не я удрям, само от време на време повишавам тон, ама гледам да се владея. днес, след като обърна кутията със сиренето барабар със саламурата върху килима се развиках и й се накарах, а то милото идва да ме целува .... нали не може да говори да се извини. така ме разчувствах, едва сдържах усмивката си
- Публикувана: 28 авг. 2007, 15:46 ч.
- Последно мнение: 12 окт. 2007, 20:22 ч.
удряте ли децата си ?
удрях през ръчичките когато бъркахме в контактите 2-3 пъти икогато включваше и изключваше телевизора. повече не го прави. но сега удрям леко през устата защото ме хапе като се каже "НЕ", но не разбира, мисля да пробвам с повече обяснения, въпреки че сме на година и шест и не знам доколко приказките ще помогнат. Но иначе съм против шамарите, но много се карам, защото тъкмо прибера всичко и тя отива и вади всичко от чекмеджетата и много викам, но не убиждам и не удрям когато не е необходимо.
Но иначе съм против шамарите, но много се карам, защото тъкмо прибера всичко и тя отива и вади всичко от чекмеджетата и много викам, но не убиждам и не удрям когато не е необходимо.
Е не може да очакваш от нея да ти помага в прибирането все още
Това и е работата- да разхвърля и да си играе....приеми го от веселата страна и поразхвърляите заедно, пък после се гушнете в средата на хаоса и четете книжка 
Има време да е подредено.... 
удрях през ръчичките когато бъркахме в контактите 2-3 пъти.....
За тази цел си има обезопасителни капачки за контакти!!!!
Но иначе съм против шамарите, но много се карам, защото тъкмо прибера всичко и тя отива и вади всичко от чекмеджетата и много викам, но не убиждам и не удрям когато не е необходимо.
А за чекмеджета също има съответните приспособления, така че детето да не ги отваря!
Така че - без коментар
не мисля че е необходимо къщата да заприличва на някакъв затвор с решетки капачки и катинари. Имаме капачки на контактите, но не мисля че е уместно пак да се пипат, все пак ходим на гости а хората не са длъжни да слагат капачки на контактите и катинари на чекмеджетата. Мисля, че дисциплината би свършила по-добра работа 
не мисля че е необходимо къщата да заприличва на някакъв затвор с решетки капачки и катинари.
Естествено, че не... Ще си загрозяваш сега къщата - удряш през ръцете и ще се научи.
На който му се удря - удря. На който не му се удря - намира решението по друг начин.
Контактите са ужасно безинтересни ако не казваш 'не' и не удряш. Оставих дъщеря ми да си прищипе сама пръстите на чекмедже и това й предотврати мераците да ги отваря и затваря.
Но най-важното пригодих си къщата и навиците към това, че имам бебе, а не обратното. Въпрос на приоритети.
ами виж сега аз не съм казала, че я смачквам от бой, просто леко удрянв през ръчичките и то не всеки път, просто трябва да се научи, че там не се пипа има ли сме случай когато друго дете е идвало вкъщи и майка му го оставя да рови навсякъде, аз не мога да кажа нищо защото не е мое дето, но стана така че ми изкара дамските превръзки и други дамски принадлежности наглед пред всички гости. съжалявам , но не искам и моето дете да стане така. Аз обяснвам, че така не трябва а дане говорим, че наскоро беше намерила един крем отворила го и се намацала цялата, цялата работа става за секунди, а това с прескрипването се забравя точно за два дни. Тук не става въпрос за голям бой или нещо подобно, става въпрос за шамар през ръчичките. Който както иска да го разбира. 
Всички примери на "непослушание" които даваш сме ги виждали вече в къщи. Били сме свидетели и на къде- къде по- тежки "провинения", само дето удрянето не решава въпроса. Детето не се научава да не прави нещото, защото ще се опари, прищипе, защото не бива, защото ще се удари, нарани и т.н. /т.е. истинската прличина, поради която поведението му следва да се счита за неприемливо/ ами защото ще бъде ударено от родителя си. Така си изгражда грешна представа за връзката причина- следствие. То разбира едно- не желая да правиш еди какво си и за това те удрям. Утре ще бъде- не искам да ми пипаш куклата и за това те удрям.
ами като се замисля сте прави, а тя децата навънка си ги удря от доста време насам и не защото вижда вкъщи нещо подобно, а просто защото отношението на някои деца е такова към нея и от както те не си дават играчките и тя започна да го прави и започва да става агресивна към тях, а вкъщи става въпрос за едно шамарче на седмица да речем или когато счупи нещо, защото го е хванала и го е хвърлила, както беше случая с моя телефон например или с дистанционото на уредбата 
Искам да разкажа нещо на което станах неволен свидетел и което ме разтърси!Моя много близка приятелка замина за чужбина и остави двете си деца при баба им!Децата са на 3 и на 6 год.!Винаги съм харесвала голямото и дете (природно умно е ), но често като се случи нещо той отнасяше шляпването -защото ударил , брат си (нищо , че преди това малкия е досаждал и си го е просил ), или не е правил това , което тя е казала или се тръшка да облече именно тази си дрешка), малкия вечно се глези , целува я и винаги според нея беше невинен и онеправдан!
Обажда се по телефона и иска да ги чуе -малкия отива и започва да разказва как е , какво иска, големия отказва да говори и дори демонстративно отива в другата стая!
След разговора бабата отиде и почна да го пита защо се държи така , на мама ще и е мъчно за него, че не му е чула гласчето , а детето отговаря -"Не ме интересува , тя ме биеше " !
След няколко дни го питам дали мама се е обаждала , а той -" Само ти като беше у дома !И не ми говори за нея -там ако си остане още по-добре!Аз се чувствам добре без нея -разбра ли "
Стана ми мъчно и за детето и за майката !
Обажда се по телефона и иска да ги чуе -малкия отива и започва да разказва как е , какво иска, големия отказва да говори и дори демонстративно отива в другата стая!
След разговора бабата отиде и почна да го пита защо се държи така , на мама ще и е мъчно за него, че не му е чула гласчето , а детето отговаря -"Не ме интересува , тя ме биеше " !
След няколко дни го питам дали мама се е обаждала , а той -" Само ти като беше у дома !И не ми говори за нея -там ако си остане още по-добре!Аз се чувствам добре без нея -разбра ли "
Стана ми мъчно и за детето и за майката !
да разбирам, но щом детето да го е запомнило е ставало дума за нещо запомнящо се. А ние с моята дъщеря често си играем и се шляпкаме по дупето, но просто такава ни е играта и като я пта някой как бие мама, мама бие ли те? и тя идва и ми прави 'бам бам" и иска да я гоня и на всеки м устава ясно, че това е игра и , че вкъщи и дума не може да ства за бой, а за плясването по ръчичка явно не си спомня, никога не съм била превържаник на шамарите и мисля, че един поглед е достатъчен да ме разбере. Дажесъм я оставял да разхвърля всико с надеждата някой ден да й омръзне, но това се повтаря всеки ден и всеки ден. 