Докато човек чака, странни мисли му се въртят в главата

За мен лично не става въпроса да осиновим абсолютно здраво дете.
Всяко едно дете престояло известно време в институция има някакъв дефицит на развитието.
По-скоро въпросът е информацията, която се дава от дома да е цяла и реална, не да се премълчава, защото това не е от полза за детето основно- ако то се нуждае от някаква рехабилитация или лечение, което трябва да започне възможно най-рано.
Това трябва да го има записано в закона- да се дава пълна, точна и абсолютно вярна информация за здравословното положение на детето, а не да се премълчават факти, което е полезно само за соц. работници...май

Аз съм съгласна със Zoika. Обикновено до 6-месечна възраст се проявяват вродени малформации.
Освен това понятието здраво дете е доста разтегливо. За някои хора астмата например е сериозна болест, а за мен тя е едно лечимо заболяване.
А изследвания в домовете се правят когато се забележи нещо нередно само.
За това дали може да заведете лекар - не знам. Мен ме бяха предупредили изрично, че не се позволява лекар отвън да се води.
А епикризата, която предоставят когато ви предлагат дете е меко казано непълна. Мисля, че съм една от малкото майки(ако не съм и единствената), която е отвоювала здравния картон на детето си. Е, няма да ви разправям какви неща имаше вътре. Като имате впредвид, че моето дете се водеше едно от най-здравите деца.
В крайна сметка за мен всичко е карма - т.е. ако е писано да гледаш болно дете, така ще бъде. Може да го вземеш на 20 дни здраво и да се разболее после, а може и по-големичко да го осиновиш не много здраво и после да го излекуваш. Дано съм се изразила понятно.

Bonita77 много точно си се изразила, всичко е карма, моето дете имаше здравен картон и ни обясниха че е здрав. Това беше достатъчно за мен, ако ни е писано ще се разминем със сериозни заболявания.

Е, разбира се, че късогледство, или нещо подобно не го считам за проблем. Аз например се притеснявам от малформации, психични проблеми с които не мога да се справя, а те се появят в последствие.  И ако някой в дома не си е свършил както трябва работата /което не изключвам за лекар в България/ ще бъде голяма трагедия. В този смисъл винаги съм разсъждавала над казуса, ако бременна жена иска да остави детето си, по-добре би било да намери бъдещи родители още докато е бременна, с цел по-големи гаранции за здравето на детето.

През тази тема си дамвам сметка, че вероятно малцина са онези, които не са изпитали тревоги от "въртенето на разни мисли в главата им" през спестена и манипулирана информация. Тя вероятно се спестява, укрива или дава по лъжичка за да не се уплашат кандидат родителите. На персонала на дома е ясно от опит, че там почти всички деца там соматизират, поради вътрешните си преживявания за изоставеност. И липсата на достатъчно  съответни стимули също води до изоставане в психосоциалното и физическо развитие на децата.  В този смисъл съпровождащите децата заболявания в дома са ОТ, а не ПОРАДИ. Добрата вест, базираща се на опита на осиновителите е, че след излизане от "дома" децата бързо наваксват и стабилизират здравето си...



И на мен на първо четене ми беше представено "мечтаното" дете: красиво; от български произход с перфектно здраве. После... започна да се смутолеви и усуква за произхода: детето ту беше българче, ту без посочен произход- докладването: "произход- няма"!?... Това се оказа по-малката грижа. С "перфектно" здраве го откривах все в болница, колчем пожелаех да я видя... Откази за достъп до картона; пак уклончиви  уверения: "Всичко ще се нормализира в къщи"... Накрая се допитах до Регионалната ОЗД!

 Да знаете: НЯМА ЗАКОНОВО ОСНОВАНИЕ ЗА ОТКАЗ  НА ДОСТЪП ДО КАРТОНА! Дори напротив-длъжни са да го предоставят!
Когато на 4-ия месец (случаят ни имаше процедурни затруднения- липса на отказ от БМ и консервативен съдия-перфекционалист и идеалист; вярваш, че най-доброто е детето да се отглежда от БМ), отвоювах правото си да разгледам картона на детето ми предоставиха един дебел том изписан от-до: за 1г.6м. възраст детето постоянно беше боледувало. Диагнозите варираха от обструктивни бронхоспазми , задух, алергия до астма. В последния месец преди да приключи тромавата процедура дъщеря ми лежа три пъти в болница...
 Факт е- откакто си е у дома (вече7-8 месец) изобщо не е боледувала!
В дома и бяха правили необходимите кръвни изследвания (спрямо симптомите й)+подходящи консултации с уместни тесни специалисти. Т.е. въпреки характерното за домовете емоционално занемаряване, професионалистите там си бяха свършили добре работата!
В заключение: В повечето случаи нещата не са тъй драматични, както в мислите ни!

Честно казано, не се замислям за тези неща. Един съвет получих от позната, работила дълго време в детски дом: като взема детето, да го заведа на специалист да видим как са бъбреците. Иначе с мъжа ми искаме да вземем дете, което има решим проблем, козметичен дефект, кривогледство, заешка устничка, но се опасявам, че ако им пуснем заявление, че искаме дете с лек и решим проблем, те няма да вложат същия смисъл, който влагаме ние. А сериозно болно дете не можем да вземем, по причини, които вече съм обяснила няколко пъти.

Когато осиновихме Боби,той беше само на 10 мес.
Нашата история е малко по-различна и няма да досаждам,като отново я разказвах,как открихме нашето момченце.
Ще кажа само,чуе във документите,които попълвахме за осиновяването,писахме в началото,че искаме здраво дете.
Така се случи обаче,че Боби беше със козметичен дефект"заешка устна" и "вълча уста"
Правена му е първата операция,когато е бил на 7 дни,втората операция направихме,няколко дни след като навърши годинка.
Не се замислих и  за миг,не се уплаших.Започнах усърдно да ровя във нета  ида чета за тези козметични дефекти.
Тогава се подвизавах във един друг клуб и бях пуснала тема с молба за помощ,ако някоя майка се е сбълсквала със този проблем,да ми даде някаква яснота,за какво става въпрос.
Благодарна съм на една майчица,която веднага се включи и ми даде кураж относно операцията,въпреки,че те все още не бяха правили такава на техният син.
Както и да е,тежка или лека,все пак е операция и бяхме притеснени,но в момента във който видях Боби,много преди да разбера,сложна или не толкова сложна е подобна операция,знаех,че това е моето дете.
С мъжът ми си говорехме,че никой не би ни дал гаранция,ако детето беше биологично наше,тоест го бях родила аз,дали щях да го родя здраво или не,но то щеше да си е наше.

Малко,по-късно може би месеци след операцията му,моята баба,забеляза нещо,което,до момента нито знаехме,защото от домът не ни казаха за подобен проблем,нито пък ние забелязахме.
Боби започна да криви едното си оченце.
Тръгнахме по разни лекари и в момента сме в процес на лечение.Носим очила,които му помагат да не напряга погледа си,когато закриваме със лепенка здравото оченцето,а това което криви оставяме свободно,за да може да го изправя малко по-малко.
Здрав да е само,ще се оправи и това.

Вторият път,когато подавахме документите със мъжът ми писахме,че бихме осиновили и дете със лечим здравословен проблем.
Така стана,че Преславка си беше напълно здраво бебе на 6 месеца.Бяха ни казали само,за монголоидното и петно отзад на кръстчето,което от време на време изчезва,и в даден момент пак се появява.
Казаха ни го просто информативно,да не вземем да се притесняваме,като го видим,и това,че не изчезва,защото прилича на синка,като от ударено.