въпреки че не го признават, работодателите често възприемат роднините като една цяло. Нина В. се оплаква, че егалитарният подход в нейния случай се изразява в уеднаквяване на заплащането и бонусите - нещо, което в противен случай не би било възможно. Дали по тази или по друга причина, съпругът й се опасява, че пречи на нейното професионално развитие. Колегите също възприемат често семейството "в пакет" и трудно правят разликата между личното и професионалното. "Поръчват на него да ми предаде нещо служебно, както и обратно, занимават мен с въпроси, които касаят неговата работа. Разяснения от типа "това, че сме заедно вкъщи, е различно от това, че работим за една и съща фирма", не вършат никаква работа", пише анонимен потребител в блога на КARIERI.bg.

Внимание: субективизъм

Подозренията в субективизъм на единия роднина към другия са сериозен риск, който семействата, решили да работят заедно, трябва да вземат предвид. Още по-лошо става обаче, когато, за да се застраховат срещу подобни обвинения, те изпадат в другата крайност - вместо да толерират съпруга/детето си, вгорчават живота му със завишени изисквания. "Бях началник на жена ми и за да не ме обвиняват в пристрастност, я товарех двойно и тройно повече от останалите. Буквално я изцеждах. В крайна сметка реших, че не си струва. Оставих я да се развива професионално, а за себе си намерих друга възможност", разказа наскоро в телевизионно предаване един известен журналист. Същото споделя и Елена К.: "През първите няколко години майка ми се отнасяше най-строго с мен. Изобщо не ме е толерирала, но това не попречи на колегите непрекъснато да ни обвиняват в пристрастие."

Ако се вярва на тези свидетелства, семействата в офиса изживяват повече трудни, отколкото хубави моменти. Често това става причина за "професионална" раздяла. Подобно решение обаче далеч не е наложително. Хора с опит твърдят, че това може да има и своите предимства.

Добрите страни

Чисто битовите удобства са повече от очевидни. Роднините ходят на работа, обядват и се връщат заедно, те общуват повече, имат повече общи познати и теми за обсъждане. В случай че възникнат проблеми в работата, за тях е много по-лесно да влязат в положението на другия, да го подкрепят и дори да го посъветват по-адекватно. "Със съпруга ми имаме една и съща професия и винаги сме говорили вкъщи по работа. Това не ни пречи, нито ни притеснява по някакъв начин. Откакто работим заедно, съм сигурна, че той много по-добре разбира как се чувствам, защо съм преуморена или изнервена и подкрепата, която ми оказва, е много по на място", разказва Нина В. Семействата в офиса имат и други предимства - не е необходимо и двамата да присъстват на късните заседания, когато единият отсъства, другият го държи в течение, помагат си в работата. При някои напрегнати професии с нестандартен работен график това е направо единственият начин двамата въобще да бъдат заедно.

Работодателите

Не може да се твърди, че компаниите разполагат с утвърдена политика за привличане на роднините на служители. Даже напротив. Възможно е по-недобросъвестните работодатели дори да се възползват от присъствието на семейства в офиса, за да ги манипулират. Те изнудват единия, заплашвайки, че може да навредят на другия.

На други места имат специална политика спрямо семействата, за да минимализират евентуалните вреди. В ресторантите "Хепи" например се радват на новите брачни двойки, но въпреки това не допускат да работят в един и същ обект. Директорът "Човешки ресурси" на компанията Йорданка Здравкова казва, че това се прави, за да не се дразнят колегите и да се избегнат подозрения в субективизъм. "Представете си как биха се чувствали останалите, ако например управителят на ресторанта е съпруг на някоя от сервитьорките?" Според нея предимството на семейните двойки в офиса е, че по този начин се укрепва духът на работещите във фирмата. "Разбира се, това не изчерпва и не решава изцяло въпроса с мотивацията, но все пак по-скоро действа положително на хората, отколкото обратното", смята тя.

В "Данон" не поощряват, нито ограничават назначаването на роднини. Във всеки случай предпочитат да се застраховат срещу изненади. Новите служители попълват "Декларация за конфликт на интереси". Всъщност този документ касае по-скоро роднините извън компанията. Емилия Фотева, директор "Човешки ресурси" в предприятието, пояснява, че конфликт на интереси би възникнал например, ако близък роднина на техен служител има ферма. "В този случай не можем да сме сигурни, че той би издействал най-добрите условия за компанията в ущърб на своето семейство", коментира Фотева.

Разбира се, има и организации, които насърчават "семействеността". Според Юлияна Добрева те правят това, водени от идеята, че "обвързаността между хората във фирмата влияе положително върху тяхната лоялност и мотивация, респективно върху качеството на дейността им, и че зависимостта помежду им дава възможност по-лесно да бъдат управлявани". Пример за подобно схващане е инженеринговата компания "Енемона". По думите на директора "Човешки ресурси" Таня Петрова в компанията работят над 200 семейства, някои от които са там още от създаването на предприятието. Специалната политика в това отношение означава, че "при равни други условия предпочитаме специалистите и работниците, чиито семейства са вече в компанията", уточнява Петрова. "Ако при вътрешен или външен подбор кандидатстват роднини на наши колеги, това за нас е добър знак. Желанието им да се развиват в "Енемона" означава, че компанията е добър работодател на техните близки", допълва тя. В предприятието смятат, че предимствата при управлението на колегите роднини са повече от неудобствата и най-вече - ползите са дългосрочни. Децата на служителите в "Енемона" гарантират приемственост на знанията и уменията. Те обикновено се задържат по-дълго време във фирмата и нямат нужда от продължителен въвеждащ период, тъй като задочно са запознати с организацията и начина на работата в нея.

В много "дефицитни" сектори подобна политика може да се окаже дългосрочно решение на въпроса с липсата на специалисти. В "Енемона" са наясно с тези предимства и се опитват да ги поощряват. По думите на директора "Човешки ресурси" те целенасочено търсят в семействата на служителите професионалисти, необходими за дейностите на компанията - предимно инженери и икономисти. Фирмата  осигурява условия за ученически и студентски стажове. През летните месеци в предприятието се трудят деца на колеги. Някои от тях са стимулирани със стипендии. Тази политика на "Енемона" дори влияе на техните дългосрочни планове за обучение и квалификация. "Децата ни избират такова образование, че да се впишат в бъдещите стратегически цели на компанията", твърди Петрова.

Подходът на "Енемона" засега не е масов. Той се прилага предимно от големи предприятия в малки населени места. Не е изключено обаче свиването на пазара на труда да накара повече работодатели да се замислят как да оползотворят "семейните ресурси" на своите служители.

****

И още малко: http://www.karieri.bg/show/index.php?storyid=362793

Семейства в офиса
Боряна Пенева  26/07/2007 14:41

Роднина на съседното бюро
Преди година моя позната започна работа във фирмата, където се трудеше съпругът й. В началото и на двамата идеята им се струваше по-скоро добра - пътуваха заедно сутрин и вечер, често излизаха на обяд, изобщо прекарваха повече време един с друг, което разбира се не е без значение. Особено в днешни дни, когато семействата се срещат за по няколко часа в началото и в края на деня, всички са изнервени и общуването е по-скоро непълноценно. Освен това съдбите им сякаш се сляха още веднъж - този път професионално.

Хубаво ли е това обаче в дългосрочен план? Не съществува ли риск семейните търкания да се пренесат в офиса и това да пречи на работата например? Как да се оправяме със съпруга/съпругата-началник или подчинен? Възможно ли е професионалните грешки или неприятности на единия да попречат на другия да се развива? А да не говорим, че не я ясно как биха възприели колегите семейството на работното място...

В случая с моята приятелка нещата не се получиха. Четири месеца по-късно тя реши, че в името на семейните мир и любов, е по-добре да си търси друго поле за професионална изява.

Впрочем повечето ми семейни познати споделят мнението, че мястото на съпруга/съпругата е извън фирмата, в която работят. Вие какво мислите?

Понеже се визират клюките и клюкарите в офиса - помисли дали не можеш да контактуваш с "главния" клюкар. Понякога, ако успееш да го убедиш в желаната от теб версия, имаш шанс да повлияеш на мнението на целия офис и то като го водиш в желаната от теб посока. Знам, че става въпрос за чиста манипулация, но обикновено общуването Е манипулация - осъзната, целенасочена или пък подсъзнателна.

Първо дай гласност на информацията, че отдавна с мъжа ти сте разделение, а в момента се развеждаш и ти е доста тежко и трудно.

След време сподели колко си благодарна на колегата Х, че ти помага в тези трудни за теб моменти.

Накрая колегите ще приемат като естествено развитие задълбочаващата се връзка с колегата ти и дори може да ви се зарадват.

Добре де, какво пък толкова има да клюкарят? Какво толкова ще се кажат колегите ти? Че са ти видели гащичките, докато той ти е надигал полата или що? По-притеснително е как ще реагира ръководството на фирмата. Ти сигурна ли си, че уволнената колежка е махната заради връзка с колега, а не по други причини? Аз съм чувала за уволнена колежка, щото не искала да стане любовница на шефа, но това е друго.
С моя мъж също работехме в една фирма. Аз дори имах гадже, докато се закачахме с него. Зарязах гаджето, стнахме двойка с мъжа ми и това беше. Колежките много ни се радваха. Имаше разни весели майтапи, но пък злостни клюки-не.

зависи от шефовете.ние със съпруга ми се запознахме и оженихме и работихме до скоро в една и съща фирма.вкл.шефоветв ни дойдоха на сватбата ни.а за колегите - не ми пука какво говорят.данък мнение не плащам.но съвет - идете и уведомвтв ръководството,разберете се ,че това няма да пречи на работата ви ,и повече се дръжте като колеги там,интимностите в къщи.успех