- Публикувана: 29 авг. 2007, 15:50 ч.
- Последно мнение: 6 септ. 2007, 21:36 ч.
следата от бившия
Да, сравнявам бившият със съпруга ми несъзнателно - реакции в сходни ситуации, манталитет, поведение, отношение към мен като личност и жена, усещане за живота като цяло....
Единствената следа която е оставил в мен, е съжаление че съм позволила да споделя прекалено дълго живота ми.
Единствената следа която е оставил в мен, е съжаление че съм позволила да споделя прекалено дълго живота ми.
Ще избледнее евентуално едва след като започнеш да обичаш повече себе си от него ...
На мен ми помогна.
На мен ми помогна.
А може би едва след като започнеш да обичаш НЯКОЙ ДРУГ ПОВЕЧЕ от него?
Искам да знам дали след края на една голяма любов остава само празнота и винаги ли ще сравнявам новите мъже в живота си с НЕГО? Или рецепти как да изчистим едно леке
Само да уточня първо, че аз не бих нарекла спомена си за една голяма любов "леке".
Според мен всеки човек изживява нещата различно, затова ти отговарям за себе си - не се изтрива. Колкото и да съм щастлива сега и колкото и да е пълен животът ми, този човек има специално място в сърцето ми и ще си стои там завинаги.
ВСИЧЧЧЧЧКИ бивши ми се изпариха от главицата, щом видях за първи път Ицко. Дори онзи, за когото страдах една година...Не го сравнявам с никого, той е такъв, какъвто съм искала, каквото съм търсила в другите...
Иначе - да, помня ги. С единия се и виждам даже. Но са много много далечно минало, понякога имам чувството, че Иц е бил единственият мъж в живота ми.
Иначе - да, помня ги. С единия се и виждам даже. Но са много много далечно минало, понякога имам чувството, че Иц е бил единственият мъж в живота ми.
Следата винаги ще е в нас - видима или не... Всеки човек преминал през живота ни оставя белег по един или друг начин. Може да е скрит, забравен дори, но винаги ще го има.
След като е баща на детето ми, няма как да не напомня за себе си /дъщяря ми страшно прилича на него/! Но всичко до тук! Всеки трябва да има свой собствен път!
ДА ПРАВИМ ДОБРО, БОГ ДА ГО ВРЪЩА НА ДЕЦАТА НИ!!!
(не си спомням от кой филм беше това 
)
Ще избледнее евентуално едва след като започнеш да обичаш повече себе си от него ...
На мен ми помогна.
На мен ми помогна.
А може би едва след като започнеш да обичаш НЯКОЙ ДРУГ ПОВЕЧЕ от него?
Може би сте прави , че времето лекува и че клин клин избива. Някой ме обвини , че го наричам леке, пък в същото време и най- голямата ми любов, но това нещо се появи в мен от раздялата. Бяхме определили дата за сватба, живеехме вече 4 г. заедно и при едно скарване аз се прибрах вкъщи и той след една седмица ми се обади пиян да ми каже че щял да се жени за някаква съученичка. Целият ми багаж беше там, когато той вече я е водил на мойто легло. След това се обажда няколко пъти, но аз не исках да говоря с него. Тъкмо малко ми беше поразкарало и сега имах рожден ден- първият sms ми беше от него още в 8 часа и с големи букви ми беше написал- ЛИПСВАШ МИ. Нали ще се жени за друга защо му липсвам нека да бъде щастлив с нея
Понякога дистанцията на времето има добрината да направи съжителството между спомените и настоящето ако не приятно, то поне възможно. За съжаление количественото измерение "време" необходимо, за да се притъпи болката до поносимо състояние не е подвластно на никакви фактори. Може би един ден просто усещаш, че искаш да живееш. Дано да си късметлийка и да ти трябва по малко време.