За наркоманията се сетих - Един реален пример може да се даде на детето - Няма възрастен наркоман! Всичките си отиват млади!
- Публикувана: 28 авг. 2007, 23:46 ч.
- Последно мнение: 21 май 2009, 15:31 ч.
Възпитание в пубертета
Рядко ми е доставяло по- голямо удоволствие от нещо прочетоно тук, като тази тема. Благодаря ти, kartinka, какъв е източникът на информация?
Моят син няма още 8 години, но някои неща при него толкова се промениха през това лято, че вече започвам да вярвам за снижената долна граница на пубертета на 9 години. Поне да съм подготвена.
За наркоманията- дадох му преди година "хубав" пример с една дрогирана кака на улицата ни, паднала на тротоара и абсолютно неадекватна. не я познавам, никога не я бях виждала. Това го впечатли много повече, от колкото ако саму му бях разказала.
Моят син няма още 8 години, но някои неща при него толкова се промениха през това лято, че вече започвам да вярвам за снижената долна граница на пубертета на 9 години. Поне да съм подготвена.
За наркоманията- дадох му преди година "хубав" пример с една дрогирана кака на улицата ни, паднала на тротоара и абсолютно неадекватна. не я познавам, никога не я бях виждала. Това го впечатли много повече, от колкото ако саму му бях разказала.
Иначе е отличничка, много умна, но такъв мързел я събори, та ме мрази само ако я помоля да си оправи леглото... 
БЛАГОДАРЯ ЗА ИНФО -ТО КАРТИНКА!!!!
Моичкият син е на 10 г. Голям мързел е. Хвана го пубертета. Засега се разбираме, но и доста често се караме.
А за наркотиците доста сме говорили. Съпруга ми веднъж му каза нещо от сорта - "То ако беше хубаво аз с майка ти първи щяхме да се друсаме"!! Много се смяхме..
А пък филма Трейнспотинг е с участието на Йън Макгрегър, и е страхотен. Но е за големи деца поне над 15 години.
Моичкият син е на 10 г. Голям мързел е. Хвана го пубертета. Засега се разбираме, но и доста често се караме.
А за наркотиците доста сме говорили. Съпруга ми веднъж му каза нещо от сорта - "То ако беше хубаво аз с майка ти първи щяхме да се друсаме"!! Много се смяхме..
А пък филма Трейнспотинг е с участието на Йън Макгрегър, и е страхотен. Но е за големи деца поне над 15 години.
Преди да продължа по темата искам за малко да направя едно малко отклонение и да ви разкажа малко за курса и психоложката, която го води.Понеже се появиха доста въпроси,докато успея да напиша всичко по-подредено,ще ви кажа какво ми каза лектора (жена е),когато я попитах какво да направя преди пубертета,за да не стане детето ми наркоман,да не бяха от училище,да не ми отговаря и да не го мързи да си пише домашните.Тя само се усмохна и ми каза:"Не се тревожи,детето ти няма нито да се друса, нито да бяга от училище."На последвалия въпрос откъде е толкова сигурна, тя ми отговори,че щом допускам,че това е възможно да се случи с моето дете, а не на някое друго и щом искам да направя така,че да не се случи-няма да се случи.Защото ,ако родителят се интересува какво става с детето му,то получава необходимата му доза внимание и ако се случи да сгреши,което е нормално, то поправянето е възможно.
Курсът по възпитание в пубертета беше организиран от отдела по здравеопазване към общината.Поканеният лектор е специалист по детска психология и педагогика, с действаща в момента практика.Тя е иранка, която от 25 години живее в Холандия,където е завършила образованието си по психология и педагогика.Преди това е работила в Иран като акушерка и много се гордее,че е поела в ръцете си 944 новородени бебета,като освен самото раждане е контролирала и цялата бременност на майката,както и състоянието и след това.Това беше втория курс, който тя води и аз имах възможност да го посещавам.Първият е "Детско възпитание".Следващата година може би ще мога да ходя на някой от нейните курсове, но не знам дали ще мога да ги комбинирам по време с моето училище.Ако мога,ще се постарая да запиша и тях-"Женско здраве и сексуалност","Здравословно хранене","Семейно планиране"(този курс е и за татковци) и още няколко, но аз си спомням само тези,защото те ми бяха интересни.Тази жена изнася лекции и в Щатите, предимно по теми за деца от смесени бракове и различни културни проблеми в семействата,адаптация и интеграция в нова среда ,семейни кризи и т.н.На мен много ми помогнаха нейните съвети,още повече,че ги получавам безплатно-курсовете се плащат от Общината и всеки желаещ е добре дошъл.
Курсът по възпитание в пубертета беше организиран от отдела по здравеопазване към общината.Поканеният лектор е специалист по детска психология и педагогика, с действаща в момента практика.Тя е иранка, която от 25 години живее в Холандия,където е завършила образованието си по психология и педагогика.Преди това е работила в Иран като акушерка и много се гордее,че е поела в ръцете си 944 новородени бебета,като освен самото раждане е контролирала и цялата бременност на майката,както и състоянието и след това.Това беше втория курс, който тя води и аз имах възможност да го посещавам.Първият е "Детско възпитание".Следващата година може би ще мога да ходя на някой от нейните курсове, но не знам дали ще мога да ги комбинирам по време с моето училище.Ако мога,ще се постарая да запиша и тях-"Женско здраве и сексуалност","Здравословно хранене","Семейно планиране"(този курс е и за татковци) и още няколко, но аз си спомням само тези,защото те ми бяха интересни.Тази жена изнася лекции и в Щатите, предимно по теми за деца от смесени бракове и различни културни проблеми в семействата,адаптация и интеграция в нова среда ,семейни кризи и т.н.На мен много ми помогнаха нейните съвети,още повече,че ги получавам безплатно-курсовете се плащат от Общината и всеки желаещ е добре дошъл.
Родителският авторитет и тийнейджърите
Родителите са моделът на поведение, който детето копира.Дори да живее с баба и дядо или само с единия родител,родителите са този, с когото тийнейджърите се сравняват,дори да не го харесват.Разбира се,това не означава,че понеже родителите са пример те не бива да имат свой личен живот, в който да има неща,които са позволени за възрастни и забранени за деца.Но от този живот трябва да извадите моментите,които не са добър пример за детето.
например:
Родителите се карат за нещо.Викат си,обиждат се и не могат да се контролират.
вариант:
Конфликтите между родителите не са добър пример за детето,още повече, че му внасят несигурност,ако ги слуша,особено,ако става дума за самото дете.Ако трябва да спорите за нещо,правете го,когато детето не е при вас,като него можете само да уведомите за постигнатото решение,ако то го касае.
-Ние решихме,че ако завършиш училище с добър успех може да отидеш на екскурзия с класа от училище.(а не майка ти не дава, но аз ще те пусна или баща ти не те пуска ,но аз ти позволявам)
-Ние решихме,че можеш да си празнуваш Рождения ден у дома,но след това трябва да почистиш и подредиш,както и да предупредиш съседите,че ще празнуваш,а ако докато ни няма те помолят да намалите музиката-трябва да се съобразиш и да го направиш.( а не няма проблеми-майка ти ще изчисти после,вие си куфейте и хич да не ви пука).
-Ние решихме да се разведем,но ти винаги ще си наше дете и ние винаги ще се грижим за теб и ще те обичаме,въпреки,че ще живеем разделени.*
*за развода и пубертета ще пиша по-късно с повече подробности
Когато показвате на тийнейджъра,че решенията ви са взети от вас от позицията ви на родители,той ще разбере кой поставя границите на допустимото поведение,което може да си позволи и дори без да го осъзнава ще се съобрази как да се държи дори,когато вас ви няма наоколо.Ако понякога детето преминава тази граница и започне дасе държи неприемливо за вас-вика,обижда ви,държи се неприлично с братя и сестри,в училище-накарайте го да се извини и приемете извинението му.Така то ще разбере,че всички хора правят грешки,но тези грешки биха могли да бъдат поправени.Ако вие по някакъв начин си изпуснете нервите или закъснеете или не успеете да изпълните уговорката, която имате с тийнейджъра- обадете му се, кажете му,че закъснявате,че се налага да почака,че ще трябва да отложите за друг ден планираната уговорка ( но не да я отмените изцяло) и кажете,че съжалявате или се извинете.Така детето ви ще разбере,че то има съществено място в живота и плановете ви не само на думи.За него да го третирате като възрастен означава много и то ще направи всичко,само и само,за да ви се хареса.Когато детето спазва правилата, които вие сте определили-непременно го похвалете,дори това да е нещо малко.
например:
-Браво,оправил(а) си си леглото.
-Виж колко е хубава стаята ти, когато е подредена.
-Помогнал си на брат си/сестра си с домашните,колко е хубаво да имаш на кого да разчиташ.
-Вдигнал си чиниите от масата и си ги оставил в мивката-супер,сега само да ги измием и можем да изгледаме някой филм заедно всички/да играем карти/да правим нещо цялото семейство заедно.
Дори,когато детето ви е много мързеливо,все има нещо хубаво,което е направило.Ако много ви дразни пубертетския мързел,опитайте се в продължение да една седмица да си затвотите очите за нещата, които ви дразнят и да се концентрирате върху добре свършената работа от детето ви.
например:
-Детето има хубава оценка в училище,но не си е оправило леглото.Похвалете го за оценката.Не му се карайте за неоправеното легло,но му кажете,че трябва да го оправи следващия път.
-Детето е направило само някакво приспособление за носене на тежка чанта по-лесно,но си е хвърлило инструментите на пода разпиляно.Похвалете го за свършената работа,кажете му колко е умно и съобразително.После му кажете да си подреди инструментите.Не му се карайте.
-Дъщеря ви е изчистила цялата къща.Иска да си покани гости.Но има двойка по..математика,например.Похвалете я колко добре се е справила, споделете, колко сте се зарадвали на подредения дом.Не и се карайте за двойката в училище.Попитайте я дали някой от гостите не би могъл да и помогне със задачите по математика.
Така детето ще има самочувствие,а ако се появи някакъв проблем-ще има смелост да го сподели с вас и да потърси съвета ви,за да се справи.
/следва/
Родителите са моделът на поведение, който детето копира.Дори да живее с баба и дядо или само с единия родител,родителите са този, с когото тийнейджърите се сравняват,дори да не го харесват.Разбира се,това не означава,че понеже родителите са пример те не бива да имат свой личен живот, в който да има неща,които са позволени за възрастни и забранени за деца.Но от този живот трябва да извадите моментите,които не са добър пример за детето.
например:
Родителите се карат за нещо.Викат си,обиждат се и не могат да се контролират.
вариант:
Конфликтите между родителите не са добър пример за детето,още повече, че му внасят несигурност,ако ги слуша,особено,ако става дума за самото дете.Ако трябва да спорите за нещо,правете го,когато детето не е при вас,като него можете само да уведомите за постигнатото решение,ако то го касае.
-Ние решихме,че ако завършиш училище с добър успех може да отидеш на екскурзия с класа от училище.(а не майка ти не дава, но аз ще те пусна или баща ти не те пуска ,но аз ти позволявам)
-Ние решихме,че можеш да си празнуваш Рождения ден у дома,но след това трябва да почистиш и подредиш,както и да предупредиш съседите,че ще празнуваш,а ако докато ни няма те помолят да намалите музиката-трябва да се съобразиш и да го направиш.( а не няма проблеми-майка ти ще изчисти после,вие си куфейте и хич да не ви пука).
-Ние решихме да се разведем,но ти винаги ще си наше дете и ние винаги ще се грижим за теб и ще те обичаме,въпреки,че ще живеем разделени.*
*за развода и пубертета ще пиша по-късно с повече подробности
Когато показвате на тийнейджъра,че решенията ви са взети от вас от позицията ви на родители,той ще разбере кой поставя границите на допустимото поведение,което може да си позволи и дори без да го осъзнава ще се съобрази как да се държи дори,когато вас ви няма наоколо.Ако понякога детето преминава тази граница и започне дасе държи неприемливо за вас-вика,обижда ви,държи се неприлично с братя и сестри,в училище-накарайте го да се извини и приемете извинението му.Така то ще разбере,че всички хора правят грешки,но тези грешки биха могли да бъдат поправени.Ако вие по някакъв начин си изпуснете нервите или закъснеете или не успеете да изпълните уговорката, която имате с тийнейджъра- обадете му се, кажете му,че закъснявате,че се налага да почака,че ще трябва да отложите за друг ден планираната уговорка ( но не да я отмените изцяло) и кажете,че съжалявате или се извинете.Така детето ви ще разбере,че то има съществено място в живота и плановете ви не само на думи.За него да го третирате като възрастен означава много и то ще направи всичко,само и само,за да ви се хареса.Когато детето спазва правилата, които вие сте определили-непременно го похвалете,дори това да е нещо малко.
например:
-Браво,оправил(а) си си леглото.
-Виж колко е хубава стаята ти, когато е подредена.
-Помогнал си на брат си/сестра си с домашните,колко е хубаво да имаш на кого да разчиташ.
-Вдигнал си чиниите от масата и си ги оставил в мивката-супер,сега само да ги измием и можем да изгледаме някой филм заедно всички/да играем карти/да правим нещо цялото семейство заедно.
Дори,когато детето ви е много мързеливо,все има нещо хубаво,което е направило.Ако много ви дразни пубертетския мързел,опитайте се в продължение да една седмица да си затвотите очите за нещата, които ви дразнят и да се концентрирате върху добре свършената работа от детето ви.
например:
-Детето има хубава оценка в училище,но не си е оправило леглото.Похвалете го за оценката.Не му се карайте за неоправеното легло,но му кажете,че трябва да го оправи следващия път.
-Детето е направило само някакво приспособление за носене на тежка чанта по-лесно,но си е хвърлило инструментите на пода разпиляно.Похвалете го за свършената работа,кажете му колко е умно и съобразително.После му кажете да си подреди инструментите.Не му се карайте.
-Дъщеря ви е изчистила цялата къща.Иска да си покани гости.Но има двойка по..математика,например.Похвалете я колко добре се е справила, споделете, колко сте се зарадвали на подредения дом.Не и се карайте за двойката в училище.Попитайте я дали някой от гостите не би могъл да и помогне със задачите по математика.
Така детето ще има самочувствие,а ако се появи някакъв проблем-ще има смелост да го сподели с вас и да потърси съвета ви,за да се справи.
/следва/
Какво родителите никога не бива да казват ?
Понякога децата толкова много ни я досват,че се чувстваме безсилни да поемем всички емоции с тях, на работата и вкъщи наведнъж.Да си излеем гнева с думи е много лесен вариант, но психиката на тийнейджъра още не е достатъчно зряла,за да ни разбере.Така понякога думите изглеждат по съвсем различен начин в детските уши и вместо да разбере,че сме изморени,то си мисли,че искаме да се отървем от него завинаги.
например:
Ядосаният родител се прибира изморен от работа и вместо да си почине,децата му сервират,че са изгубили ценна вещ в училище/развалили са нещо и трябва родителя да го плати/имат много отсъствия в училище и родителите едва сега разбират за това (викат ги в училище) и т.н.
вариант за решение:
АКо наистина сте ядосани и не сте в състояние да водите диалог с тийнейджъра,кажете му,че утре ще поговорите за това.Критикувайте лошата постъпка,а не "лошото"дете.Ако не овладеете и му кажете нещо от рода "Писна ми от теб",Äко знаех,че ще имам такъв син/дъщеря изобщо нямаше да правя деца..""Вкъщи място за хулигани и "двойкаджии няма",хлапето като нищо може да реши,че наистина не искате да имате нищо общо с него и да избяга.Каквото и да са направили тийнейджърите,тяхната постъпка и вик за помощ.Ако не им помогнете с внимание,разговор без обиди и отделено време, това може да ги тласне в много трудна за излизане бездна.
Когато приключите разговора с детето си ( по възможност без присъствието на другите деца в семейството в стаята),кажете му,че всеки трябва да отговаря за постъпките си и да си носи последствията и го накажете, но го направете в съответствие с направената беля и възможностите на детето си.
например:
Стела закъснява,като се оправдава,че не е имала часовник в себе си и не е видяла,че е късно.
вариант:
В зависимост от просроченото време,ако това се повтори,не я пускайте следващия път,когато иска да излезе ( независимо дали на дискотека или Рожден ден),а след това я пуснете, но и дайте часовник ( в краен случай може да и се обадите да се прибере).Така тя ще е наясно,че трябва да се съобразява с позволеното от вас време навън и ще знае,че ако не се съобрази,ще трябва да се лиши от нещо, което наистина харесва.Освен това този метод много помага децата да се научат да имат усет за време.
Колко късно и къде може да излиза детето ви решавате вие.каквото и да е вашето решение,то е правилно-вие сте родители.Важното е поставените от вас правила за излизане и прибиране да се спазват и от детето и от вас.Не позволявайте детето ви да се пазари с вас -например,да каже,че другите нямат определен час за прибиране вечер или,че той е доста по-късен.Вие не сте отговорни за другите деца, вие сте отговорни за вашето дете, което живее във вашето семейство и с вашата култура и разбирания.Другите родители вероятно имат други съображения,за да имат други правила.Отстоявайте думата си, но бъдете справедливи.
Тийнейджърите и парите
Да имат пари и да си купуват каквото поискат-това меччтаят почти всички тийнове.За добро или не-налага им се да почакат още няколкогодини.Това време им се вижда цяла вечност и създава доста проблеми на родителите,особено,ако имат финансови проблеми.В този период на израстване е много важно детето да се научи да цени вашия труд и да осъзнае,че дори с по-малко пари може да бъде харесвано и зачитано,да се забавлява и да създава контакти с връстниците си.
Джобни пари
Колко пари ще има детето ви зависи от вас.Не всеки родител намира за редно детето да носи пари на училище,някои родители дават джобни пари всеки ден по малко-други-веждъж седмично или веднъж месечно.В зависимост от нуждите на детето и вашите възможности,вие трябва да определите това.Ако детето се храни навън и не можете да му осигурите купони за столова или закуска,както и ако е по-голямо от 14 години,може да му отпускате джобни пари за неща, от които прецените,че има нужда-транспорт,храна,забавления с приятели.Този метод обаче си има и своите негативи-някои момичета изобщо не се хранят,за да си купят червило или цигари.АКо детето ви е по-дребно и е казало,че има джобни има опасност по-големите да му ги вземат....Трябва да прецените какви са нуждите на детето и да решите как да процедирате.Някои родители не дават пари за училище, а приготвят закуски.Ако детето поиска да отиде на Рожден ден или на кино с приятели, тогава му дават малки суми, в които то може да се вмести-торта и кола послучай първия учебен ден, например, или подарък за съученик.
/следва/
Понякога децата толкова много ни я досват,че се чувстваме безсилни да поемем всички емоции с тях, на работата и вкъщи наведнъж.Да си излеем гнева с думи е много лесен вариант, но психиката на тийнейджъра още не е достатъчно зряла,за да ни разбере.Така понякога думите изглеждат по съвсем различен начин в детските уши и вместо да разбере,че сме изморени,то си мисли,че искаме да се отървем от него завинаги.
например:
Ядосаният родител се прибира изморен от работа и вместо да си почине,децата му сервират,че са изгубили ценна вещ в училище/развалили са нещо и трябва родителя да го плати/имат много отсъствия в училище и родителите едва сега разбират за това (викат ги в училище) и т.н.
вариант за решение:
АКо наистина сте ядосани и не сте в състояние да водите диалог с тийнейджъра,кажете му,че утре ще поговорите за това.Критикувайте лошата постъпка,а не "лошото"дете.Ако не овладеете и му кажете нещо от рода "Писна ми от теб",Äко знаех,че ще имам такъв син/дъщеря изобщо нямаше да правя деца..""Вкъщи място за хулигани и "двойкаджии няма",хлапето като нищо може да реши,че наистина не искате да имате нищо общо с него и да избяга.Каквото и да са направили тийнейджърите,тяхната постъпка и вик за помощ.Ако не им помогнете с внимание,разговор без обиди и отделено време, това може да ги тласне в много трудна за излизане бездна.
Когато приключите разговора с детето си ( по възможност без присъствието на другите деца в семейството в стаята),кажете му,че всеки трябва да отговаря за постъпките си и да си носи последствията и го накажете, но го направете в съответствие с направената беля и възможностите на детето си.
например:
Стела закъснява,като се оправдава,че не е имала часовник в себе си и не е видяла,че е късно.
вариант:
В зависимост от просроченото време,ако това се повтори,не я пускайте следващия път,когато иска да излезе ( независимо дали на дискотека или Рожден ден),а след това я пуснете, но и дайте часовник ( в краен случай може да и се обадите да се прибере).Така тя ще е наясно,че трябва да се съобразява с позволеното от вас време навън и ще знае,че ако не се съобрази,ще трябва да се лиши от нещо, което наистина харесва.Освен това този метод много помага децата да се научат да имат усет за време.
Колко късно и къде може да излиза детето ви решавате вие.каквото и да е вашето решение,то е правилно-вие сте родители.Важното е поставените от вас правила за излизане и прибиране да се спазват и от детето и от вас.Не позволявайте детето ви да се пазари с вас -например,да каже,че другите нямат определен час за прибиране вечер или,че той е доста по-късен.Вие не сте отговорни за другите деца, вие сте отговорни за вашето дете, което живее във вашето семейство и с вашата култура и разбирания.Другите родители вероятно имат други съображения,за да имат други правила.Отстоявайте думата си, но бъдете справедливи.
Тийнейджърите и парите
Да имат пари и да си купуват каквото поискат-това меччтаят почти всички тийнове.За добро или не-налага им се да почакат още няколкогодини.Това време им се вижда цяла вечност и създава доста проблеми на родителите,особено,ако имат финансови проблеми.В този период на израстване е много важно детето да се научи да цени вашия труд и да осъзнае,че дори с по-малко пари може да бъде харесвано и зачитано,да се забавлява и да създава контакти с връстниците си.
Джобни пари
Колко пари ще има детето ви зависи от вас.Не всеки родител намира за редно детето да носи пари на училище,някои родители дават джобни пари всеки ден по малко-други-веждъж седмично или веднъж месечно.В зависимост от нуждите на детето и вашите възможности,вие трябва да определите това.Ако детето се храни навън и не можете да му осигурите купони за столова или закуска,както и ако е по-голямо от 14 години,може да му отпускате джобни пари за неща, от които прецените,че има нужда-транспорт,храна,забавления с приятели.Този метод обаче си има и своите негативи-някои момичета изобщо не се хранят,за да си купят червило или цигари.АКо детето ви е по-дребно и е казало,че има джобни има опасност по-големите да му ги вземат....Трябва да прецените какви са нуждите на детето и да решите как да процедирате.Някои родители не дават пари за училище, а приготвят закуски.Ако детето поиска да отиде на Рожден ден или на кино с приятели, тогава му дават малки суми, в които то може да се вмести-торта и кола послучай първия учебен ден, например, или подарък за съученик.
/следва/
Попаднах на тази статия и я препоръчвам на всеки родител.
http://semeistvo.rozali.com/teenager/p6162.html
http://semeistvo.rozali.com/teenager/p6162.html
Темата е страхотна и много нужна.Моментът при нас настъпи и по някога имам чувството че ще полудея. 
Толкова много се промени...Старая се да проявявам търпение ,но не винаги успявам,за огромно съжаление 
Като прочетох написаното съм по спокойна,а виждам че има и други майки-тинейджърки.Е,да си пожелаем ЖЕЛЕЗНИ нерви и да минава по леко и бързо.Нещо важно:НЕЗАБРАВЯЙТЕ ЧЕ И НИЕ СМЕ БИЛИ ПУБЕРИ 
,също като тях!!!
Толкова много се промени...Старая се да проявявам търпение ,но не винаги успявам,за огромно съжаление Като прочетох написаното съм по спокойна,а виждам че има и други майки-тинейджърки.Е,да си пожелаем ЖЕЛЕЗНИ нерви и да минава по леко и бързо.Нещо важно:НЕЗАБРАВЯЙТЕ ЧЕ И НИЕ СМЕ БИЛИ ПУБЕРИ ,също като тях!!! 
