Публикувана: 30 авг. 2007, 21:16 ч.
Последно мнение: 4 септ. 2007, 21:11 ч.

Доктор Спок ...

13 803
68
1

# 15 30 авг. 2007, 23:16 ч.

Мнения: 212

Цитат на: Дона Флор и нейните двама мъже в чт, 30 авг 2007, 22:17

Имам един печален опит да науча детето си да заспива само по съветите на д-р Спок. Освен, че получих нервна криза и чувство за вина, нищо друго не постигнах. Малко по- късно го научих по моя си начин. Бавно и безболезнено за двамата.

Спомням си и аз тоя момент в който имахме големи противоречия с жена ми. Аз настоявах както е по книгата на д-р Спок още от първата седмица да захвърлим дъщеря ни в детската стая сама за да свиква да спи сама. Да ама не. Жена ми се противопостави категорично и сега като знам какви мъки бяха осъзнавам че е била права и дъщеря ни спа при нас на спалнята известно време.
Та така де. д-р Спок и на нас не ни понесе макар че аз съм привърженик на някои негови идеи. Но жена ми не ще и да чуе за него. Миришел вече на антика и мухъл....

# 16 30 авг. 2007, 23:20 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: Как`Сийка в чт, 30 авг 2007, 21:26

Във всички прочетени съм намерила по някое ценно зрънце, което ми е било от полза, но такава книга или такъв автор, които като прочетеш и да станеш супер-родител, просто не съществуват! А и не съм разбрала досега авторите да имат такива претенции.

Това е и моя отговор.

Забелязвам, че в различните времена има различни залитания. Като: 'на абсолютен режим и да спи само в стая от първия ден" , после пък става: "да яде когато то прецени и да спи м/у родителите си поне до прогимназията"... а истината е някъде по средата. Поне според мен де.

# 17 31 авг. 2007, 00:44 ч.

София
Мнения: 13 206

Цитат на: RadostinaHZ в чт, 30 авг 2007, 22:00

....

За Спок - някъде бях срещнала, че синът му е имал намерение да го съди за тормоз и малтретиране (това в кръга на клюката). Сериозно - ужасявам се, че поколения деца са отгледани по неговите съвети. Нищо чудно накрая да се окаже, че това има принос в бума на депресии и други подобни състояния (за радост на фармацевтичните компании).
..............
На всичко отгоре се дразня, че подобни книги се пишат я от лекари, я от психолози, я от някой друг. Дълбоко се съмнявам тези хора от правене на кариера дали са имали време за собствените си деца. Нямам данни някой от тях да е обръщал и на половина внимание на децата си, колкото описват в книгите си.
Ако някой е чел нещо, написано от родител, който е отгледал сам и изцяло поне едно дете, с радост ще я прочета.

Аз съм чувала пък, че синът му станал престъпник.. пак в кръга на клюката Twisted Evil

По втората част... Фен съм на д-р Фицхю Додсън. Човека е роден двайсетте години на миналия век, но ако не прочетеш биографичната справка няма и да разбереш Wink

Първо е бил свещеник и става психиатър. Има 3 деца и много често дава примери с тях, както и с други свои пациенти.. Е, това е фен съм... Grinning

# 18 31 авг. 2007, 00:49 ч.

София
Мнения: 62 595

Това ми напомня за Пиаже.
А твоят човек ще го прочета ако успея да го намеря.

# 19 31 авг. 2007, 00:51 ч.

София
Мнения: 13 206

Цитат на: RadostinaHZ в пт, 31 авг 2007, 00:49

Това ми напомня за Пиаже.
А твоят човек ще го прочета ако успея да го намеря.

Дай на лични поща.. имаш го тутакси... една от книгите Grinning

# 20 31 авг. 2007, 01:02 ч.

София
Мнения: 13 206

Цитат на: Isa в чт, 30 авг 2007, 23:20

Цитат на: Как`Сийка в чт, 30 авг 2007, 21:26

Много сте прави и двете! Моята дъщеря като бебе имаше железен режим на хранене и сън. Между другото кой каза, че д-р Спок бил за режима Wink

В моята книга от старите издания пише, че бебето може с режим или без режим, в зависимост от бебето и удобството на майката. Мога да ви пусна и цитат даже от електронния вариант. Аз избрах удобството за себе си. Детето ни спеше в стаята ни, понякога в периода на никнене на зъби и в нашето легло. От раз на 3 г. възраст започна да спи в отделна стая. Никога не сме имали проблеми с това. Така че всичко е много индивидуално и родителя трябва да отсее за себе си прочетеното, да следва усета си Grinning

# 21 31 авг. 2007, 01:32 ч.

Бургас
Мнения: 702

Нали няма да сметнеш за грубо, ако вместо да отговарям си копирам отговора от подобна тема отпреди няколко дни:

Цитат

Имам книгата, най-старото издание - аз съм гледана с нея. Естествено, много от нещата не ми вършат работа (пелените, приготвяне на млякото и т.н.), но е безценна по отношение на съветите при болестни състояния. Мога да дам много примери за това, но ще се огранича до два:
1. Когато се роди, очите на голямата ми дъщеря се движеха на където си искат, без връзка едно с друго. Ужасих се като я видях и се замислих колко ли операции ми предстоят. В родилното една майка си носеше книгата и прочетох, че това е нормално, че мускулите на очите укрепват постепенно и когато бебето започне да вижда предметите, и двете очи се фокусират на едно място и "кривогледството" изчезва. Така и стана
2. Разболях се. Не се чувствах добре известно време и, разглеждайки книгата, реших, че имам заушка. Като отидох на лекар, влязох и му обявих диагнозата си. Слава Богу, лекарката не беше от типа "много четеш, вредно е" и ме прати на изследване в инфекциозно отделение. Диагнозата се потвърди. А беше много вероятно да ме метнат на антибиотици и витамини, все пак на 26 години човек не се раболява често от заушка. Блогодарение на отличното и подробно описание на симптомите на болестта, това ми се размина.

Имам и още примери, но няма да ви отегчавам. Мисля, че в качеството си на здравен справочник книгата няма аналог на българския пазар.

# 22 31 авг. 2007, 07:17 ч.

Мнения: 27 524

Не мисля. Освен това, в последното издание, което купих, изрично беше подчертал, че нещата са променени и съобразени с новите норми и изследвания. А на първо място за мен стои фактът, че Спок и съветите му са преди всичко психологически, а за това време няма, така че съм доволна и ползвам книгите му Peace

# 23 31 авг. 2007, 07:33 ч.

Цитат на: Linkata в чт, 30 авг 2007, 23:10

От д-р Спок нямам впечатления но преди време тук намерих линк към електронно издание на Изкуството да бъдеш родител /за съжаление не помня автора/.

Автора е Д-р Фицхю Додсън.К нигата е издадена 1999г. от изд. Колибри.

# 24 31 авг. 2007, 07:38 ч.

Мнения: 27 524

Ето я и самата книга:

А от тук може да се изтегли:

http://www.izvorite.com/downloud/downloud6.htm

# 25 31 авг. 2007, 08:33 ч.

Мнения: 7 821

В тази книга намерих няколко много ценни съвета при махането на памперсите, така че както са ти писали по-горе, и аз в различни книги съм намирала различни полезни неща.
Но аз харесвам и общата му концепция и възпитавам децата си горе-долу по нея. Не превъзнасям нито майчинството, нито децата, не споделям мнението, че трябва да чакаме за всичко детето само да се сети и само да поиска да го прави. И ако това са модните тенденции във възпитанието на запад, то аз не ги споделям и в този смисъл не съм съгласна с жена ти и книгата не е "остаряла". "Захвърлих" децата си сами да заспиват от раждането им и никога не съм съжалявала за това. Въпрос на вътрешно усещане.

# 26 31 авг. 2007, 09:01 ч.

Мнения: 25 623

За Спок нищо конкретно не си спомням, но на Лоранс Перну (така ли беше? newsm78

) съм дълбоко задължена за идеята за отвличане на вниманието при зараждащи се кризи. Много действа при моя син, че и още важи. Mr. Green

Като изпадне в пуберско-магарешка криза, например, все ми се налага някаква помощ на компа и то, нали е добро дете, забравя къчовете и търчи да помогне на мама... Wink

# 27 31 авг. 2007, 09:05 ч.

Мнения: 1 866

Лоранс Перну и Спок си приличат много по съветите за възпитанието. Додсън също споменава Спок с добро в книгата си.

# 28 31 авг. 2007, 09:12 ч.

Мнения: 25 623

Когато като бременна си накупих де що книга за възпитанието намерих на пазара, мъжът ми ми се присмя, нали съм имала учебници, за какво ми били тези книги.
- Алоуууу, - викам му аз. - Досега съм учила как се възпитават чужди деца, сега чета как става номерът със собственото.
Не, че научих нещо кой знае какво, де, но наистина има ценни идеи в тези книги. Стига човек да не го мързи да експериментира, а не да седи със скръстени ръце и да чака да отмине намсикой подред период. Че те периодите край нямат, чак докато ти тръснат някое и друго внуче в ръцете и айдеее, пак отначало. Mr. Green