НОРМАЛНО ЛИ Е ??????

catnadeen , вярвай ми - тоя сърце няма, нещата са много забатачени, много....
Просто Джесика е по- наивна, вярваща в силната и непрестанна обич, заслепена от внимание ( раздадено временно), и късно осъзнала се.
Връзката им е на не повече от 3 години, от тях я имат 6 месеца съвместен живот, я нямат.
Тя ще каже по - добре от мен, но нещата са ужасни, аз съм контактувала 20 години с всякакви мъже, но такъв за първи път виждам, за първи....
Не съм от хората, които ще застанат на нечия страна само от приятелски чувства, ако в нея е грешката, ако имаше начин това да се промени, с риск да се скараме - бих й го казала, бих я упрекнала, но не е така....

извинявай ама оставя здрава права жена с майка й и голямата й дъщеря - нормално е ако майка му преживява тежко да иде при нея - та тя е сама! кво да я зареже да мре там?!?

добре де искам да доуточним - той бе прекрасен и изведнъж стана лош
или нещо е недовидяно или нещо се е случило което го е променило
НЯМА логика за да се грижи добре за чуждо дете и после като се появи неговото да бие отбой?????
и каква е ползата да лъже 3г? за пари, за какво ли? нищо не печели - още повече му е ясно че има жена с развод зад гърба си, която явно ако нещо не й харесва - няма да се подвоуми да си тръгне и от него - не може да не го е разбрал...
та защо ще се прави на нещо дето не е?
може нещо да се е прекършило във взаимоотношенията между двамата и затова това да се случмвва....тогава може би може нещо да се направи?
и още нещо - все пак тая любов към бараката му не е от днес - Джесика, защо се реши на дете след като за 3г - са живяли заедно толкова малко....

питам щото има разлика дали нещата са били добре и изведнъж са тръгнали на зле - тогава може да се търси причина и да се опита човек да я отстрани, без да се стига до развод
или пък авторката премълчава неща от миналото - и тогава може би нещата са необратимо загубени...или просто нищо не е имало истински

но това дете е създздадено с любов и желание предполагам - и как всичко рухна от раз...със сигурност и преди това е имало индикация за проблеми...
апелирам пак да се замислят хората защо са създали това бебе - все пак са зрели хора с един провален брак зад гърба си, че и с деца то тези несполучливи опити - т.е. хора които би трябвало да имат опит и да са много предпазливи, че и 3г са "ходили" преди дас е решат на някаква по-сериозна стъпка...
защо изчезнаха чувствата? или не ги е имало?

демек й казваш да го използва за пари
ми да го използва де - ако има дупе. Ако й стиска да му търпи нервите. То не се знае кое е по-доброто. Ма излиза че е въпрос на нерви или пари така ли?
Или който няма пари да има нерви?

Наде права си ама той не е прав да я оставя сама с бебе и да й крещи нон-стоп.
Ако има причина той да отиде при майка си - обсъждат се нещата, взима се решение - временно да е там или каквото там - това не е неразрешим проблем но очевидно едната от двете страни трябва да направи отстъпка - но не е причина единия да крещи на другия, при положение че тригера на влошените отношения е външен, не е нещо между тях.
Ми тя кво е виновна че баща му е починал?
На всеки в даден момент от живота му се случва това, ма не всички се разделят по тази причина. И какво - мама остана сама дай да ходя да й бъда опора в живота.... незнам, сложно е. След като тя толкова категорично не желае да отиде там да живее - при положение че има прекрасни условия за живот сега - зорлем да ходи на по-лоши.. не виждам смисъл.
Т.е. да си понижи стандарта на живот от някаква прищявка... Защо досега не е предлагано да живеят там?

а същевременно живота си минава

Така де, редно е да подкрепи майка си... ама за колко време?! За цял живот ли?!
В момента говоря теоретично, защото явно проблема не е в това дали той ще подкрепи или не майка си.
Ужасно ме дразни идеята, че, какво толкова, Djesika ще се справи - нали е здрава, права и т.н. Ще се справи тя, както повечето от този форум знаят от личен опит, но не е правилно да се справя сама.
Нали са семейство, значи отговорността е поделена.
Какво щеше да стане, ако поради неотложни нужди на някой си, Djesika реши да остави детето на мъжа си и отлети нейде?!
Значи, каквото и да се случи в нейния живот, тя трябва да се грижи за детето си.
Ами същото се отнася и до бащата, ако е човек на място, ей това е моето мнение.

оако не дай БОг се наложи на мъжа ми да иде в провинция при родителите си - ще го пусна без уговорки, ясно че ако е с акъла си - като мине проблема ще си дойде
също така разчитам че ако на мен ми се наложи не дай бог - той ще поеме децата и аз ще мога да помогна
така аз разбирам семейството - взаимна помощ и толерантност към нуждите на ближния
и състрадание както към човека отсреща така и към близките му
това е за мен любовта - да поемеш част от товара на ближния си когато той има нужда!

но както разбрахме в случая не е само това проблема
но въпреки проблемите е неприятно при смърт на БАЩА не на някой далечен роднина, да се изпитват такива негативи към страданието на ближните му в момента
разбирам авторката и чувствата й, но това само говори колко са зле нещата в тази връзка

Повечето разсъждаваме кое е редно/нормално по принцип. Ама, тук става дума за конкретен човек А какви хора има... Вярно, не го познаваме (макар че не бих пренебрегнала поста на Буболина щом го познава отдавна), но не може да отсечем: щом Джесика не му съчувства в такъв тежък момент, значи не е добра/права или др.т.

В една връзка винаги има много повече от това "той си държи на къщата". И затова не бива да сме крайни в оценките си. Единствено определението "роднина", "майка", "баща" не гарантира обич или уважение. На мен, например, най-голяма болка ми е причинил точно баща ми и затова не съм привърженик на доводи "ама той е баща/съпруг/близък". Важното е, що за човек е.

Джеси, ако е добър човек, независимо от отношенията ви, няма да остави децата. И ще е склонен да разговаря, да се разберете. Ако не е склонен към диалог, другите са ти го казали.

Предполагам, от поста на Буболина, имаш и подкрепата на приятелите, което не е без значение. Така че, успех и мъдрост ти желая!