Здравей мила,
Не само към теб,а и към всички момичета изгубили надежда ще разкажа с две думи моята история,за да видиш,че на всяка улица изгрява слънце.
За пръв път се омъжих на 18,на 19 родих,а на 22 бях разведена.Ей така-заряза ни.Трябваха ми 4 год. да спра да мисля за него и да се измъчвам.През това време завърших Тех.университет,работих ,гледах си детето и все страдах,че съм сама.приятелки много,купони,мимолетни връзки-но дотам.
Бях на 31 когато се видяхме за първи път. Приех го като поредната закачка,но заживяхме заедно, незнам защо.Беше ми хубаво и си казвах,защо да се лишавам от това,което ми е приятно.Живеем вече 12 год.,имам дъщеря от него,все още се обичаме,гледа ни и ни обича.Винаги ме е страх да не свърши всичко това/ че е и доста по-малък/,но пък хубавите години изживяни с него ще ме топлят. Имам 2 хубави деца,надявам се да остарея с този мъж и се радвам на всеки ден заедно.
Всеки заслужава да е щастлив,ще бъдеш и ти,просто търпение.Отдай се на детенце,радвай му се докато е до теб,а човека сам ще те намери.
Прегръщам всички от този форум