Да щастлива съм,където е моето семейство,независимо къде се намирама в Бг или Норге,стига да сме заедно!
- Публикувана: 1 септ. 2007, 22:52 ч.
- Последно мнение: 16 окт. 2007, 14:58 ч.
ЩАСТЛИВИ ЛИ СТЕ!?
Брей, че въпрос? То хубаво си сетила да питаш , ами сега да помисля....
Ако иска човек да бъде щастлив от него зависи да бъде или не!
Всеки прави своя собствен избор как ще се чувства - без оглед на обстоятелствата, несвършените домакински задачки, държавата, града или селцето в което живее. Именно силата на човек е в това и в трудни моменти да запази положителното си настроение, задължително условие за щастието.
Истинското щастие е споделеното щастие и когато имаш с кого да споделиш всичко което имаш и чувстваш, то тогава си ИСТИНСКИ щастлив.
За себе си аз съм избрала да бъда щастлива!
Да се радвам на малкото ми съкровище, да имам подкрепата на семейството и да сме всички живи и здрави, пък много важно прането, неизмитите съдове, разхвърляните играчки.
Всичко това е второстепенно и не трябва да помрачава мислите ни и възприятието ни за света.
Ако иска човек да бъде щастлив от него зависи да бъде или не!
Всеки прави своя собствен избор как ще се чувства - без оглед на обстоятелствата, несвършените домакински задачки, държавата, града или селцето в което живее. Именно силата на човек е в това и в трудни моменти да запази положителното си настроение, задължително условие за щастието.
Истинското щастие е споделеното щастие и когато имаш с кого да споделиш всичко което имаш и чувстваш, то тогава си ИСТИНСКИ щастлив.
За себе си аз съм избрала да бъда щастлива!
Да се радвам на малкото ми съкровище, да имам подкрепата на семейството и да сме всички живи и здрави, пък много важно прането, неизмитите съдове, разхвърляните играчки.
Всичко това е второстепенно и не трябва да помрачава мислите ни и възприятието ни за света.
Щастлива съм да, понякога повече, понякога по-малко 
но и аз не мисля, че това има връзка с чужбината.....
Обаче и мен ме човърка въпросът... наистина ли мислиш, че ако беше създала семейството си в БГ нямаше да ти се налага да приготвяш вечеря, да переш или гладиш? Или имаш предвид, че ако си си в БГ, семейството ти ще живее при някои от родителите (както се практикува там все още доста често) и бабата ще поеми тези ангажименти, а ти ще ходиш безгрижно на пикник или кафе 
Тогава може, но такава "безгрижност", мен лично, със сигурност не би ме направила щастлива
но и аз не мисля, че това има връзка с чужбината..... Обаче и мен ме човърка въпросът... наистина ли мислиш, че ако беше създала семейството си в БГ нямаше да ти се налага да приготвяш вечеря, да переш или гладиш?
Или имаш предвид, че ако си си в БГ, семейството ти ще живее при някои от родителите (както се практикува там все още доста често) и бабата ще поеми тези ангажименти, а ти ще ходиш безгрижно на пикник или кафе Тогава може, но такава "безгрижност", мен лично, със сигурност не би ме направила щастлива
Не съм нито по 6таслива нито по не6тастна от преди. Не мисля, 4е изоб6то по някакъв на4ин това състояние има отно6ение с това къде живее 4овек. 6тастието според мен е състояние на духа в много кратки моменти, които оба4е бързо отминават. После остава едно умерено задоволство.
Не, аз не съм 6тастлива постоянно. Просто рядко съм не6тастна.
Не, аз не съм 6тастлива постоянно. Просто рядко съм не6тастна.
Да. Щастлива съм, животът ми е спокоен, живея с най-любимите си същества, това ми стига.
И аз така
Защо трябва да измерваме щастието си с носталгията? Нормално е, дори е хубаво да ни "спохожда" носталгия, това означава че не сме забравили корените си, детството си и всички онези хубави неща, които са изиграли роля в изграждането ни като личности. Колкото до обикновените неща свързани с ежедневието ни на работещи майки, умората и пр., мисля че са същите, независимо къде живеем. Не съм сигурна, че ако си бях в България би ми оставало много време за кафенета, с две малки деца и пълна работна седмица.
Щом хората, които обичам са щастливи, и аз съм щастлива.
Носталията ще си остане, аз съм българка.
Щом хората, които обичам са щастливи, и аз съм щастлива.
Носталията ще си остане, аз съм българка.
Благодаря на всички които продължават да се включват в темата!!! 
Ще ви споделя и нещо друго.......
!!!!В България не съм си ходила откакто съм тук !!!!т.е. 10 години.....
Децата ми вече определено започват да проявяват интерес към страната от която идвам,
а пък аз се опасявам как ще се чувстват и те, и аз, пък и съпруга ми след едно такова посещение----
Дали Ще продължа да съм щастлива както сега или ще ме натегне една носталгия............
Ще ви споделя и нещо друго.......
!!!!В България не съм си ходила откакто съм тук !!!!т.е. 10 години.....
Децата ми вече определено започват да проявяват интерес към страната от която идвам,
а пък аз се опасявам как ще се чувстват и те, и аз, пък и съпруга ми след едно такова посещение----
Дали Ще продължа да съм щастлива както сега или ще ме натегне една носталгия............
Кати, преди повече от година отворих тема за щастието. Темата ми нямаше особен успех, накрая някои започнаха да се дразнят с мен, че съм отваряла много философски теми, които никой не интересуват. Една госпожа от форума ще каже, че съм "псевдоелитарна". Тъй вярно.
За да не ставаме псевдоелитарни от тогава аз си трайкам (веднъж рекох за донорството да попитам и пак стана въргал...).
Щастието е това, което вероятно никога няма да имаме. Защото в момента, в който го получим искаме още повече щастие.
Или щастието е с нас винаги. Само трябва да си отворим очите и сърцето за него.
Безкрайна тема за кръгла маса и чаша червено вино.
За да не ставаме псевдоелитарни от тогава аз си трайкам (веднъж рекох за донорството да попитам и пак стана въргал...).
Щастието е това, което вероятно никога няма да имаме. Защото в момента, в който го получим искаме още повече щастие.
Или щастието е с нас винаги. Само трябва да си отворим очите и сърцето за него.
Безкрайна тема за кръгла маса и чаша червено вино.
Кати, преди повече от година отворих тема за щастието. Темата ми нямаше особен успех, накрая някои започнаха да се дразнят с мен, че съм отваряла много философски теми, които никой не интересуват. Една госпожа от форума ще каже, че съм "псевдоелитарна". Тъй вярно.
За да не ставаме псевдоелитарни от тогава аз си трайкам (веднъж рекох за донорството да попитам и пак стана въргал...).
Щастието е това, което вероятно никога няма да имаме. Защото в момента, в който го получим искаме още повече щастие.
Или щастието е с нас винаги. Само трябва да си отворим очите и сърцето за него.
Безкрайна тема за кръгла маса и чаша червено вино.
За да не ставаме псевдоелитарни от тогава аз си трайкам (веднъж рекох за донорството да попитам и пак стана въргал...).
Щастието е това, което вероятно никога няма да имаме. Защото в момента, в който го получим искаме още повече щастие.
Или щастието е с нас винаги. Само трябва да си отворим очите и сърцето за него.
Безкрайна тема за кръгла маса и чаша червено вино.
mystic, Що си трайш?
То форума е човек да сподели,да попита, да се ориентира накъде го вее или вече го е отвял вятъра.
Затова има под форуми и доволно количество теми.
Ако на някой не му допада или смята темата за прекалено философска и се налага да се напрегне и да помисли, то да не я чете.
Като каналите по ТВ.
Като не ти харесва не гледаш!Всички се предполага, че сме разумни големи хора и спазваме етиката и морала в постовете и мненията си.Така, че...
Разсъждавайте момичета! В спора се ражда и истината и се намират много отговори на въпроси, които не знаеш на кого да зададеш!
Зачетох се в темата, и то предствете си в работно време!
Човек е щастлив, когато се научи да цени, това което има, да се радва на мига , да се наслаждава на всички онези обикновени и необикновени неща, които му се случват всеки ден и това съвсем не е свързано с мястото , където живееш. Вярно , аз за себе си преди години реших, че не мога да се преборя с носталгията и останах в БГ , но повярвайте ми - и аз бързам да простра прането , все се чудя какво да приготвя за вечеря след като се прибирам късно след пълен работен ден, и все по-малко време ми остава за децата ми и съпруга . Но съм щастлива, че хората около мен ме обичат, радвам се на успехите на едното си дете и лудориите на другото, намирам понякога време за кафе с приятелки и всеки ден благодаря на съдбата си , че ме има!
Човек е щастлив, когато се научи да цени, това което има, да се радва на мига , да се наслаждава на всички онези обикновени и необикновени неща, които му се случват всеки ден и това съвсем не е свързано с мястото , където живееш. Вярно , аз за себе си преди години реших, че не мога да се преборя с носталгията и останах в БГ , но повярвайте ми - и аз бързам да простра прането , все се чудя какво да приготвя за вечеря след като се прибирам късно след пълен работен ден, и все по-малко време ми остава за децата ми и съпруга . Но съм щастлива, че хората около мен ме обичат, радвам се на успехите на едното си дете и лудориите на другото, намирам понякога време за кафе с приятелки и всеки ден благодаря на съдбата си , че ме има!
Дали съм щастлива? Ами, мисля ,че аз все го търся пустото му щастие и а ха съм го намерила и пак съм в търсене !Ако сме щастливи във всеки момент, то тогава какво ще правим или търсим? Просто ще ни е много скучно,според мен.А дали твоето щастие е щастие за мен?Не мисля!!
Е,всички си обичаме семействата и децата, и им се радваме,но аз все си се чудя дали само до това опира личнотощастие?!И пак не мисля,че е баш така!
Лично за себе си ще кажа ,че съм си намерила занимания,хобита,които не вклучват нито един член от семейството ми и през този 1-2 часа на ден се чувствам прекрасно,зареждам се с положителна енергия за целия ден. И все пак всичко това няма нищо общо с факта ,че живея в чужбина.
6 , наистина се учудвам,че не си си била 10 Год. в БГ.Сигурно си имаш някаква сериозна причина за това,но не ти ли се струва,че може би тук се крие проблема ти?
!Ако сме щастливи във всеки момент, то тогава какво ще правим или търсим? Просто ще ни е много скучно,според мен.А дали твоето щастие е щастие за мен?Не мисля!!Е,всички си обичаме семействата и децата, и им се радваме,но аз все си се чудя дали само до това опира личнотощастие?!И пак не мисля,че е баш така!
Лично за себе си ще кажа ,че съм си намерила занимания,хобита,които не вклучват нито един член от семейството ми и през този 1-2 часа на ден се чувствам прекрасно,зареждам се с положителна енергия за целия ден. И все пак всичко това няма нищо общо с факта ,че живея в чужбина.
6 , наистина се учудвам,че не си си била 10 Год. в БГ.Сигурно си имаш някаква сериозна причина за това,но не ти ли се струва,че може би тук се крие проблема ти?
Абе Кати, замазваме положението 
, хобита, работа, шопинг, но винаги ще те тегли натам ... Ама иди си бе жена, даже и да не ти мине носталгията ( има такава възможност 
), ще видиш познатите неща, ще идеш на пикник на някое зелено място, спомени ще ви останат ... Ще им хареса на децата, на моя много му харесва при баба, на края на месеца пак поемаме натам 
...
, хобита, работа, шопинг, но винаги ще те тегли натам ... Ама иди си бе жена, даже и да не ти мине носталгията ( има такава възможност ), ще видиш познатите неща, ще идеш на пикник на някое зелено място, спомени ще ви останат ... Ще им хареса на децата, на моя много му харесва при баба, на края на месеца пак поемаме натам ...