Как да постъпя с родителите си?

Аз мисля, че последно трябва да се притесняваш, как баща ти ще приме да става дядо! Как прие това, че дъщеря му води полов живот? А и родителите рядко принуждават децата си да правят аборти, ако не е страшно наложително. Абортът не е шега или промивка!
По-скоро си помисли, как ти и приятелят ти ставате семейство, работите ли, учите ли, доходи-какви, къде отивате да живеете... Връзка от 1 год. не е дълготрайна връзка на вашите години, особено като живеете още при родителите си и се виждате само за купони, кафенца и т.н. Това не е съвместен живот. Според мен - първо заживявате заедно, виждаш как вървят нещата и то правенето на бебе ще си стане логично. И родителите ви ще приемат нормално развитието.

Що пък не ?!?! Нали това пита момичето  Как да уведими баща си ,че ще става ДЯДО  Може пък на човека да му хареса тази роля и хем си млад,хем ти и отгледали децата.За бабата не пише    май тя е съгласна и ни е страх от бъдещия дядо
              Принципно бащите трудно приемат подобни роли,но след това ги изпълняват ПЕРФЕКТНО     

Подкрепям напълно

когато аз забременях се чудех как ще кажа на бащами но за мен беше по лесно защото сме  далече един от друг.Казах му по телефона но го прие доста добре даже майка ми каза че чак е плакъл от щастие.Така че ако и двамата го искате не му мислете.От това по хубаво няма

Аз също мисля, че за да стане човек родител трябва да е достатъчно стабилен финансово и най-вече да е самостоятелен. Защото отглеждането на детето ще лежи най-вече на вашите плещи. Според мен родителите ни са изпълнили задълженията си към нас в ранна детска възраст и е крайно некоректно да им се тръсне за отглеждане едно внуче. Също така едногодишна връзка определено не е кой знае каква проверка. Може би трябва първо да станете самостоятелни, да поживеете заедно и чак тогава да мислите за бебе.
Относно възрастта мое лично мнение е , че още ти е рано. Аз забременях за първи път на 22 години, но тогава бях сигурна, че не съм готова да бъда майка. Никога досега не съм съжалявала за това си решение. Поживях си дълго и добре без дете. Родих дъщеря си на 34 години и не мисля, че съм закъсняла. И най-вече баща и е точно този баща, който винаги съм искала за детето си.

Изнасяте се на квартира заедно. Изкарвате в нея зимата, за да видите колко ще останат от тия 1400 лв след като платите наем, ток, вода и ПАРНО . Хубавко ги пресмятате дали ще стигнат за вас и бебе. Ако не сте си издрали очите до края на отоплителния сезон - давайте
За квартирата го казвам, защото е хубаво да се установите някъде отделно от каквито и да било родители колкото и добре да се разбирате с тях. Това си е мое мнение, де. Но идеята за 3 поколения под един покрив ми е страшна.

 

Абсолютно съм съгласна,аз също съм се омъжила и родила на 20,но веднага се отделихме и идеята дори да се наблъскам с толкова много хора от различни поколения под един покрив ми се струва 
Ако се убедите че издържате финансово сами и живота под един покрив не ви влудява-дерзайте,то така или иначе следващата логична стъпка е бебчето 
Успех!

                      Хайде,стига с тези сметки.Вие дете ли ще правите или самолет ще купувате? Има толкова много хора родили преди 30 пък не са умряли от глад и са плащали и наеми,и сметки. И аз съм родила на 22 първото си дете.Бяхме студенти и не сме имали жилище,изнасяла съм се под наем на 5 места,даже и в друг град въпреки,че съм родена и живяла само в София.Второто си дете родих на 26 и бях сама в София / при това 8 години/ ,мъжа ми работеше в провинцията и какво справях се и без баби и без мъж  Децата си порастнаха и ние направихме жилища и на нас ,и на тях.През ум не ми е минало дали съм готова или - не за майка,или той за баща.Просто се обичахме и се обичаме въпреки мнооооооооооооооооооооооогото години и мноооооооооооооооооогото трудности.Винаги съм била сигурна,че мога да разчитам на него,а мисля ,че и той е знаел същото. И понеже не е било леко сега помагам с всичко , с което мога на децата си и изобщо не чакам благодарности и метани.Надявам се да са добре всички.За миг не съм мислила,че внуците могат да ми тежат или ,че аз им ги отглеждам.Гледам ги когато мога и се старая да им осигуря спокойствието да работят и да реализират плановете си за техния си личен живот.И хич не ме интересува дали някой ще прави сметки длъжни ли са бабите и дядовците да гледат внуците си.Не се чувствам длъжна,но искам да осигуря на децата си  лично време и възможности за професионална реализация.Между другото и аз все още работя и не съм престаряла,но това не ми пречи да се занимавам с внуци и да си ходя по купони,когато искам / даже и с малчовците  /   

Аз родих на 21,сега съм на 22 с едно малко съкровище до мен. Защо да чакам да раждам тепърва на 30-40 год.,срещнах човека събрахме се и решихме да имаме бебе.Млада съм има време и да работя и да уча.Оправя ме се,понякога ни е трудно но намираме начини и се справяме.Че аз мога да стана на 40 и пак да нямам кариера и пари и какво сега да не раждам ли?Не ги разбирам тези хора,които първо чакат да се оправят пък тогава,но пък и те сигурно не ме разбират.Ако си сигурна в човека до теб давай,пък и взимате хубави пари,ако ти кажа нашият доход на месец колко е и ще паднеш.

   Някои са дорасли да имат семейство на 20 години, а други цял живот не им стига да изживеят детството. Най-добре е да поживеете известно време задно, да ви поочукат битовизмите и тогава да решите дали искате да сте заедно и да създадете семейство или да живеете на принципа " Тате носи, Мама меси, да живей труда на наш'те на гърба".

Подкрепям