бременна на метадонова програма

Аз не мога да ти дам съвет, но ти пожелавам да се справиш с проблема си и да родиш прекрасно и здраво бебенце. И както една мама каза по-горе, след безкрайните безсънни нощи над мъничето разбираш, че няма нищо по-важно на този свят от детето ти. Желая ти успех  !

ох , незнам! Като чета ми става тъжно и за теб и за бебчето.Сигурна ли си , че един ден няма да се върнеш пак към наркотиците?Взела ли си твърдо решение да промениш животга си и да му придадеш нов смисъл.Всъщност може и да не ми отговаряш, важно е ти да си си отговорила на тези въпроси преди да вземеш решението да ставаш майка.моят съвет е / може и да ме упрекне някой/ първо потърси специалисти , които да ти помогнот да си върнеш здравето и тогава мисли за дете и семейство.Така мисля аз!Щом си вземала наркотици в първите седмици на бремеността това означава , че не си очаквала детето.Твой избор.Аз не бих рискувала  

Поздравявам те за смелостта!  Първо - да се опиташ да започнеш живота си отначало, в друг град, без наркотици, да се лекуваш. И после - за решението да оставиш детето - това наистина осмисля живота! Защото най-лесният и разбираем за всички вариант в тази ситуация на непланирана бременност би бил аборт. И никой не би те осъдил за това. Значи - много искаш това дете!
Ти си и щастливка, че имаш мъж до себе си, който те подкрепя и това дете е желано и от двама ви. Това е прекрасно, повярвай ми!

За съвети - трудно ми е да ти дам, нямам познати в такава ситуация. Но съветът на другите да потърсите консултация със специалисти от големите градове е добър.
Като начало, преровете в нет-а за инфо. Свестните работещи лекари отдавна са оставили следи в нет-а, доста си имат и свои сайтове.
Пиши не само тук - във всякакви форуми, където се обсъждат здравни проблеми. Не се знае откъде ще изскочи "заекът", т.е. - наистина полезната информация и контакт.
Сещам се и да влезете в контакт с проф. Кременски и екипът му. Освен това, с което те са познати на повечето бременни - скринингът за генетични болести, БХС и амниоцентеза - имат един голям проект за човешкият геном. Правят проучвания на гените на българите като народ и популация, в различни области на страната и т.н. Може би ще се заинтересуват и от една такава възможност - наблюдение на точно такава майка. Трябва да  опитваш  всякакви възможности, които биха ти помогнали в тази ситуация да износиш максимално здраво и непристрастено дете.

А лекарите (или каквито са там), които ти водят метадоновата програма - те какво казват? Не могат ли и те да те насочат към специалисти?

Стискам ти палци за успех! Лека и хубава бременност!

http://antidrugbg.com/lmenu.php?tem=prog&id=1209&textid=1870#1209
http://www.ndc.government.bg/?l=bg&pid=sp-organ

http://www.klinikakantchelov.net/My_Homepage_Files/Page3.html

Малко инфо, дано да помогне.

Преди години бях на крачка да изпадна в подобна ситуация. Тогава нямаше такива програми, инфо и организации занимаващи се с тези проблеми. Бях малолетна. Помогнаха ми в ДПС, към полицията в града.
Времето което прекарвах там ми донесе познанства с хора, които до преди  1-2 години бяха на херон. 2-ма са мъртви, но едно от момичетата се записа в метадонова програма. Но в Австрия. Знам, че там е имало бременни. Знам и че родиха. Знам и за последиците върху бебчетата. Моя съвет е - намери много инфо, свържи се с организация или програма, която да наблюдава теб и бебето. Направи всичко необходимо да следиш бременността си при хора познаващи проблема и знаещи от какво се нуждаете ти и бебето. Когато стигнеш времето за раждане (моля се всичко да е ок до тогава) намери екип, който да се погрижи за бебето. 
не знам какво повече мога да добавя от казаното от момичетата по горе. Бъди умна и смела!
Успех
Забрави за дрогата....

Явно изпитваш удоволствие да ни даваш пълна и детайлизирана информация.

Има и други начини да бъде зададен  въпрос.
 
Мислех само за това, че има вероятност детето ти да е зависимо.

    Първо да те поздравя за смелостта да напишеш постинга си /грамотен при това/.
    Личи си, че си умно и образовано момиче, но отсега ти казвам, че такива като теб са ми черни пред очите.
    Досега може и да си се друсала чат-пат. Да си опитвала да се откажеш около стотина пъти.   
    Да си правила неща, с които не се гордееш.
    Ако искаш наистина да бъдеш мама на това невинно същество в теб  - спри!
    Не казваш дали съпругът ти е зависим или ех такъв, но предполагам, че е така.
    Вземете се и двамцата в ръце, и се борете за живота си и този на бъдещото си дете.
    Иначе... ти сама знаеш отговора.
    Желая ти от сърце успех и те прегръщам!

Преди мен са ти казали общо взето всичко, което и аз бих те посъветвала. Искам само да споделя с теб какво ми каза една мама ( ненаркоманка), която поради определени стечения на обстоятелствата е раждала в отделение, където раждат наркозависими жени (в Австрия). Каза, че бебетата им не са плачели, а са виели, защото "благодарение" на майките си зависимостта се е прехвърля върху тях. Каза, че било страшно да ги слушаш. Не прави експерименти с детето си, направи компромис със себе си. В една жена винаги има много воля и сила, когато става въпрос за детето и.

Къде се дяна бе момиче, напиши нещо....

Одеве я гледах, че чета. Това е добре.
Сигурно и ще пропише.

Ами време е да чуем нещо в отговор на нашата загриженост - аз наистина се притесних от положението й и особено за бебето....

Пише ти жена , която  девет години  не можеше да забременее и само който го е изстрадал това може да си  даде сметка колко  ми е трудно да ти кажа това което ще ти кажа.
Аз съм сигурна че едно дете няма да реши такива сериозни проблеми каквито са твоите ,а ще понася последствия от ТВОИТЕ грешки.Незнам какво те е подтикнало да посегнеш към наркотиците, но къде ти беше акъла та да не се опазиш от забреманяване докато не се  излекуваш трайно и напълно?!!!А мислиш ли каква среда ще му осигуриш?
Това което със сигурност не знаеш е че истински трудното започва едва след раждането когато една малка душичка е напълно зависима от теб.Когато често ще осъмваш  гушкайки я , защото плаче .А  знаеш ли как  те подлудява  безсилието,когато   го боли и  не можеш да отнемеш болката въпреки че си направила всичко?
Ще има време в което сън няма да те лови от притеснение за това или онова и тогава трябва да си здрава и силна  за двама.Не дай боже да е болно!
Да не говорим,че живеем в трудно време и много родители имат и финансови проблеми,а детето си има своите нужди и те не са никак малки.
Въпреки,че ти не това питаш и може би не този отговор искаш да чуеш но създай дете когато си се отървала от проблемите за да има какво да му дадеш.Важно е какъв човек ще отгледаш и възпиташ.
 

Абсолютно си права! И аз това исках да кажа

 

По-добре едва ли може да се каже.
Защото сякъш за зависимата бременна това е поредната авантюра, този път "искам бебче". Защото, предполагам,  дозичките и магистралките отначало също са били. А бебето не е кукла, която да захвърлиш в ъгъла, понеже ти е омръзнало да играеш на майка, защото плаче, защото си изнервена и недоспала, защото ти се друса, абе защото ти е писнало...
Пиша втори, негативно настроен постинг, но не мога да си кривя душата. А да кажа колко е отговорно да си майка ще бъде едно безумно тъпо клише. Толкова е изтъркано и толкова е вярно.
Задавала ли си е въпроса "Какво ще му дам на моето бебче?"

Аз искам да попитам нещо..нещо като монолог ще да е.
Защо умните и интелигентни хора понякога не мислят с главата си?

Точно ти, като такъв човек, би трябвало да знаеш всички последствия от това. Виждам обаче, че хем имаш желание, хем продължаваш да взимаш. Странно е, това което правиш, но ти си знаеш най- добре.

Един съвет (ако приемаш де)
Ако искате с таткото детето ви да е щастливо, ще трябва да спрете да сте егоисти, да мислите за месечните ви дозички, хапчета или както там му се вика. Почнете да мислите за детето. То ще ви направи щастливи само ако вие го пожелаете, то ще е здраво, само ако вие помислите поне малко за него.
 Да се радвате на коремчето как расте е едно, друго е когато го гушнеш, когато ти си за него целият свят, най- святото нещо.

Пожелавам ти късмет и сили, много сили!!! 
 

Мислех да не пиша в темата, защото не можех да формулирам точно какво искам да кажа,но ето , в последните два постинга са прекрасни и много от нещата, които си мислех са казани прекрасно. Наистина жената не разбира в какво се впуска, докато е бременна, после, когато дойде малкото същество и започнете да се опознавате взаимно тогава идва истината, тогава разбираш, че от теб зависи целя свят на мъничкото същество. Не е лесно, особено с първо дете, плаче, има нужда от теб, а ти плачеш заедно с него, защото все още не си научила езика му. Колко безсънни нощи съм имала, колко сълзи съм изплакала и съм се питала, добра майка ли съм, всичко най-добро ли правя, защо плаче сега, какво иска? И както и да го погледнеш, то има само теб, и ти само него. Подкрепата на семейството и бащата също е много важна, защото майката е много уязвима, когато е неуверена. Една дума неразбрана или казана в неподходящ момент може да я срине психически. С всеки е различно разбира се, на мен в началото ми беше много трудно, през деня бях сама и наистина полудявах, че нямаше кой да ми каже - браво, страхотна си, как само го гушкаш и успокояваш! Трябва сериозно да помислиш. Аз бих те посъветвала наистина да си зададеш въпросите преди, а не след като се появи детенцето, за да не страда поредното мъничко и крехко същество. Става ми свито на сърцето, само като си помисля, че може по време на бременността да не издържиш и да се надрусаш пак. Свива ми се стомаха, като си помисля, че може бебето да плаче, а ти да не го чуваш, защото си посегнала отново към дрогата. Виждам, че си умна, жена и ще се замислиш отново, ще вземеш най-доброто решение. Тук във форума сме, за си да помогнем една на друга. Надявам се да успеем да помогнем и на теб, но човек не си ли помогне сам и Господ не може да му помогне.