Публикувана: 25 март 2005, 03:13 ч.
Последно мнение: 31 авг. 2005, 12:28 ч.

Ако разберете ,че сте осиновени...

9 512
54
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Ако разберете, че сте осиновен, ще търсите ли биологичните си родители?
Какво е мнението на осиновените хора и обществото за търсенето на биологичните им родители?
Какви са причините, поради които осиновените лица искат да намерят биологичните си родители?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Ако разберете, че сте осиновен, ще търсите ли биологичните си родители?
  
  Разбирането и решението за търсене на биологичните родители след осиновяване е индивидуално. Някои хора изразяват желание да ги намерят поради любопитство или желание за контакт, докато други не изразяват интерес. Решението зависи от личните преживявания и чувства на осиновеното лице.
- Какво е мнението на осиновените хора и обществото за търсенето на биологичните им родители?
  
  Мненията на осиновените хора варират. Някои имат желание и интерес да намерят биологичните си родители, докато други не изпитват такова желание. Решението за търсене на биологичните родители е индивидуално и зависи от личните преживявания и чувства на осинновеното лице. Общественото мнение за търсене на биологични родители след осиновяване може да бъде смесено. Някои хора могат да подкрепят търсенето, докато други могат да изразят опасения или потенциални отрицателни последствия за осиновеното лице. Важно е обаче да запомните, че решението дали да се търси биологичното семейство е лично и зависи от индивидуалните преживявания и чувства на осиновеното лице.
- Какви са причините, поради които осиновените лица искат да намерят биологичните си родители?
  
  Мотивите за търсене на биологичните родители след осиновяване варират. Някои осиновени лица изразяват любопитство, желание за контакт или желание да разберат защо са били изоставени, докато други не проявяват интерес. Решението за търсене на биологичните родители е индивидуално и зависи от личните преживявания и чувства на осиновеното лице.
- Какви са плюсовете и минусите на търсенето на биологичните родители след осиновяване?

25 март 2005, 03:13 ч.

Ispania
Мнения: 4 528

Ако разберете ,че сте осиновени ще търсите ли биологичните си родители?
Интересно ми е ,защото моя приятелка беше осиновена и искаше да намери биологичната си майка за да я попита ,защо я е оставила,иска и се да я намери и от любопитство.Аз пък ако разбера ,че съм осиновена НИКОГА няма тръгна да търся биологичната си майка,напротив няма да искам да я видя изобщо.Ако разбера ,че тя ме търси ще се съглася да я видя само ако са я накарали насила да ме остави или ако по някакъв начин ме е загубила без да го иска,Но това ще го направя само за да знае ,че съм добре,за нищо повече.
Вие какво бихте направили?

# 1 25 март 2005, 09:16 ч.

Аз може би ще я потърся от любопитство.Но само това.Ще искам да видя как изглежда,но не бих и говорила с нея.Със сигурност.Не би ме интересувало защо ме е изоставила,след като го е направила.А пък и появата на биологичната майка е голяма драма,а аз лично се старая да избягвам такива .Не виждам смисъл да си усложнявам живота.

# 2 25 март 2005, 13:06 ч.

Аз разбрах, че съм осиновена, преди около месец
От тогава не съм спряла да търся, имам дори и адвокат, който да ме представлява, ако се стигне до дело за разкриване тайната на осиновяването.
Надявам се един ден да открия биологичната си майка, да имам възможност да я видя и да поговоря с нея. Сигурна съм, че тя е страдала повече от мен, аз имах късмета да попадна в добро семейство, което да ме отгледа като свое дете.

# 3 25 март 2005, 13:20 ч.

Там където е семейството ми
Мнения: 2 510

Цитат на: LILI_K

А задавала ли си си въпросът ако тя не иска да те вижда?
Били ми казала как реагираха твоите осиновители на това след като знаят че искаш да откриеш биологичната си майка?
И от къде би могла да знаеш че биологичната ти майка е страдала.
Не искам да се заяждам или нещо от сорта но лично аз не оправдавам това една майка да носи рожбата си 9 месеца и след това да се откаже от нея поради каквато и да е причина.
Винаги има начин стига да има желание.

# 4 25 март 2005, 14:09 ч.

Ispania
Мнения: 4 528

Цитат на: LILI_K

Не мислиш ли,че така ще страдат родителите ти-ИСТИНСКИТЕ ТИ,тези които са те отгледали.
Мисля ,че майка ти ако е искала да те намери е можела да го направи, нали??!!
Незная на колко години си ,но щом пишеш тук едва ли си дете.
Та през всичките тези години(които имаш :лол: ),не те е намерила Rolling Eyes

,ако те е търсила разбира се.
При всички положения ти желая да я откриеш и да разбереш коя е.

# 5 25 март 2005, 15:00 ч.

При рома, пурите, какаото и бабиериндосите
Мнения: 3 607

Момичета понеже не обичам крайностите ще ви кажа ,че такова нещо като" да си оставиш детето с лека ръка" няма. Знаете ли че децата с увреждания които са оставени са оставени и под давлението на лекари и близки. Дали всяка ще е достатъчно силна да вземе правилното решение? Питайте Искрица за натиска в болницата. Самотните майки, младите момичета, майките с трето дете са съветвани в болниците да си оставят детето. Това не са хипотези-това са истории които съм чела във бг-мамма. Срамно е но го има. Причините една майка да си остави детето са винаги основателни за нея. Сега си представете годините на агония когато преосмислят решението си. Познавам една майка от Добрич която си беше оставила дитето на отглеждане в майчин дом защото нямаше никаква подкрепа и всяка седмица ходеше да си го вижда. Една седмица детето беше преместено в др. дом без нейно знание, без нейно съгласие. Знаете ли през какъв ад мина да го намери. А ако не го беше намерила, ако го бяха дали за осиновяване защото и такива неща стават за при- особено преди години. Ако една от тези майки е вашата нима ще я осъдите. Ако сте попаднали в добро семейство и сте имали добър живот- нима ще я осъдите. А нима вашите родители ще я осъдят след като те са получили нейното съкровище и ги е дарила с мечтано щастие. Не бъдете крайни. Животът е пълен с изненади и обрати и е добре да можем да ги посрещаме без предразсъдъци.

# 6 25 март 2005, 16:11 ч.

Ще Ви кажа защо бих оправдала жената, която ме е изоставила!!!
Това се случва през 1976, а тогава времената са били доста по-различни. Тя е била 16, 17 годишна, бременна от човек, с когото е имала болезнена и невъзможна любовна връзка. Знаете, че тогава никой не е толерирал извънбрачните връзки и създадените от тях деца. Тя сигурно е била принудена да ме остави, а може би така е било по добре и за мен!!!
Колкото до родителите, които са ме осиновили, майка ми почина преди години, а баща ми ме подкрепя напълно! След като ми каза, му олекна след толкова години...

# 7 25 март 2005, 18:08 ч.

Там където е семейството ми
Мнения: 2 510

Ще оставя написаното до тук без коментар защото аз самата съм както се казва между чука и наковалнята.
Далеч съм от мисълта да настройвам синът ми против жената която го е родила,и когато един ден реши да разбере коя е тя аз и баща му категорично заставаме зад него.Този момент ще дойде един ден и най-много това ме плаши.

# 8 25 март 2005, 22:42 ч.

София
Мнения: 708

ако детето реши да си търси боплогичните родители, аз заставам плътно зад него, даже заедно ще търсим, ако трябва..
другото - защо една майка оставя детето си, ами помислете, че може толкова да обича детето си, че да го остави, за да има един по-добър живот и да му даде по-добър старт в живота..не нападайте тези жени..и те са изтрадали..пък ако ги нямаше, нямаше да ги има и нашите слънца..

"..боже, колко мъка има по този свят.."

# 9 26 март 2005, 13:43 ч.

Мнения: 901

Ако решат да потърсят майка си или баща си биологичните няма да имаме нищо против . Това си е нормално любопитство . Ето моята майка се омъжи и бях осиновена от втория си баща . Първия не го познавам (имам една две снимки) и много ми е интересо да го видя . Но да го разпитвам или чувства- не няма. Лесно да направиш дете - Трудно да го отгледаш. Свалям шапка на втория си баща , който имайки две деца ме отгледа като тях .
Колкото до мнението на yosarian не съм съгласна с теб . Щом
имаш желание и сили да задържиш детето до раждането му - няма оправдание да го оставиш след това... Но от друга страна БЛАГОДАРНА СЪМ точно на една такава майка . Сега съм щастлива с две деца

# 10 27 март 2005, 02:27 ч.

преди Варна/сега Горна Оряховица
Мнения: 4 258

Много е сложно!Имам осиновено момиче/ на 5г беше/.Вече е на 13г.Всичко и се изтри от паметта като дойде при нас,но ние я водим веднъж годишно в дома от където я взехме,като носиме някакви подаръци за децата-тя им ги раздава сама.Не я настройвам негативно към биологичната и майка и ако реши един ден да я търси,какво пък,-няма да ми е приятно,защото това ще е един нов стрес за нея!Ако тази майка има семейство в което и идея си нямат за младежките и прегрешения?!?Какво ще стане?Ако въпросната майка и обърне гръб,какво ще стане с психическото равновесие на дъщеря ми?!?Има много АКО...Според мен,ако едно пораснало дете е отгледано с любов в семейството си,не му трябва да рови в пепелта на миналото-винаги има въглени,а те парят.... smile3525

# 11 27 март 2005, 10:43 ч.

Мнения: 160

Аз съм безкрайно благодарна на жената,която е износила моето момченце.Не мисля,че трябва да ги съдим - никоя жена не би го направила без причина.Поне аз така мисля и слава богу че ги има,в противен случай какво бихме правили ние,които не можем да си имаме дечица.
Що се отнася до това,че след време синът ми ще потърси майка си,в самото начало мислих за това,но сега не.
Хората сме егоистично настроени и сигурно ще ми е трудно,но бих го подкрепила.Още повече,че е възможно да открие братя и сестри ,и семейството му ще се увеличи.
Аз съм му написала в един дневник предназначен за него всички въпроси и съм отговорила на тях.Естествено всичко което зная за майката.Мисля да му го дам след като навърши 18г.
Все още не мисля да му казвам в ранна детска възраст,че е осиновен.Не ми се иска да му създавам излишни проблеми,а и децата са различни - има чувствителни които страдат.Синът ми няма 2г. и имам време да размисля.Времето ще покаже.

# 12 27 март 2005, 11:54 ч.

При рома, пурите, какаото и бабиериндосите
Мнения: 3 607

Цитат на: marabu

Колкото до мнението на yosarian не съм съгласна с теб . Щом
имаш желание и сили да задържиш детето до раждането му - няма оправдание да го оставиш след това... Но от друга страна БЛАГОДАРНА СЪМ точно на една такава майка . Сега съм щастлива с две деца

О, аз съм далеч от мисълта да оправдавам когото и да било. Но има ситуации които карат една майка да остави детето си. И ние не можем да сме сигурни, че нашата майка не е имала основателна причина да го направи. Ето ти една ситуация, в която аз лично не мога да търся някаква вина в майката: Майката е на 15 гдини и не е от малцинствен произход. Живее в консервативно семейство, което не и е дало необходимата полова култура защото в такива семейства"такива неща не се говорят". Разбира, че е бременна в 4 месец. Консервативното и семейство взима решението детето да остане за осиновяване, заради срам и пр. глупости, няма избор, няма средсва, няма организация която да помогне- тепърва се изграждат такива структури.Това са много редки случаи, но ги има. Аз ако съм осиновена не мога да знам какъв точно е случая. Мисълта ми е не да се оправдава някой, а да се подходи без крайности и произтичащите от тях предразсъдъци, т.е. да- аз търся биологичните си родители за да видя от къде тръгвам. Да - това трябвна да стане във по-голяма възраст за да се избегнат сътресенията за детето- затова и законът е такъв- можеш да търсиш биологичните си родители след навършване на пълнолетие- изхождайки от интереса на детето. Това исках да кажа и в предишния постинг.