- Публикувана: 28 авг. 2007, 12:46 ч.
- Последно мнение: 30 авг. 2007, 19:10 ч.
"по-малкото зло"
При нас е първа опция.
Мъжа ми дори не е в страната. Сина ни го вижда по Скайп всеки ден, говорят си, виждат се...но на хиляди километри един от друг. Всеки ден правя снимки и пращам.
За РД на малкия бяхме сами, за Коледа и Нова Година пак ще сме сами. Поне за раждането на детето дойде. Прибира се на 3 месеца веднъж, за по 2-3 седмици.
Стискам зъби и чакам да дойде догодина. Тогава ще сме си изплатили къщата, ще сме събрали пари и за вноска за колеж на децата.
След това ще сме си заедно.
Аз съм доста търпелива...
Мъжа ми дори не е в страната. Сина ни го вижда по Скайп всеки ден, говорят си, виждат се...но на хиляди километри един от друг. Всеки ден правя снимки и пращам.
За РД на малкия бяхме сами, за Коледа и Нова Година пак ще сме сами. Поне за раждането на детето дойде. Прибира се на 3 месеца веднъж, за по 2-3 седмици.
Стискам зъби и чакам да дойде догодина. Тогава ще сме си изплатили къщата, ще сме събрали пари и за вноска за колеж на децата.
След това ще сме си заедно.
Аз съм доста търпелива...
Абе пари, пари, ама знаеш ли колко е гадно да си сама на празници или на Коледа, когато всички празнуват той да спи и да му се "радваш" като го гледаш спящ или уикенда да направиш закуска с желанието всички заедно да седнете на масата като по филмите, а него или да го няма или да спи като пън. Сега си давам сметка, че не всичко е пари
На мен ми е било много зле - раждам мъжа ми не е в Бг, РД на Ади мъжа ми не е в Сф, Великден всички по двойки аз сама с децата. Суперррр
Първа опция, то си е и така при нас. НЕ ми е чак зле 
РАзбирам те, да. Написах го така, защото при нас положението не е чак като това, което ти си описала. Доста често и аз съм сама с децата, но някак успява да компенсира. Пък и ако той не работи, не знам как ще я караме тогаз...
Имаше време, когато работеше от 8 до 17 и ползваше 30 дни отпуск. Но ги нямаше децата.
Сега работи много, получава достатъчно, а децата не го наричат "чичо". Отпуските ги прекарваме заедно и качествено.
Празниците винаги са семейни. Е, случва се да се разминаваме по пътищата, но е рядко. Той е удовлетворен от работата си, а за мен това е повече от достатъчно.
И след размисъл, определено вариант 1.
Сега работи много, получава достатъчно, а децата не го наричат "чичо". Отпуските ги прекарваме заедно и качествено.
Празниците винаги са семейни. Е, случва се да се разминаваме по пътищата, но е рядко. Той е удовлетворен от работата си, а за мен това е повече от достатъчно.
И след размисъл, определено вариант 1.
Аз съм доста търпелива...
Честно,не мога да преценя...живея във вариант първи и мъркам по цял ден и цяла нощ по този повод...,но да не мога да си позволя елементарни неща,за себе си и децата-виж и това не мога да си го представя...аз искам среден вариант и за това се боря...Като започна и аз работа,вероятно ще намерим компромисът,от който имаме нужда,защото и двете опции,дадени тук,за нас(моето фемили) са неприемливи.Затова и не гласувах,за което се извинявам 
И ние сме винаги заедно и на празници и на почивки.И в неделя сме заедно,но преди 21-22 часа рядко си е у дома.Не е толкова зле.
Фил ако си дойде в 21-22 часа, ще си помисля, че е за да вечеря и да се върне пак на бач
Мъжът ми работи през лятото на морето /близо 6 мес./, но през почивните дни с малката сме при него. Но независимо от това много ни липсва, тези 6 мес. ми се виждат 6 години. Всяка вечер малката не заспива докато не чуе тати по телефона. След като свърши сезона сме заедно, но тогава времето минава неусетно до следващото лято. През останалите 6 месеца мъжа ми работи в града, но на по-ниско платена работа. Но все пак благодарение на него направихме основен ремонт и подобрения в къщи. 
И ние сме винаги заедно и на празници и на почивки.И в неделя сме заедно,но преди 21-22 часа рядко си е у дома.Не е толкова зле.
Фил ако си дойде в 21-22 часа, ще си помисля, че е за да вечеря и да се върне пак на бач
Пети имам една дюлева у нас можеш да дойдеш да си я изпием, пък те нека работят
Знаех си, че не си ме забравила
Ние ше си пием, децата да си играят
И ние сме винаги заедно и на празници и на почивки.И в неделя сме заедно,но преди 21-22 часа рядко си е у дома.Не е толкова зле.
И при нас е същото, което ме кара да се замисля, че от много работа тип 1- гореописаното, до много работа тип 2- описаното от Горгоната има огромна разлика.
При тип 2 и аз бих рухнала, наистина.
mimok_l , не е баш така с времето. Като му звънне по телефона на мъжа ми някой умирающ от болки човек, няма време, няма почивка, няма семейство, зарязва всичко и отива при него. И в такива случаи няма как време да намериш. Защото не е работа, която можеш да зарежеш на средата и да кажеш "Утре пак". А уж има определено работно време.
Започнах да се замислям колко ли изкарват мъжете ви, че да се примирявате с този вариант ... вероятно много ... за мен семейството е много важно и не бих заменила с нищо успокоението за детето, че тати е с нас, че се прибира вечер да играят двамата, да карат колела и т.н .... А и мъжа ми е спокоен ... ако можех да избирам между двете, вероятно бих избрала втория вароиант , но е много важно какъв е мъжа в случая... ако е лентяй и мързеливец 
..едно е да се връща вечер и да започва да работи нещо по къщата или да се занимава с детето...друго е да се тръшне пред телевизора и да се налива ... във втория ще го изхвърля
..едно е да се връща вечер и да започва да работи нещо по къщата или да се занимава с детето...друго е да се тръшне пред телевизора и да се налива ... във втория ще го изхвърля